При това не познатата "война на футболния терен", а истинска, с танкове, самолети и хиляди жертви.

 

Такъв е случаят от 1969 г. и събитията довели дo познатата като "Футболната" или "Сточасовата" война.

 

Текат квалификациите за Мондиала в Мексико през 1970 г., а в зона КОНКАКАФ става напечено. Излишно е да казваме какво означава футболът за хората от Централна Америка и какво е за тях участието на Световно първенство.

 

Мястото за Мондиала е само едно, но Мексико е домакин, а другата суперсила САЩ отпада. Американците са победени от Хаити, а островитяните чакат един измежду Ел Салвадор и Хондурас в решителния мач.

 

В месеците преди двубоя, отнопшенията между двете съседни държави не са цветущи.

 

Макар да е пет пъти по-голяма по площ, населението на Хондурас в началото на 20-ти век е два пъти по-малко от това на Ел Салвадор.

Множество салвадорски фермери бягат от пренаселената си родина и се установяват в северната си съседка, където има много земи за обработване. През 1969-а салвадорците вече са над 20% от населението на страната.

Gol del triunfo de El Salvador sobre Honduras en las eliminatorias de Mèxico 1970. Juego realizado en el estadio Azteca en junio de 1969 pic.twitter.com/xOFvIBFEPe

— Francisco Rivas (@FranciscoRiva25) 8 September 2017

Пет години по-рано Хондурас е преживяла военен преврат, когато десет дни преди изборите, проамериканският кандидат Освалдо Лопес Ареляно взима властта и прокужда подкрепяните от Фидел Кастро опоненти.

Срещу седемцифрени подкупи, доказани десетилетие по-късно, държавният глава продавал целия износ на Хондурас от тропически плодове на безценица на американските компании, дори премахнал митата.

 

Почти цялото население се занимавало със земеделие и ощетено от този факт започва да се бунтува, а като хитър политик, Ареляно си измива ръцете заявявайки:

 

 

Създава се напрежение между двете националности, много салвадорци са прокудени обратно в родината си, а когато футболът ги сблъсква в мач от подобна важност нещата се нажежават още повече.

 

 

В нощта преди мача пред хотела на отбора на Ел Салвадор е ужасно, луда латино атмосфера, а футболистите не успяват да мигнат цяла нощ. На стадиона също е напечено, много етнически салвадорци са там и напрежението по трибуните е на път да ескалира, армията охранява мача.

 

Самият двубой е изключително напрегнат, когато в последните секунди Хондурас вкарва и печели, а цялата страна ликува, Ел Салвадор плаче.

 

Преломният момент се случва, когато 18-годишната Амелия Боланос слага край на живота си след гола на Хондурас, не могла да понесе срама.

 

Младото момиче е обявено за геориня в Ел Салвадор, на погребението й присъстват хиляди и е излъчено на живо по националната телевизия.

 

Седмица по-късно идва време за реванша, а мачът е на живот и смърт.

 

 

Хондураските футболисти пристигат под невиждана за футболен мач охрана до този момент, а вечерта преди мача, те също не успяват да спят заради шума пред хотела.

estampa de oro, compartida por "Imágenes de El Salvador 🇸🇻 de antaño" la @LaSelecta_ESA 1969 retornando de Honduras 🇭🇳 victoriosos @edercaz pic.twitter.com/uH3hTZUFSz

— Mauricio Orellana (@MauricioPCN19) 15 October 2017

В деня на мача, почти всеки фен носи снимка на героинята си Амелия Боланос. На стадиона вместо хондураски флаг се издига мръсен чаршаф, а химнът не се изпълнява. Ел Салвадор побеждава убедително с 3:0 и докарва баража до трети решителен мач.

 

Това не е достатъчно на салвадорските запалянковци. Двама гостуващи фена са убити. Автобусът с гостуващите играчите е обстрелван, а хондурасци присъствали на мача са взети за заложници.

 

Треньорът на гостите заявява след мача:

"Момчета, късметлии сме, че не победихме, можеше да не видим родината си отново".

 

Реакцията на север не закъснява. Салвадорци са прокуждани от домовете си, фермите им са подпалвани. Започва бежанска криза, като според данните около 1 400 салвадорци бягат от Хондурас всеки ден.

 

Ел Салвадор призовава Организацията на американските нации (ОАС) да се намеси, но без резултат.

 

Всичко това в рамките на седмица, когато идва време за решителния мач. Играе се в Мексико, а драмата е пълна.

 

След обрати, грубости и нерви, двата тима завършват 2:2 в редовното време и се стига до продължения.

В 101-та минута Пипо Родригес вкарва и носи победата на Ел Салвадор. 

 

Часове след мача започват убийства на салвадорци в Хондурас. Ел Салвадор прекъсва дипломатическити си отношения и праща армията си на север.

 

Войниците навлизат в Хондурас, наближавайки столицата Тегусигалпа, когато се намесва ОАС.

 

САЩ, Мексико и компания нямат нужда от подобна война и принуждават салвадорската армия да напусне Хондурас. 

 

Всичко това се развива за около 100 часа след последния съдийски сигнал в Мексико.

"LA GUERRA DEL FÚTBOL", absurda guerra entre Honduras y El Salvador, luego de que estos últimos los eliminen, en 1969. 2000 muertos en apenas unos días. Mirá esto https://t.co/tJpnddmVeX pic.twitter.com/KL6aUkK0Dr

— TRIBUNERO.COM (@lostribuneros) 13 April 2018

Именно заради това, тази война е известна като "Сточасовата".

 

Събитията около трите футболни мача отнемат 6000 живота, 15 000 са ранени, а около 200 хиляди са прокудени от домовете си.

 

Ел Салвадор в крайна сметка изпълнява футболната си мечта. Побеждава Хаити и се класира на Мондиал. Там губи с 0:4 от Мексико, 0:3 от Белгия и 0:2 от СССР. 

 

Последствията в двете страни са големи, най-вече в Ел Салвадор. Настъпва хуманитарна криза и гражданска война. Тя приключва 10 години по-късно, около 12 месеца преди следващата среща между двата тима. 

 

През 1981 г. се играе квалификационен турнир в Хондурас за Мондиал 1982. Двете страни правят миролюбиво 0:0, което ги праща на Световното първенство в Испания за сметка на Мексико. 

Пълен контраст с онези двубои от 1969-а.