В съботния ден една от епохалните легенди на баскетбола отпразнува своя 63-и рожден ден. 

Името му е Лари Бърд - трикратният носител на наградата за Най-полезен играч и трикратен шампион на НБА. Легендата остави своя ярък отпечатък в историята с 13-годишния си период в Бостън Селтик.

Игра в 12 Мача на звездите и спечели наградата за най-добър дебютант през 1979-а.

Трудностите винаги са съпътствали кариерата и личния му живот. Още детството му в градчето Френч Лик, Индиана, му е отредено да живее в бедност и да се справя сам с кофти шегите на съдбата. Родителите му едвам оцеляват заради бедността.

Баща му Джо Бърд е ветеран от войната във Виетнам и алкохолик, който се самоубива, когато Лари е в гимназията.

Единственото спасение за младежа е баскетболът, а възможност да го практикува получава в отбора на училището в родния си град.

Впечатляващата му височина и умения подсказват, че с правилна работа, от него може да стане сносен баскетболист. Не говорим за суперзвезда, разбира се. Просто някой средно добър играч.

Благодарение на своя талант Бърд получава стипендия от университета на Индиана. Мести се да живее там, но обстановката не му е по вкуса. Хората са твърде много и твърде богати, а ежедневието и отношенията не са в природата му.

Взима решение, което в последствие се оказва грешно - да се завърне у дома. Започва работа като боклукчия и това го кара да се чувства щастлив или поне - спокоен и в свои води. Години по-късно признава, че този период му е харесвал.

Един негов приятел обаче дава съдбоносен съвет година по-късно. Лари решава да го послуша и се връща в колежа, където отново започва да играе баскетбол. И не само това - вече впечатлява.

Бърд играе изумително в колежанското първенство и не случайно е избран под №6 в драфта от Бостън Селтикс. В последната си година от колежа се изправя срещу бъдещия си голям съперник Меджик Джонсън във финал между Индиана и Мичиган.

Тъмнокожата легенда печели срещу бялата, но Бърд е избран за Най-добър играч в първенството.

Кариерата на Бърд в НБА започва през 1979 година, когато подписва най-скъпия договор за новобранец в историята, на стойност 3,25 милиона долара. Още в първия си сезон превръща Бостън в претендент за титлата. Още в първия си мач, който е срещу Хюстън Рокетс, вкарва 14 точки, а не много по-късно идва и дебютният трипъл-дабъл при успех над Детройт Пистънс.

Със средна стойност от 21,3 точки, 10,4 борби и 4,5 асистенции, той бива селектиран в Отбора на звездите и печели наградата за Най-добър дебютант. За негово нещастие Бостън е елиминиран във финала на конференцията срещу Филаделфия Севънтисиксърс. В следващите години изгражда убийствена атака с новите си съотборници Кевин Макхейл и Робърт Париш. Тя е смятана за една от най-добрите в историята на НБА.

През сезон 1980/81 г. Бостън взима реванш от Фили, след като изостава с 1:3 победи във финалната серия на конференцията. Невероятният обрат вдъхновява Селтикс за победа над Хюстън в големия финал с 4:2. Бърд печели първата си титла, но губи битката за трофея за Най-полезен играч от съотборника си Седрик Максуел.

1983-а е годината, в която започва великото съперничество с Лос Анджелис Лейкърс и в края на който сезон Бърд за първи път печели най-желаното индивидуално отличие. Кулминацията идва на финалите срещу Лейкърс в мач №4, когато Бърд и Джонсън влизат в напрегнат дуел с продължения. Бостън печели мача и в последствие - титлата, в решаващ мач №7. Със средно по 27,4 точки, Бърд грабва наградата за Най-полезен играч.

Embed from Getty Images

На 12 март 1985-а идва най-резултатният му мач - 60 точки при победата над Атланта Хоукс. Бърд увеличава средния си актив в края на сезона и отново заслужено става MVP. Лейкърс на Джонсън обаче взима сладък реванш на финалите. Същото се случва във финала между двата отбора две години по-късно.

Получава контузия на гърба през 1985-а, падайки на остър камък докато работи край къщата на майка си. Тази травма му създава проблеми до самия край на кариерата му. Същия сезон обаче става едва третият играч с три поредни статуетки за Най-полезен играч. Преди него го правят само Бил Ръсел и Уилт Чембърлейн, а след него никой още никой не го е постигал.

Embed from Getty Images

Бостън на Кей Си Джоунс с Бърд в състава през 1986-а е смятан за един от най-великите отбори в историята на НБА, а според мнозина специалисти - най-великият. Онова епохално съперничество между Селтикс и Лейкърс чупи рекорди по интерес, драма и наследство, което оставя за спорта.

Белият Бърд и черният Джонсън са перфектните посланици на този спорт и е великолепно, че двамата се оказват в една и съща епоха. Единият е бедняк от малко градче, а другият - герой на големия град.

Двамата впоследствие стават добри приятели и споделят някои от най-запомнящите се истории в баскетбола.

Заедно играха през 1992-ра на Олимпиадата в Барселона, където светът видя оригиналния Дрийм Тийм - най-силната баскетболна селекция в историята.

Меджик, Лари плюс Майкъл Джордан, Пат Юинг, Дейвид Робинсън, Клайд Дрекслър, Карл Малоун, Джон Стоктън, Чарз Баркли и Скоти Пипън - всички тези великани бяха в една съблекалня и заедно на полето.

Тогава Бърд не игра много, вече на 35 г. Но е шампион и от Олимпиада, и то с отбор, който е като събран за снимане на документален филм за баскетбола.

А в един такъв филм ролята на Лари със сигурност няма да е второстепенна.