Мил гост очаква в трибуните на залата в Правец за своята церемония в събота Тодор Стойков. В 17,00 часа на терена ще слязат част от хората, станали свидетели на фантастичната кариера на един голям спортист. Домакин на проявата е президентът на 11-кратните поред шампиони на България Валентин Златев. Наред с ръководството на федерацията и НбЛ, с ръководството на най-големия съперник на Лукойл Академик през годините на хегемония, наложена от капитана Тодор Стойков и от съотборниците му, на церемонията ще присъства човекът, без когото №15 никога нямаше да има такава огромна стойност в родния баскетбол – Петко Делев. За Тодор Стойков, Петко Делев е като втори баща. Той е негов откривател, негов първи треньор, негова мотивация в годините, в които бъдещата звезда на българския баскетбол упорито се труди за своето място под слънцето, за да докаже, че по нищо не отстъпва на връстниците си. Петко Делев ще подкрепи Тодор Стойков като седне сред зрителите и в деня, в който фланелката с №15 на варненеца ще бъде открита върху тавана на залата в Правец. Треньорът открива таланта, когато той е 12-годишен и тренира футбол в школата на Черно море. Тогава Стойков играе вратар, но му харесва идеята да опита нещо различно. Така се озовава в залата за баскетбол, а любовта на първия му треньор се оказва неговата страст за цял живот. „Открих Тошко, докато играеше футбол. Беше вратар. Отличаваше се с ръст, но и с още нещо. Спрях се да погледам отстрани, защото ме впечатли с невероятните си плонжове. Видя ми се сърцато момче и реших да го заведа в залата по баскетбол“, връща лентата назад Делев. „Водих жестока борба с баща му, защото той се оказа голям фен на футбола. Чак след 2-3 месеца успях да го излъжа да пусне сина си при мен“, спомня си с умиление треньорът. “Бяха страхотни времена. Спечелихме 4 титли с юношите. Знаех, че един ден Стойков ще стане голям играч, защото още тогава изпъкваше. Той е войник, с когото лесно се ходи на война”, спомня си Делев. Треньорът е категоричен: “Славата не го промени. Не успя да го направи грандоман. Остана си скромен и мълчалив. Успя, защото е характер.