Хората ще трябва да свикнат с по-високите цени на храните, предупреди шефът на един от най-големите световни производители и обяснява защо.

По време на пандемията в много страни се наблюдава спад в производството на суровини - от зърнени култури до растителни масла. Ограничителните мерки за контрол на вируса, както и на заболяването, причинено от него, свиха производството и доставките.

Износът и вносът бяха прекъснати, тъй като страните затвориха границите си, за да спрат разпространението на вируса. Веригите за доставка на храни бяха ограничени, което доведе до по-ниско предлагане.

Но тъй като икономиките се възстановиха, предлагането на хранителни продукти не успя да се справи с възхода на търсенето, което доведе до поскъпване. Нарасналите заплати и по-високите цени на енергията също утежниха положението на производителите.

Потребителите ще трябва да свикнат с по-високите цени на храните, като се има предвид, че населението на света се увеличава, докато земеделската земя остава в същите площи, коментира пред БиБиСи (BBC) шефът на "Крафт Хайнц" (Kraft Heinz) Мигел Патрисио.

В дългосрочен план "технологичното развитие ще повиши ефективността на фермерите", което ще помогне, добави той.

Не всички увеличения на разходите обаче трябва да се прехвърлят върху потребителите, каза още Патрисио. Фирмите ще трябва да поемат част от нарастването на разходите.

"Мисля, че от нас, от индустрията и от другите компании зависи да се опитат да сведат до минимум тези увеличения на цените", отбеляза шефът на Kraft Heinz.

Но големите производители на храни като Kraft Heinz, Nestle и PepsiCo "най-вероятно ще трябва да прехвърлят тези разходи върху потребителите", според Кона Хak, ръководител "Изследвания" във фирмата за селскостопански стоки ED&F Man, цитирана от BBC.

"Независимо дали става въпрос за царевица, захар, кафе, соеви зърна, палмово масло, което и да е, всички тези основни хранителни стоки поскъпват", каза тя.

"Лошите реколти в Бразилия, която е един от най-големите износители на селскостопанска продукция в света, сушата в Русия, намалената сеитба в САЩ и складирането в Китай са съчетани с по-скъпите торове, енергия и разходите за доставка - и всичко това вдига цените."

Но Хак подчерта, че всички производители на храни ще бъдат засегнати и следователно всички ще повишават цените по сходни начини: "защото е толкова широко разпространено, че всеки ще го направи, което в крайна сметка означава, че вероятно няма да загубят клиентите си".

Какво още (ще) вдига цените

Като стана дума за поскъпването на торовете, трябва да се отбележи, че ключова суровина за производството им е природният газ, чиято цена в последните месеци хвърчи нагоре.

Изданието "Баланс" (The Balance) не пропуска да изтъкне влиянието на климатичните промени и главно свързваните с тях наводнения през годината, които увредиха културите и свиха реколтите на много места по света. Или пък - повишиха температурата на въздуха, а горещият въздух абсорбира повече влага. Вали по-малко, водата от езера и реки се изпарява и земята изсъхва.

Ами субсидиите. Правителствените субсидии на САЩ за производство на царевица за биогорива "отнемат" царевицата, като повишават цената й. Сега САЩ използват 37% от реколтата си от царевица за производство на етанол. Това е увеличение от 6% в сравнение с 2000 г.

Световната търговска организация (СТО) на свой ред ограничава размера на субсидираните царевица и пшеница, които държавите могат да добавят към световните запаси. Съединените щати, Европейският съюз и някои развиващи се страни субсидират силно своите селскостопански индустрии. Земеделските производители в тези страни получават по този начин търговско предимство. СТО ограничава складирането, за да намали въздействието му. Но в същото време намалява количествата налични храни при недостиг. Това увеличава колебанията в цените на храните, коментира The Balance.

Месото, месото

Хората по света ядат повече месо, особено свинско, защото могат да си го позволят, констатира изданието. Затова е необходимо повече зърно, за да се хранят животните, необходими за месни ястия, отколкото е необходимо за зърнени храни. По-голямото търсене на месо означава по-високи цени на зърното.

Какво показва официалната статистика на ФАО

Осредненият индекс на цените на хранителните стоки на Международната организация по прехраната (FAO) е средно 130,0 пункта през септември, което е с 1,2% повече от август и с 32,8 % над този през септември 2020 г.

Индексът на цените на зърнените култури през септември се е увеличил с 2,0 процента спрямо предходния месец, като световните цени на пшеницата са се повишили с почти 4 процента - и с цели 41 процента в сравнение с година по-рано - поради затягане на експорта на фона на силното търсене. Световните цени на ориза също се повишиха през септември, докато тези на царевицата се увеличиха умерено - с 0,3 процента - средно с 38 процента на годишна база.

Индексът на цените на растителното масло се повиши с 1,7 процента за месеца - и с около 60 процента спрямо септември 2020 г. Международните цени на палмовото масло достигнаха 10-годишен връх поради силното търсене в световен мащаб и опасенията относно недостига на мигрантска работна ръка, което се отрази на производството в Малайзия. Световните цени на рапичното масло също се повишиха значително, докато котировките на соевото и слънчогледово масло спаднаха.

Индексът на цените на млечните продукти се увеличи с 1,5 % спрямо август, тъй като стабилното търсене на глобален внос и сезонните фактори в Европа и Океания повишиха международните котировки за всички млечни продукти, особено маслото.

Индексът на цените на захарта беше с 0,5 % по-висок спрямо предходния месец - и 53,5 % спрямо година по-рано - подкрепен от неблагоприятните метеорологични условия и по-високите цени на етанола в Бразилия, най-големият износител на захар в света.

Индексът на цените на месото практически не се е променил през септември спрямо предходния месец и е нараснал с 26,3 % на годишна база. Котировките за овче и говеждо месо се повишиха поради тежки условия на предлагане, докато тези за птиче и свинско месо намаляха на фона на голямото световно предлагане на първото и по-ниското търсене на второто в Китай и Европа.