Два допълнителни фактора, извън обичайните, влияеха върху динамиката на цените на едро на хранителните продукти по стоковите борси и тържищата в страната през отминаващата 2020 година - пандемията COVID-19 и повишените субсидии за селскостопанските производители, заради вируса.

Но като цяло пазарът на едро на храните запази основните си тенденции от последните пет години, които експертите от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) определят като функция от няколко фактора, които влияят на цените: сезонност и конкретни метеорологични условия; конюнктурата на международните пазари; влияние на цените в ЕС; търсенето и предлагането, което се влияе както от традициите и бита на българското население, така и от натиска на вноса, достигащ понякога и до дъмпинг на цените.

Прегледът на седмичните и месечните бюлетини на ДКСБТ показва силна динамика през 2020 година на цените на няколко основни продукти. В най-голям ценови диапазон се движеха храните, които се търгуват по световните борси или техните суровини - захар, брашно (пшеницата), олио (слънчогледа), както и храните, които най-силно се влияят от вноса - месни и продукти, зеленчуци и плодове.

Като цяло пазарът на храните на едро всеки месец отчиташе повишаване на годишна база, но в различни диапазони за отделните месеци - от най-ниския (между 5% и 13% през януари) до най-високия (6% - 31% през ноември). През останалите месеци динамиката е следната: през февруари (6% - 14%), юни (7% - 16%), май, юли и септември (4% - 19%), март (6% - 19%), април (5% -20%), август (4% - 23%) и октомври (5% -26%).

Това означава, че от постоянно наблюдаваните 35 стоки от ДКСБТ са преобладавали поскъпващите.

Кои продукти са поскъпнали най-много

Най-голямо поскъпване с натрупване през 12-те месеца на годината е отчетено при прясното мляко, 3% масленост за литър (24.08%), следвано от олиото (+21.49%), ябълките (+16.84%), оранжерийните домати (13.47%), доматите от внос (+12.92%), кравето сирене (+9.35%), картофите (+7.31%), оранжерийните краставици (+5.42%), брашното (+2.9%), кашкавала "Витоша" (+3.3%), малотрайните колбаси, вкл. шунка (+0.72%).

Прясното мляко в кутии от 1 литър, 3% масленост, е било най-евтино през февруари (1.45 лв./литъра), а най-скъпо през август (1.85 лв./литъра) или разлика от 27.6%. На цена от 1.59 лв./кг прясното мляко е било през януари, по 1.68 лв./литъра (юли), 1.70 лв./литъра (септември), 1.71 лв./литъра (април), 1.72 лв./литъра (юни), 1.74 лв./литъра (ноември), 1.75 лв./литъра (март, май и декември*).

Олиото е било най-евтино през февруари и май (2.03 лв./литъра), а най-скъпо през ноември (2.69 лв./литъра) или разлика от 32.5%. На цена от 2.05 лв./литъра олиото е било през януари, по 2.10 лв./литъра (юни и август), 2.12 лв./литъра (март, април и юли), 2.27 лв./литъра (септември), 2.52 лв./литъра (декември), 2.60 лв./литъра (октомври).

Ябълките са били най-евтини през януари (1.12 лв./кг) и най-скъпи през юни (2.00 лв./кг) или разлика от 78.6%. На цена от 1.17 лв./кг ябълките са били през декември, по 1.27 лв./кг (октомври), 1.30 лв./кг (март), 1.31 лв./кг (ноември), 1.33 лв./кг (февруари), 1.35 лв./кг (септември), 1.58 лв./кг (април), 1.72 лв./кг (юли), 1.84 лв./кг (август), 1.94 лв./кг (май).

Оранжерийните домати са били най-евтини през юли (1.65 лв./кг) и най-скъпи през април (2.85 лв/кг) или разлика от 72.7%. Не цена от 1.80 лв./кг оранжерийните домати са били през август, по 1.96 лв./кг (септември), 2.04 лв./кг (декември), 2.07 лв./кг (май), 2.20 лв./кг (февруари), 2.21 лв./кг (юни), 2.35 лв./кг (октомври), 2.42 лв./кг (ноември), 2.50 лв./кг (януари), 2.83 лв./кг (март).

Доматите от внос са били най-евтини през юли (1.46 лв./кг) и най-скъпи през април (2.50 лв./кг) или разлика от 71.2%. На цена от 1.67 лв./кг доматите от внос са били през октомври (1.67 лв./кг), по 1.82 лв./кг (юни), 1.84 лв./кг (декември), 1.86 лв./кг (ноември), 1.90 лв./кг (март), 1.94 лв./кг (май), 2.30 лв./кг (февруари).

Оранжерийните краставици са били най-евтини през юли(1.20 лв./кг) и най-скъпи през януари (4.28 лв./кг) или разлика от 256.7%, над два пъти. На цена от 1.28 лв./кг оранжерийните краставици са били през юни, по 1.49/лв./кг (септември), 1.56 лв./кг (август), 2.03 лв./кг (ноември), 2.21 лв./кг (октомври), 2.29 лв./кг (май), 2.32 лв./кг (април), 2.44 лв./кг (декември), 3.17 лв./кг (февруари), 3.27 лв./кг (март).

