България притежава значителен потенциал за внедряването на водорода до 2030 година. Това сочат двата сценария (висок и нисък) за търсенето на водород в страната ни, според водородната стратегия. Авторите на документа очакват умерено търсене в транспорта, ограничено в авиацията, промишлеността, строителния сектор. В рамките на Европейския съюз от началото на седмицата се провежда онлайн дискусия "Водородна седмица в Европа".

За да се покрие очакваното търсене на водород и заместването му в тези и други сектори, които сега разчитат на фосилните горива, в страната ще трябва да се инсталират от 0.6 до 1.1 GW мощности за възобновяеми енергийни източници, от които да се произвежда зелен водород чрез електролиза. Част от търсенето на водород до 2030 г. и в двата сценария се предполага, че все още ще бъде покривано от водород на фосилна основа, произвеждан от изкопаеми горива.

В националният си план за енергетика и климат инсталираната мощност през 2030 г. се оценява на от 0.95 GW от вятър и 3.2 GW от слънце, генериращи около 6.7 TWh променлива електроенергия от възобновяеми източници. Най-много, както става ясно от стратегията, приложение на водорода се очаква в транспортния сектор, но се обръща внимание и за промяната на транспортната инфраструктура в резултат на масовото навлизане на новото гориво. Много слабо ще е приложение за отопление и охлаждане. Затова, например, внедряването на водорода в строителния сектор се очаква едва след 2030 година.

В същото време в документа се посочва, че техническият потенциал за производство на електроенергия от възобновяеми източници в България изглежда значително по-голям.

Изграждането на допълнителни възобновяеми мощности за производство на водород е осъществим сценарий, според документа. Доста деликатно се посочват и възможностите за производство на водород с помощта на АЕЦ.

3e-news.net

Годишните разходи за производство на зелен водород (включително разходите за възобновяеми източници на електроенергия), за развитие на транспортната инфраструктура (или адаптиране на съществуващата) и достигането до крайни потребители в разглежданите сценарии ще достигнат съответно 130 и 230 милиона евро. Тези дейности ще генерират добавена стойност в местната икономика, включително и чрез създаване на работни места в производството, строителството и експлоатацията на водородни технологии и ще допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове, се казва в документа.

Съгласно европейския сценарий EUCO3232.56, българските емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени с 18 Mt CO2 през 2030 г. в сравнение с 2015 г. При разглежданите сценарии внедряването на водорода може да допринесе с 0,3 - 0,4 Mt CO2 за тази цел, което е еквивалентно до 1% - 2% от необходимото намаляване на емисиите, се посочва в документа.