17-11-2017 20-11-2018

Онлайн търговията в полезрението на НАП

Законодателни промени предвиждат съхраняването на информация за пратките с наложен платеж за срок от 5 г. с цел данъчно облагане на конкретни сделки

14:35 | 18 септември 2018 | Редактор: Адв. Симеон Хинков 62 23613

Сигурно всеки има поне по един познат, който продава разнообразни стоки в интернет и така генерира доход, който често надхвърля средната заплата в страната. Колко от тези ваши познати надлежно изпълняват законовите задължения за електронна търговия? Вероятно малък процент. А тази дейност по нищо не се различава от продажбата на телевизори в магазин или на автомобили в шоурум. За продавача възникват множество задължения: деклариране на тези доходи, заплащане на данък печалба, начисляване на ДДС в определените от закона случаи, водене на счетоводство, регистрация на касов апарат и т.н. Това коментира адвокат Симеон Хинков, Адвокатска кантора "Станков, Тодоров, Хинков и Спасов".

Пазаруването в интернет има много предимства и удобства. Неслучайно делът му от пазара расте с двуцифрени темпове всяка година. И колкото повече електронната търговия става част от нашия живот и от оборота, толкова повече тя е от интерес и за данъчните органи. Последните бързо се адаптират към новите пазарни условия, в които продавачът и купувачът осъществяват облагаема сделка без изобщо да се срещат физически и постоянно разширяват своите методи на проверка и наблюдение.

Основният начин, по който се осъществява онлайн търговията, е чрез изпращане на пощенски и куриерски пратки с наложен платеж. И доколкото за купувача няма особено значение дали ще заплати цената на касата в магазина или на посетилия го куриер, то за продавача нещата стоят по различен начин. С изпращането на пратката и получаването на сумата по наложения платеж, той реализира минимум две законови хипотези, силно вълнуващи данъчните инспектори:

1/ реализиране на облагаем доход и 2/ реализиране на доставка, облагаема с ДДС в предвидените в закона случаи.

С цел по-добра проследимост на подобни практики в разгара на летния сезон Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията публикува за обществено обсъждане на сайта си проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.

Какви са подготвяните законодателни промени?

Особено впечатление прави въвеждането на ново задължение към пощенските оператори - да събират и съхраняват за срок от 5 години идентификационни данни на податели-физически лица (както и данни на упълномощени лица) на вътрешни и изходящи международни пощенски пратки с наложен платеж, при които сумата на наложения платеж е изплатена в брой от оператора на подателя на пратката чрез пощенски паричен превод.

Казано с други думи, правителството предприема активни законодателни крачки, чрез които данъчните власти ще могат да изискват информация от пощенските оператори за всички пратки с наложен платеж за 5 години назад. Целта е ясна - установяване на извършване на търговска дейност и нейното облагане с данък.

Предложените изменения в закона не създават нови правила за онлайн търговците, а по-скоро подсказват, че спазването на досегашните ще бъде следено значително по-сериозно. Нека разгледаме хипотезите, при които продажбата на стоки в интернет чрез изпращането им с наложен платеж представлява облагаема сделка.

Кой трябва да внимава?

В общата хипотеза доходите от продажба на движимо имущество не са облагаеми. Но ако се касае за продажба, извършена от продавача в качеството му на търговец, т.е. ако чрез продажбата е осъществена търговска дейност, данък е дължим.

Според Търговския закон търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид, както и всяко лице, което е образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин. Казано по-просто, качеството търговец се придобива по силата на сделките, в които участваме, а не с вписването в Търговския регистър.

В закона не е записан ясен критерий, по който да се разграничава кои от продажбите са търговски (в резултат на стопанска дейност, т.е. с цел печалба) и кои нямат такъв характер. Но на база систематичното тълкуване на отделни правила, както и на практиката на данъчните власти, може да се направи извод, че периодичните продажби на стоки, закупени с цел последващата им продажба и реализирането на печалба, представлява търговска дейност, доходът от която подлежи на облагане.

Разликата може да се онагледи със следните примери:

Ситуация А

Всички в семейството ви са запалени велосипедисти и преди 5 години сте си купили четири велосипеда с идеята в уикендите и отпуските да ги използвате активно. С течение на годините амортизацията си казва думата и решавате да продадете старите велосипеди и да купите нови. Правите няколко хубави снимки и ги качвате в сайт за безплатни обяви. Не след дълго се намира купувач, който има интерес към тях. Куриерската фирма зад ъгъла с радост приема да достави колелетата срещу заплащане на наложен платеж. Отговорът на въпроса дали полученият доход подлежи на облагане е категоричен - НЕ. Дори и да продадете четирите велосипеда за по-голяма сума, отколкото сте ги купили, вие не сте осъществили стопанска дейност, защото:

1. Сключвате такива сделки по изключение и

2. Преди 5 години не сте закупили тези велосипеди с идеята да ги продадете за по-голяма сума, а за лично ползване.