Кои хранителни продукти са поевтинели най-много

При замразеното пиле, захарта и кренвиршите има намаление на цените с месечно натрупване, съответно с 9.08%, 4.64% и 1.92 на сто.

Замразеното пиле е било най-евтино през декември (3.73 лв./кг), а най-скъпо през юли (4.12 лв./кг) или разлика от 10.5%. На цена от 3.94 лв./кг замразеното пиле е било през октомври и ноември, по 3.96 лв./кг (септември), 3.97 лв./кг (май), 4.01 лв./кг (февруари), 4.05 лв./кг (април и юни), 4.10 лв./кг (януари и август), 4.11 лв./кг (март), 4.12 лв./кг (юли).

Захарта е била най-евтина през февруари (1.24 лв./кг), а най-скъпа през април (1.46 лв./кг) или разлика от 17.7%. На цена от 1.40 лв./кг захарта е била през март, юли и август, а през останалите месеци цената се е движила между от 1.30 лв./кг (януари), през 1.33 лв./кг (октомври), 1.34 лв./кг (септември), 1.36 лв./кг (ноември), 1.37 лв./кг (юни), 1.38 лв./кг (май) и 1.17 лв./кг (декември)*.

Пилешките кренвирши са били най-евтини през юли и декември (3.70 лв./кг), а най-скъпи през март (4.07 лв./кг) или разлика от 10%. На цена от 3.80 лв./кг кренвиршите са били през януари, по 3.85 лв./кг (октомври и ноември), 3.88 лв./кг (май), 3.90 лв./кг (август), 3.94 лв./кг (септември), 3.96 лв./кг (февруари), 3.99 лв./кг (юни), 4.02 лв./кг (април).

Динамика между цените на едро и дребно

Наблюдението на цените на дребно на основните хранителни продукти: захар, олио, брашно, прясно мляко, сирене краве, малотрайни колбаси, през декември показва съществени разлики между цените на дребно (големите търговски вериги, без промоциите) и цените на едро по стоковите борси и тържищата, като диапазонът е между 5% и 62%. Най-малка е разликата при захарта (5% - между 1.35 лв./кг по тържищата и средно по 1.42 лв./кг в магазините на големите вериги, според данните от техните сайтове), а най-голяма при брашното (62% - между 0.95 лв./кг и 1.54 лв./кг).

Следват малотрайните колбаси, вкл. шунка (14.7% - между 5.31 лв./кг и 6.09 лв./кг), прясното мляко, 3% масленост (25.14% - между 1.75 лв./литъра и 2.19 лв./литъра), олиото (27% - между 2.59 лв./литъра и 3.29 лв./литъра), кравето сирене (28.6% - между 6.99 лв./кг и 8.99 лв./кг).

Covid-19 и паническото пазаруване

Веднага, след като на 13 март беше обявено извънредното положение заради Covid-19, хората от страх започнаха да се презапасяват, като се купуваха големи количества храни, които няма как да се изконсумират за една седмица, а за да не се получава дефицит, търговците на дребно повишиха офертите си за по-големи доставки от пазарите на едно и производителите, както и от внос. Данните на ДКСБТ показват, че през втората половина на месеца цените на едро се повишават значително, което се отрази и на равносметката за март. На месечна база е регистрирано поскъпване на основните хранителни стоки в диапазона 4 - 6%, на млечните произведения с около 2-3% и на повечето меса и месни произведения, като най-голямо поскъпване през месеца се наблюдава при каймата - 7%.

На годишна база цените на повечето основни хранителни стоки през март спрямо същия месец на 2019 година бележат ръст, който е в диапазон от 6% до 19%.

През април възходящият тренд се запази. На месечна база е регистрирано поскъпване на основните хранителни стоки в диапазона 5-6%. Цените на млечните продукти леко се понижават, при месата и месните продукти тенденциите са разнопосочни. На годишна база през април цените на повечето основни хранителни стоки бележат ръст, който е в диапазон от 5% до 20%.

Субсидиите

Селскостопанските производители получиха или ще получат през 2020 година (някои утвърдени за настоящата година помощи ще бъдат усвоени догодина) от програмите на ЕС и националния бюджет общо 1.7 млрд. лева, от които 300 млн. лв. са само заради Covid-19 чрез преструктуриране с разрешението на Европейската комисия, но и допълнителна държавната помощ в размер на 65 млн. лева, от които 25.6 млн. лв. за животновъдство и 19 млн. лв. за плодове и зеленчуци, 5 млн. лв. за пчеларство, а останалите 15.4 млн. лева и още около 20 млн. лева от бюджета на МЗХГ, за увеличаване на сумите по други програми. Например, към определената помощ от 84 млн. лв., която земеделците, ползващи селскостопанска техника, получават като отстъпка от акциза за горивата, е увеличена до 100 млн. лв. през тази година, колкото е възможният таван според правилата на ЕС. Новите 16 млн. лв. освен за компенсация на акцизните ставки, са определени и за оранжерийните производители, ползващи природен газ за отопление на стопанствата си.

