Зеленият преход е основна тема в дневния ред на Европейския съюз. Плановете за трансформацията на икономиката се отнасят до абсолютно всички нейни сфери, но с особена сила те важат за най-енергоемките и мащабни производства. Добивната и металургичната промишленост са едно от тях. Оказва се обаче, че някои представители на бранша изобщо не са в ситуация на изненада, а отдавна работят за намаляване на консумацията си на енергия и енергоносители, въвеждането и използването на алтернативни източници, оползотворяване на собствените си остатъчни и отпадъчни ресурси. Това стана ясно от участието на финансовият директор на "Аурубис България" Ивайло Вътев по време на провелия се в София на 15 октомври международен форум "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България", организиран от Dir.bg и 3eNews.

Вижте снимки от събитието:

В компанията гледат с хоризонт от десетилетия напред, като стратегията им, както и на цялата група "Аурубис"е пряко свързана със зеления преход и то още преди той да стане обща цел на ЕС. Базирана е на три основни стълба - повишаване на енергийната ефективност, диверсификация на източниците на енергия, включително и чрез собствено производство, и на трето място, но не последно - гарантиране на сигурни и предсказуеми доставки отвън..

По първия приоритет от стратегията "Аурубис България" вече има работещи проекти. Пример за това е процеса на подмяната на по-енергоемки електродвигатели с по-ефективни. Паралелно в завода на компанията до Пирдоп и Златица работи турбина, използваща отпадна топлина, която се отделя от инсталациите за производство на сярна киселина. "Улавяйки" част от тази топлина, се получава пара. Турбината произвежда енергия, която се използва в производството. Това на практика е вътрешнозаводски ТЕЦ, който обаче работи с възобновяема енергия. А ефектът, освен икономически по-изгодна енергия, е и нулев въглероден отпечатък. Така в крайна сметка предприятието е успяло да намали консумацията на енергия за производството на единица продукт, но и ще продължава да го прави. Защото, както отбеляза и Ивайло Вътев по време на форума, се работи по разширяването на проекта с втора такава турбина и допълнително собствено производство на енергия. Тези проекти са и пример за кръгова икономика, тъй като от остатъчен продукт се произвежда нов, като паралелно се щади околната среда.

Ивайло Вътев, финансов директор на Аурубис България

"Аурубис България" ще въведе скоро в експлоатация и най-големия фотоволтаичен парк за собствени нужди в нашата страна. Става въпрос за наскоро изградената в партньорство с ЧЕЗ ЕСКО 10-мегаватова фотоволтаична инсталация за производство на зелен ток. Централата от 20 000 фотоволтаични панела е изградена върху рекултивиран терен, за да се щади земеделска земя, ще покрива 2.5% от средното потребление на електроенергия на производството до Пирдоп и Златица. По този начин компанията частично ще намали нуждата си от външно електрозахранване, а паралелно ще намали и косвения си въглероден отпечатък, тъй като няма да използва ток, произведен, например, от ТЕЦ.

Компанията вече има планове за изграждане и на втори фотоволтаичен парк. Процесът е във фазата на ранното проектиране, като в момента се правят оценки с каква мощност да бъде той. Вече е ясно обаче, че ще бъде изграден отново върху рекултивирани площи - депа за железни силикати.

И завършеният, и бъдещият проект, са част от стратегията на "Аурубис България" до 2030 г. покрива 20% от енергийните си нужди от собствени ВЕИ, а до 2050 г. този процент да нарасне до 50. Всъщност това е доста амбициозна цел от гледна точка на голямата енергоемкост, характерна за металургичната индустрия. Но явно и отрано се работи за постигането й. Което би било полезен ход и за много други предприятия и индустрии, където също има потенциал за използване на остатъчни ресурси и изграждане на ВЕИ за собствени нужди. Като, например, друга идея на предприятието в Пирдоп и Златица - да изгради хидрокаскада от малки ВЕЦ-ове, при която да се ползва разликата в надморската височина между завода и разположения по-високо язовир за промишлена вода.