Ситуация Б

Ситуацията обаче е различна в следния случай - работата ви е свързана с чести пътувания до Монтана, като почти при всяко посещение на града купувате от местния завод за велосипеди по 2 колелета с ясната идея, че цената им там е значително по-ниска отколкото в спортния магазин в мола. Впоследствие обявявате колелетата за продан в интернет и по подобие на горния пример, скоро намирате купувач, на когото изпращате велосипедите с наложен платеж. Това не е инцидентен случай, а по-скоро ваша практика, като проследяване на вашите обяви в интернет (а от съвсем скоро и вашите пратки с наложен платеж) показва, че през сравнително близки периоди от време изпращате велосипеди на различни получатели в страната и извън нея и срещу пратките получавате парични суми. В този случай, дори и да не подозирате, по смисъла на закона вие сте търговец, осъществявате стопанска дейност, доходът от която подлежи на облагане.

Какво трябва да знаете, ако сте в Ситуация Б?

Осъществяването на търговска дейност в гореописания смисъл създава задължение за продаващите онлайн да декларират своите доходи и респективно да заплащат данък върху тях. До момента не беше лесно да се санкционира неизпълнението на това задължение - анонимен профил в сайт за безплатни обяви или страница в социалните мрежи трудно може да се свърже с конкретно физическо лице с три имена и ЕГН. Дори и това да се случи, установяването на всички извършени продажби и реализирания от тях доход на практика беше невъзможно.

Именно това е посочено и като един от основните мотиви за предлаганите промени в Закона за пощенските услуги: "...възниква необходимостта от осъществяване на ефективен контрол върху онлайн търговците, както и върху цялостната дейност по веригата до момента на доставяне на пратките."

Какво ще последва от предлаганите изменения в закона?

Поради нараснала популярност (или пък по сигнал), данъчен инспектор решава да направи проверка на определен сайт или страница в социалните мрежи за продажба на дрехи. Инспекторът поръчва стока и заявява плащане с наложен платеж. След няколко дни покупката пристига при него и, разбира се, на товарителницата освен неговото име стои и името на изпращача - Бинго! Инспекторът вече разполага с името, което го интересува, и официално изисква от "Български пощи", както и от всички куриерски фирми в страната, информация за изпратените от това лице пратки с наложен платеж. От тях е видно, че за последната година въпросното лице е получило чрез наложен платеж сума в общ размер на 90 000 лв. Следва официално писмо до продавача, чрез което се изисква от него информация за изпратените стоки, както и за реализирания доход. След приспадане на нормативно признатите разходи от реализирания оборот, ще остане определена сума (например 55 000 лв.), която ще се третира като печалба на физическото лице. Тази печалба трябва да бъде обложена с 15% данък, плюс лихва за забава. Описаният сценарий е напълно възможен и в случай на проверка на фирма, а не на физическо лице, като разликата е, че данъчната ставка за юридическите лица е 10%.

"Черешката на тортата" - дължимият ДДС

Данъкът върху дохода не е единствената линия, по която търговецът може да има главоболия. Съгласно Закона за ДДС, всяко данъчно задължено лице, което има облагаем оборот 50 000 лв. или повече за последните 12 месеца, има задължение да подаде заявление за регистрация по ДДС.

От момента, в който едно лице бъде регистрирано по реда на Закона за ДДС, то е длъжно да начислява 20% върху всяка доставка (в нашия случай - всяка продажба). Този данък се добавя към продажната цена и се заплаща от купувача, но продавачът има задължение впоследствие да го внесе в държавната хазна.

В разгледания по-горе случай със сайта за продажба на дрехи, неприятностите тепърва предстоят - в хода на проверката данъчният инспектор ще установи, че търговецът е достигнал прага от 50 000 лв. още на седмия месец от проверявания период, вследствие на което ще последва служебна регистрация със задна дата. Така, в допълнение на данъка върху дохода ще бъдат начислени и 20% ДДС върху всяка продажба, извършена от осмия месец нататък. Обстоятелството, че тези суми не са събрани от купувачите, не погасява задължението за последващото внасяне в бюджета на начисления данък.

И ето как една наглед безобидна дейност за генериране на допълнителен (а често даже основен) доход, която изглежда далеч от полезрението на държавата, може да навлече сериозни финансови задължения на търговеца, доскоро разчитал на анонимността в интернет и трудната проследимост при изпращането на пратки с наложен платеж.

Какво следва?

Предложените текстове все още не са внесени в Народното събрание за обсъждане и гласуване, но няма съмнение, че държавата ще влага все повече усилия в осветляването на онлайн търговията и в облагането на печалбите от нея.

Ако продавате чрез интернет, трябва да знаете, че от позицията на данъчното законодателство, тази търговия с нищо не е по-различна от това да продавате същите стоки в магазин в някой търговски център. Продажбата онлайн спестява от наема на магазин, от броя на персонала, от консумативи и други, но не и от задължението за данъци върху реализираните обороти. И всеки, който продава в интернет стоки, без да следва правилата, ще бъде санкциониран при една данъчна проверка, казва в заключение адвокат Симеон Хинков.

ИЗБРАНО