Между двете икономически кризи

Както през 2008 година, в началото на финансовата криза, цените на пазарите на едро се повишиха до рекордни стойности - индексът на тържищните цени (ИТЦ), поддържан от ДКСБТ от 2005 година, когато е бил 1.000 пункта, достигна през август 2008 г. 2.048 пункта. Ново нарастване на ИТЦ, близо до рекордните стойности беше отчетено през август 2011 г. - 2.018 пункта, и през септември 2012 г. - 2.045 пункта. Тези стойности все още не са достигнати през настоящата година, която е под влиянието на пандемията.

През 2020 година най-висока е била стойността на ИТЦ през втората половина на април - 1.684 пункта, а най-ниска през първото десетдневка на юли - 1.404 пункта. Към 18 декември измерителят е на ниво от 1.479 пункта, което означава че цените на храните са поевтинели от рекордните през 2008 година с 27.7%. Това би трябвало да означава, че въздействието на финансовата криза преди 12 години е било по-силно върху потребителския пазар, отколкото сегашната здравна криза, която прерасна в икономическа. Има и още едно обяснение, което е свързано с ръста на доходите и нарасналата покупателна способност.

Световните стоковите борси и българският пазар на храни

Както казват експертите на ДКСБТ българските пазари на храни и селскостопански суровини (пшеница и слънчоглед) все повече се влияят от конюнктурата на международните стокови борси, особено през последните пет години. Например изкупните цени на пшеницата и слънчогледа са поскъпнали към 9 декември 2020 година у нас на годишна база със съответно 20.8% (от 313 до 378 лв./тон) и 46.6% (от 590 до 868 лв./тон, сочат последните данни на статистиката на Министерството на земеделието и храните (МЗХГ). В доларово изражение, по валутен курс към 27 декември, тон пшеница е 236 долара, а тон слънчоглед е 542 долара, които са съпоставими с котировките на международните стокови борси.

Пшеницата

Цените на пшеницата за големите страни - потребителки и износителки скочиха през 2020 г. в сравнение с 2019 г. въпреки рекордно високото световно производство и наличието на запаси. Цените намериха подкрепа отчасти в рекордния глобален внос и потребление, което неочаквано се повиши в Китай и Пакистан и доведе до понижаване на запасите в страните износителки и повиши световните цени. Важно е да се отбележи, че Китай държи повече от половината от световните запаси на пшеница.

В същото време се очаква запасите в САЩ да спаднат с повече от 4 милиона тона спрямо предходната година, а търсенето на внос в Европа да се повиши. Украйна и Русия са основните доставчици, а експортните цени за Черноморието са най-високите от 5 години.

Прогнозите на Международния съвет за пшеницата за догодина са, че цената на пшеницата ще са движи около по-високите нива от тази година, които на Лондонската стокова борса достигнаха 170 британски лири за тон (230 долара за тон).

Слънчогледът и олиото

Цените на слънчогледа и олиото в света се повишиха през отминаващата година и се очаква тази тенденция да се запази и през 2021 г., прогнозират от Министерството на земеделието на САЩ.

Слънчогледовото масло се търси много, тъй като е здравословно и по-евтино от повечето си аналози. И тъй като Европа е най-големият производител на слънчоглед, но и внася значителен обем слънчогледово масло, заради повишеното му търсени. Голям дял от около 85% от общия европейски внос се пада на вътрешноевропейската търговия, като Румъния и България са основните доставчици на слънчоглед и на олио. Затова и много български рафинерии предпочитат да пласират продукцията си в чужбина.

Слънчогледовото олио е в подем и на световния пазар, заради спадналото потребление на други растителни масла, като палмово, соево и други. Производителите на снаксове предпочитат слънчогледово олио поради способността му да придава добри свойства на продуктите на сравнително по-ниска цена от зехтина. Слънчогледовото масло има и още едно предимство - не изисква никакво допълнително затопляне при ниски температури, а по този начин намалява разходите, необходими за осигуряване на допълнително затопляне на продуктите с масло.

Захарта

Пазарът на захар се промени драстично от началото на 2020 г. при големите производители - Бразилия, Индия и Тайланд. Някои от анализаторите в бранша са разделени относно това дали пазарът ще се сблъска с излишък или дефицит през сезона. В същото време глобалното производство на захар намаля, посочва специализираното издания Sugar Asia, поради увеличеното производство на етанол. В началото на 2020 г. се очакваше цените на захарта да скочат поради спада в производството, но оттогава цените са намалели с близо 6% в резултат на пандемията.

Според много анализатори, през 2021 г. светът се изправи пред излишък на захар. Глобалното потребление на сладката стока вече намаляваше, преди вирусът да удари света, заради загрижените за здравето си потребители, смятат от Platts. Европа е един от регионите, където търсенето е особено засегнато, с потенциално намаление от 500 000 тона.

Производството на захар през сезон 2020/21 се очаква да се увеличи до приблизително 188 млн. тона, което е нарастване от 21.8 млн. тона в сравнение със сезон 2019/20, според Министерството на земеделието на САЩ. Ако наистина се образува глобален излишък, цените на захарта през 2021 г. ще продължат да падат.

*данни за декември са за три седмици, до 18 декември

3e-news.net