Авторът на анализа - Петко Вълков, е началник Управление "Трежъри" в Българска банка за развитие

Поскъпването на европейската валута не бе резултат главно на по-слабия долар, напротив, еврото поскъпна и спрямо редица други валути. Една от тях е британската лира, която продължи по-слабото си представяне в резултат на Брекзит. Поевтиняването на долара се забеляза през втората половина на годината, но то се засили след изборните резултати. 

През 2021 г. се очаква новата администрация в САЩ да въведе фискални стимули с цел насърчаване на отделните домакинства, малкия и среден бизнес. Успоредно с това се очаква лихвените нива там да останат ниски, включително и реалните лихвени проценти.

Въпреки че като цяло не може да се очаква тотална промяна в търговската политика между САЩ и Китай, новата американска администрация сигнализира, че е отворена на преговори със своите чуждестранни партньори.

Евентуалното намаляване на търговските мита на САЩ с техните търговски партньори е фактор, който също води до отслабване на долара. Не бива да бъдат пропускани и посланията от страна на Федералния резерв в САЩ, че техният фокус остава главно върху нивото на безработица, като са склонни да не повишават лихвите дори при поява на инфлация над 2%.

Евентуални по-високи нива на инфлация в САЩ, спрямо Европа, води до очаквания за по-голямо намаление на реалните лихвени проценти отвъд океана, в сравнение с континента, което допълнително отслабва американската валута.

В разгара на събитията в САЩ очакванията са по-скоро за слаб долар, в сравнение с предходните години. За това съдействат както новата президентска администрация, така и политиката за разхлабване на паричните и фискалните политики.

Естествено, пазарът вече е отчел голяма част от тези очаквания, поради което не може да се изключва от картината и известно леко поскъпване на долара в краткосрочен план спрямо еврото.

Що се отнася до политиката на Европейската централна банка - институцията продължава да сигнализира, че ще остане активен купувач на дълг на вторичните пазари.

По отношение на лихвените проценти, изглежда, че банката трудно може да свали повече реалните лихвени проценти, особено в сравнение с Фед в САЩ, което допълнително дава сила на еврото спрямо долара. В същото време лихвените проценти ще останат на ниски нива, включително и в т.нар. периферна зона на Европа.

В България ефектите от случващото се на валутните пазари остават в по-ниска сила, предвид валутно-курсовата система у нас и обстоятелството, че основните търговски партньори на страната търгуват в евро.

За българските износители, които търгуват в долари, слабият долар оказва неблагоприятно влияние, тъй като намалява техните приходи в левова равностойност.

В същото време, лихвите у нас ще останат ниски, което е положително за кредитополучателите, докато спестителите трябва да бъдат по-активни в търсенето на алтернативи за реализиране на доходност.