Вятърните електроцентрали (ВяЕЦ) са осигурили 16.4% от произведената електроенергия на ЕС и Великобритания през 2020 г., приближавайки индустрията до целта да произвежда 50% от общата електроенергия на Съюза до 2050 г. Но проблемите с разрешителните за експлоатация, локдауна заради падмеията и промените на разпоредбите заплашват да забавят по-нататъшното внедряване на вятърни мощности, предупреждават от индустрията, цитирани от Euractiv.

През 2020 г. Дания е получила почти половината от електричеството си чрез вятъра, докато Ирландия е имала 40%, а Германия и Великобритания са имали по 27% енергия от ВяЕЦ в миксовете си. Но въпреки че през 2020 г. мощности за 14.7 GW от вятърни централи бяха присъединени към мрежата, през миналата година се наблюдаваше спад в инсталациите, включително 22% понижение при наземните централи. Причината бяха закъсненията във веригата за доставки и локдауна на различни места на континента, които попречиха на напредъка.

Нидерландия инсталира най-много вятърни мощности, а Германия бе на второ място през миналата година. Има и нови лидери в сектора, като Полша например, която отбеляза значителен ръст от 53 MW през 2019 г., и след като по-голямата част от изтъргувания преди две години 1 GW капацитет бе изграден през миналата година. Русия също беше сред изгряващите звезди, с 0,8 GW изградени мощности.

"Тази година имаше много повече диверсификация, отколкото през предходните години. Виждат се някои по-нови лица в първата петица по инсталирани мощности", каза Иван Комусанац, анализатор в търговската асоциация WindEurope.

В момента в Европа има около 220 GW вятърна мощност, като Германия е лидер в сектора далеч напред пред останалите. Сред новите играчи са Швеция и Турция, които започват да изграждат своите вятърни паркове, и Полша, която се очаква да увеличи капацитета си през втората половина на десетилетието.

Но Комусанац предупреди, че страните от ЕС все още не са достатъчно амбициозни, за да постигнат настоящата цел на Комисията за възобновяема енергия до 2030 г., да не говорим за очакваното увеличение, за да постигнат новите, по-амбициозни климатични цели. Той каза, че страните ще трябва да инсталират 18 GW всяка година, но настоящите планове са с поне 3 GW по-малко от необходимото.

Сценарият на WindEurope предвижда да бъдат инсталирани 105 GW вятърни мощности през следващите пет години, но предупреждават, че прогнозите може да се понижат до 79 GW, ако COVID-19 ограниченията продължат, както и проблемите с разрешителните и закъсненията в изграждането на мрежата.

"Трябва също така да се уверим, че правителствата си вършат работата по разрешителните режими. Ако искате да постигнете целта от намаление с 55% на вредните емисии, ще има много повече нужда от офшорни вятърни централи", добави Комусанац.