Проблемът с недостига на кадри на трудовия ни пазар с всяка година става все по-сериозен. Това се констатира от експерти, синдикалисти и дори от правителството.

Засега няма направени важни и съществени крачки за решаването му, като изключим някои палиативни мерки като внос на работна ръка сезонно за летния и зимния туристически сезон. За хората, за възможностите у нас за кариерно развитие, за българите, които работят в чужбина и могат да се върнат в страната, разговаряме с Юлиан Милев, главен финансов директор на TELUS International Europe.

- Господин Милев, трета година провеждате кампания за връщане на млади образовани българи в родината. Как бихте оценили резултатите от усилията Ви в тази посока?

- Самият аз съм живял шест години в чужбина - Великобритания и Швейцария - преди да се върна в България. Но когато взех това решение и го реализирах през 2009 година, нямаше такава кампания, а много ми се искаше да има. Спомням си, че много от компаниите у нас смятаха, че не си заслужава да губиш време и да интервюираш кандидати от чужбина, решили да се върнат в България. Причината - никой не смяташе, че след като страната ни е приета в ЕС, някои от намерилите работа в чужбина ще тръгне да се връща, животът навън по дефиниция се смяташе за по-хубав. Но аз считам, че качеството на живот в България, с някои уговорки, е по-добро от това в друга европейска държава.

Що се отнася до нашата кампания със слогана "Мога там. Искам тук", постигнахме страхотни резултати. Десетки млади хора се върнаха и станаха наши служители. Те са малка част от хилядите CV-та, които получихме. Определено в тази посока може да се направи много повече. И много други компании правят нещо, но няма една обща национална кампания, която да обедини усилията ни, а това наистина ни липсва.

- Върнали са се десетки, а навън са стотици хиляди...

- Много хора биха се върнали, ако има по-добра информираност за възможностите, които бизнесът у нас предлага. Ако им се даде възможност за адаптация, да се улеснят в решаването на хилядите дребни, но важни проблеми като намиране на жилище. Именно такива елементи са част от нашия релокационен пакет.

- Имате ли подкрепа от държавата в тези усилия?

- Ние сме членове на Българската аутсорсинг асоциацията и работим в сътрудничество с държавата чрез нея. Но има и държави, например прибалтийските републики, които правят повече от нас в сътрудничество с държавата.

- Имате ли усещането, че работите в област, която вероятно е бъдещето на бизнеса в света?

- Ние със сигурност сме в нова индустрия, която се развива с бързи темпове, ръка за ръка с множество компании с иновативни бизнес модели и подходи. Тези компании поради бързия си ръст нямат време, а и експертиза да създадат центрове за обслужване на клиенти и имат нужда от компании като нашата, които могат да наберат, обучат и задържат хора, които да свършат тази работа. Затова можем да се похвалим с разнообразни възможности за работа и иновативност, защото сред клиентите ни са едни от най-големите глобални компании. Затова освен добре подготвени езиково, са ни необходими и прогресивно мислещи хора, за да усвоят най-новите технологии, прилагани от такива компании. Но това съвсем не значи, че се отхвърля добрата стара икономика, свързана с производство на стоки и услуги. Там също има нужда от обслужване на клиенти. Да, сега е модерно да се говори за загуба на работни места с въвеждането на изкуствения интелект, но други работни места се генерират в области, свързани с дейности като нашата.

- Работите в сферата на аутсорсинга. Кажете каква е Вашата оценка за развитието на тази дейност в България?

- В Европа България е номер две локация за аутсорсинг, единствено Полша ни изпреварва, в света сме на 15-о място. Признават ни като държава, където могат да бъдат намерени служители, подготвени и предлагащи по-качествени услуги, отколкото в държави, намиращи се на изток от нас. Може да сме по-скъпи в сравнение с тези държави, но даваме качество, което е важно за бизнеса. Това е предпоставка за устойчив ръст и в следващите години.

- Вие непрекъснато набирате служители, имате много обяви за работа. Кажете, как оценявате качеството на работната ръка в България, подготовката на хората, които идват тук да търсят работа и какви проблеми имате в тази посока?

- Фактът, че имаме десетки обяви, всъщност означава, че намаляват хората, които имат качествата да бъдат наети на работа в нашата индустрия. Когато наемем такива хора с качества, те се развиват и след известно време могат да преминат на работа в други компании и индустрии. Това е вторият проблем, с който се сблъскваме - обучаваме и развиваме служители, те изграждат качества, стават много конвертируеми и това ги прави подходящи за работа в други сфери. Изводът ни е, че в последните години се наблюдава спад в броя на кандидатите с владеене на чужди езици. Oт една страна това се дължи на разрастването на индустрията ни и нуждата на бизнеса, а от друга, от изтичането на кадри в чужбина. Въпреки това се наблюдава и интерес от страна на чуждестранни граждани за работа в България. При нас имаме значителен процент служители от различни националности, които се развиват успешно в рамките на компанията.

- Как реагират чужденците на работата си в България?

- Значителна част от тях смятат работата си тук за добра стъпка в кариерата. Това са предимно млади хора, които искат да се докоснат до различна култура, да живеят в различна среда.

- Продължава ли заплащането да е големият проблем на трудовия пазар у нас или вече това е вече минало? Каква е разликата в момента между заплатите у нас и в западни държави като Германия, Франция, Великобритания?

- В България нашата индустрия продължава да има предимство сред работодателите. По отношение на качество на живот ще видим, че имаме голямо предимство пред много западни държави. Със заплащане в нашия сектор хората могат да си позволят живот, който би бил по-трудно достъпен за тях в държави като Франция и Великобритания. По-достъпни са и заведения, развлечения, храна. Да, процесът на изравняване на заплащането ни с това в Западна Европа все още тече. За мен, да живееш и работиш в индустрия като нашата в България, е по-добре, отколкото да правиш същото на Запад. Например ние имаме допълнително здравно осигуряване за служителите ни, а това на Запад е изключително скъпо и достъпно за много по-малко хора.

- Освен намаляването на хората, които излизат на пазара на труда, има ли друг проблем, с който се сблъсквате?

- Сблъскваме се с трудността да намерим кадри, които да са подготвени за това, което изисква бизнесът от тях. Има нужда от по-сериозно сътрудничество с образователните институции, така че подготовката, която те предлагат, да отговаря на съвременните изисквания. Затова и наскоро стартирахме кампанията "Твоята първа работа има значение", която има за цел да информира младите хора и техните родители за възможностите в нашия сектор.

Юлиян Милев е вицепрезидент финанси и CFO на TELUS International Europe. Той отговаря за регионалните финансови операции на компанията в Европа, като от 2017г. насам е и нейн прокурист. Предишният му опит включва четири години на позиция мениджър корпоративно и инвестиционно банкиране в Citibank Европа, 10 години опит в сферата на финансите и сделките по сливания и придобивания, натрупан в Kraft Foods International, където е заемал различни мениджърски позиции в България, Англия и Швейцария. Притежава и опит от инвестиционната компания Entrea Capital. Завършил е магистратура по Стратегически мениджмънт в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Има диплома по Бизнес администрация от Американския университет в България, както и по Счетоводство и одит от Икономически университет Варна. Бил е член на Управителния Съвет на Българската аутсорсинг асоциация.

Благодаря Ви за това интервю!