Изобщо, ама изобщо няма никакво значение как ще завърши предстоящият през уикенда мач ЦСКА – Левски! То е ясно, че рано или късно Левски ще вкара гол в някое от вечните дербита. Ясно е също така, че все след четири мача ще вземе и да победи. ЦСКА не е Байерн, а Левски не е Падерборн, разликата не е толкова драстична, че да се очаква да речем „сините“ да не могат да вкарат в противниковата врата още 390 минути. Едва ли, може още сега Левски да бие, но това което сториха „армейците“ рядко има аналог. Не играли на нивото от последното дерби, онова с дузпите. Ама пак – защо не били смачкали съперника, да го унижат още повече. Ама защо това, защо онова. Някои май сериозно полудяват! Редовният сезон завърши. Този, който започна миналото лято и за когото се преценяваше, че ЦСКА едва ли има шансове за първата седмица. Тимът на Стойчо Младенов не само отдавна си подсигури това място, но днес е трети, веднага след маршируващия из Европа свръх-богат футболен проект от Разград, както и достойният му вътрешен опонент от Ловеч. ЦСКА натрупа пълен актив от трите пролетни мача до момента, преобърна класирането, запрати врага си от третото място чак на шестото, откъсна му се със седем точки /какво за числото 7, че нещо не чувам?/. ЦСКА е на пет точки от мулти-селекцията на Ботев Пд! За каква игра говорим? А другите, онези от отсрещната страна как са играли? Фантастично може би, особено след червения картон – цели 35 минути без нито едно положение. Айде, ако обичате! Едно момче на 20 години се появи и им взе мача с бързина и находчивост, надсмя се над аристократизма на противниковия капитан. Момче, което взима по 1 500 евро заплата, срещу десетките и стотици хиляди като сбор разхождащи се по терена сини заплати. За пет минути Тони Силва свърши повече работа, отколкото за три мача накуп голямата бивша звезда на куп еврограндове. Със сигурност някой се е запитал: „Абе, тия откъде го изкопаха този, къв е, що е?”. Е те такъв е, с перчем! И мнозина не го бяха чували, тъй като всяка една от кацащите „звезди” на Левски в края на трансферния период бе отразяван като все едно идва някакъв Месия. Бастос, Мастос, Чморш, Нунеш, Рамос, Крумов, Белаид и кой ли още не. А в ЦСКА сякаш цялото внимание бе насочено към онзи оказал се напълно безмислен напън да бъде взет Венци Христов за купища пари. А тихомълком Стойчо работеше с отбора си. Скромно, без болни амбиции, без някакъв план включващ 20 поредни победи. Изключвам соловите импровизации на Томов, той просто си е такъв. Такъв, онакъв, ама в събота вечер пак летеше във въздуха. Навръх Тодоровден. навръх вековния юбилей. Някъде четох преди мача статистика, че никога ЦСКА не е побеждавал Левски в година със син юбилей. Ами, айде и това го отмятаме като история. Свършено е, каквото и да се случи оттук насетне. ЦСКА не блестеше, но се справи със задачата. И това е далеч по-важно и по-ценно от това да пропилееш дузина чисти положения и накрая да те елиминират след дузпи. Ей така, с дузпичка, вкарана в 69-та минута, навръх женския празник! Това е понеже и Бадема го отнесе, че бе сред онези пропуснали от бялата точка през декември. Преди няколко дни написах, че този път ЦСКА няма абсолютно никакви оправдания, ако не вземе скалпа на сините. Това бе важно в чисто психологически план, за да се подсили максимално кризата в противниковия лагер. Това са съвсем естествени процеси и ситуации по цял свят. Вечни или градски съперници се дебнат, знаят кога е много по-сладко да удариш, от една рутинна победа. Сега, преди дошлия наново мач между ЦСКА и Левски, бих казал друго: играйте, пък каквото ще да става. Мачът преди два дни бе важният, без да подценяваме и идващия и по-следващия, който ей сега ще се появи на хоризонта след месец. Нямам представа как ще завърши първенството, как ще се представи до края ЦСКА, на кое място ще приключи. „Червените“ са царе да губят било то седем, осем точки. Колкото си поискат. Може да го сторят и тази пролет. Няма застраховка за това. Но успяха на два пъти през редовния сезон да доставят удоволствие на своите привърженици. Понякога, когато титла и купа са мираж и това стига. Да се пеят песни, да се веят знамена, Фейсбук да гърми и трещи. Това и СМИСЪЛЪТ на играта. Това е смисълът на най-голямото дерби в България. Бил слаб като качество двубоят в събота, много се ритали, рекорден брой картони, след мача тупаници, грозни сцени. Ами, това е Левски - ЦСКА! Този мач поне ще бъде запомнен. Ако щете като „онзи с много картони”, или пък като „онзи с тъпотията на Пелето”, или като „онзи с мелето след мача”. Все с нещо. Защото мога да ви изброя десет дербита от последните десет години, които няма с какво да бъдат запомнени. А нима Реал и Атлетико и за купата и за Примера преди седмици не се ритаха като коне, не симулираха, не се плюха? Правиха го, защото за тях този мач е по-различен, той е за чест. Чакам с нетърпение коментарите и подмятанията при първата червена издънка, може тя да се случи точно срещу Левски след няколко дни. Ще падне едно ехидно подмятане, как сега сме ги двигали тия, пък накрая – хоп и троп! Не, никой не вдига ЦСКА. Единственият вдигнат във въздуха бе Томов. Този ЦСКА на Стойчо Младенов стои здраво стъпил на земята. Знае какво иска и в какво се цели. И междувременно би два пъти Левски в един сезон. Което не бе правил от две поколения време. Нещо, което един фен на средна възраст около 35 години едва ли помни. ЦСКА му го поднесе. За забава, за емоция. За ужас на злите езици, които копаеха червения гроб, които считаха, че заради Стойчо ЦСКА щял да загуби мача. Не се случи. Напротив, случи се логичното. Този тим, който вярваше повече в себе си, който бе със свободен дух, който искаше и търсеше го стори. На мен ми харесва точно такъв ЦСКА. Казвам го с ясното съзнание, че едва ли скоро ще видя някакъв голям, мощен, газещ ЦСКА. У нас и в Европа. Затова е нужно извънредно много време. Дано се случи, но съм по-скоро реалист. Мен няма кой да ме подхвърля във въздуха. Аз искам побеждаващ ЦСКА. Нищо повече!