Добър пример е и вторият акцент в зелената стратегия на "Аурубис България", който до известна степен покрива и първия - диверсификация на енергийното обезпечаване на производството. Това включва не само инсталации, произвеждащи енергия за собствени нужди, но и начини в производствения процес да се използват алтернативни нисковъглеродни горива, където това е технологично възможно и икономически обосновано. Такова гориво е природният газ, за който в момента редица европейски държави, сред които и България, се борят да бъде признат за преходно гориво по пътя за достигане на пълна декарбонизация. А в металургията синьото гориво е силно намаляващо въглеродният отпечатък, тъй като в тази индустрия има инсталации, използващи за източник на енергия петролни продукти, които са с много по-висок въглероден отпечатък от газа. В бъдеще и той може да бъде заменен с абсолютно въглеродонеутралния водород, даже в групата на "Аурубис" има такъв завод - този в Хамбург. Там в момента се правят тестове за замяна на природния газ с водород. Целта е в даден момент анодните пещи да започнат да работят с това екологично чисто гориво, което след употребата му оставя след себе си единствено вода.

Българското предприятие в Пирдоп и Златица, скоро ще може да ползва природен газ за част от агрегатите. Преносният газопровод до региона на Средногорието вече се строи. В същото време изграждането на тръбопровода също е проект, който може да бъде полезен за бъдещата тотална декарбонизация, тъй като газопроводите се разглеждат като инфраструктурата, която ще може да се използва за доставката на водород. Така че за налагането на водорода като основно екологично гориво на бъдещето, каквито изгледи има от днешна гледна точка, районът на Средногорието ще бъде обезпечен с необходимата за доставките му инфраструктура.

Сигурността на доставките на енергия на предсказуеми цени е от много съществено значение за металургичната индустрия. А както стана ясно покрай разразилата се в последните месеци в Европа и у нас криза с цените на електроенергията и газа, и за много други индустрии и сектори на икономиката.

Добивната и металургичната индустрии са много енергоемки и силно зависими от доставките на енергия и енергоносители. Ивайло Вътев отбелязва че, компании като "Аурубис" имат безалтернативна нужда от сигурност на доставките. Затова и няма как да се справят само със собствени ВЕИ-цетрали и инсталации. За тази индустрия е много важно да има предвидимост на цените. Това е и причината през последните месеци на голяма динамика на пазари и рекордни ценови стойности, предприятията от този сектор поставят въпроса за сключване на директни дългосрочни договори между производителите на електроенергия и големите консуматори. Покрай разразилата се енергийно-ценова европейска криза, Еврокомисията припомни възможността за сключване на такива контракти. Чрез тях се осигурява предсказуемост, тъй като токът се купува от предприятието по фиксирани цени или поне на такива в определен диапазон.

Другият проблем пред енергоемките производства са квотите за вредни емисии. Въпреки че получават енергия от външни източници, те индиректно плащат и за емисии, въпреки че не генерират такива. Поради това производства като на "Аурубис България" плащат разходи за квотите през цената на тока, който купуват. В ЕС действа пакет от регулации Emission Trading System (EMS), в който е предвидена и защита от т.нар. изтичане на въглерод, т.е. изнасяне на производствата в държави извън ЕС, в които няма допълнителни разходи за въглеродни емисии през тока и така не се натоварва цената на крайния продукт. А такова изнасяне на производства води до загуби на брутен вътрешен продукт, на работни места и до други негативни икономически и социални ефекти.

За да не се стига до такива ситуации, част от регулациите от ETS позволяват въвеждането на компенсаторен механизъм за непреките разходи за въглеродни емисии за някои основни индустрии. Производството на мед е една от тях.

Съществен момент е, че компенсации за тези производства и индустрии са вече въведени в много държави от ЕС, например Германия, Белгия, Испания, Финландия, Полша, в съседните ни Румъния и Гърция. Така тези държави успяват да запазят и помогнат на индустрията си да работи на конкурентни цени на външните пазари и да не изнася производствените си мощности в трети страни.

Затова и компании в България като "Аурубис" смятат, че компенсаторен механизъм за въглеродните квоти трябва да бъде въведен и у нас. Даже преди време имаше крачка в тази посока - бяха подготвени промени в Закона за изменение на климата, които предвиждаха покриване на част от непреките разходи за емисии в цената на тока. И законопроектът дори бе одобрен на първо четене от парламента през 2019 г., но не стигна до второ. Според редица представители на българската индустрия и експерти, придвижването на този законопроект трябва да се случи и е най-добре това да стане една от приоритетните задачи на новото Народно събрание. Също така има предложения средствата за компенсиране на непреките разходи за вредни емисии да са обвързани с цената на въглеродните квоти и да идват от Фонда "Сигурност на електроенергийната система", тъй като така няма да се товари пряко държавният бюджет.


Материалът е изготвен за Аурубис България.