17-11-2017 20-11-2018

"От другата страна на играта" с Георги Фунтаров

28-годишният българин разказва за американското си пътешествие

11:26 | 31 март 2021 | Автор : Александър Сотиров 1 2686 Снимка: Личен архив

Виж още "От другата страна на играта" с Иван Алипиев

"От другата страна на играта" е нова поредица на Dir.bg, създадена по идея на Обществения съвет на Българска федерация по баскетбол. В нея ще ви представим баскетбола не само като професионално занимание, но и като възможност за хиляди млади българи да получат качествено образование.

Ще ви запознаем с онези млади хора, които имат смелостта да отпътуват на хиляди километри от това, с което са свикнали. От родина, семейство, приятели и всичко познато. Да прескочат отвъд зоната си на комфорт, за да потърсят най-доброто за себе си във всеки един аспект. За да продължат да се развиват и спортно, и академично в страната, в която двете сфери вървят успешно ръка за ръка - САЩ.

Дали това са бъдещите звезди на родния баскетбол, или пък личности, които благодарение на любимата игра успяват да си осигурят образование и старт в съвсем друга сфера? Единствено времето ще покаже, но това са смелите младежи, от които българският баскетбол, а и общество, определено имат нужда.

Ще погледнем и към успешните примери, които вече са минали през ситото на американските колежи. Независимо дали са стигнали до мечтаната професионална спортна кариера, или са намерили реализация, свързана с образованието, което са получили благодарение на спортна стипендия.

За епизод №2 на “От другата страна на играта” отново потегляме към Западното крайбрежие на Щатите и по-конкретно - пак към Калифорния. Гостът ни този път е Георги Фунтаров, който е бивш национал на България, ставал е европейски шампион със страната ни, печелейки промоция за Дивизия “А”, има четири сезона с екипа на Калифорния Дейвис, по време на които стигна и до най-голямата сцена в колежанския баскетбол - финалния турнир, наречен “Мартенската лудост”.

Сега Георги вече не се занимава с баскетбол но благодарение на играта получава отлично образование, което му е от полза в сегашната му дейност.

“Всичко е затворено, тук-таме има ресторанти отворени, но фитнеси и подобни неща са затворени. Калифорния е един от най-засегнатите щати в цялата страна. Но като цяло нещата се движат добре”, каза той относно ситуацията с COVID-19, която е парализирала нормалния начин на живот в световен мащаб вече в продължение на повече от една година.

Снимка: Instagram

“В момента се намирам между Сан Хосе и Сакраменто. Работя за компания, която се намира в Сакраменто”, допълва той преди да се върнем към началото на американската му история. Двуметровото крило първо завършва американска гимназия и след това се озовава в баскетболния елит на страната, наречен Дивизия I.

“Университетът ми всяка година е в Топ 10 на страната от академична гледна точка. В световен мащаб са Топ 50 и определено не беше лесна задача. Започнах с икономика, това беше главната ми идея, целта ми беше да уча нещо, което е близко до бизнес, а това бе най-близкото. Но беше трудно да поддържам добри оценки с баскетбола и се смених от икономика на комуникации след втората година. Така беше доста по-лесно да съчетавам играта и учението, а освен това ми отвори други врати за неща, които искам да правя”, разказва Георги за престоя си в Калифорния-Дейвис.

“Малко смесени чувства изпитвам към баскетбола. От една страна ми липсва, а от друга - не. Веднъж стигнеш ли до едно ниво, което си е професионално, конкретно March Madness, всичко е различно. Буквално е професионално. Започва да става повече работа, отколкото удоволствие. Когато завърших, трябваше да взема решение с какво да се занимавам. И имаше други неща, които ме интересуваха повече и ще ми осигурят по-добър живот. Липсва ми от гледна точка на това да бъда част от отбор. Все още ходя да играя. Ходя на НБА мачове. От тази гледна точка не ми липсва. Голяма част от живота ми е това. В България вероятно повечето хора ме знаят като баскетболист, което се променило в последните четири-пет години. Бих го нарекъл носталгия”, продължава Фунтаров.

“Знам, че има момчета, които искат да дойдат тук. Има и такива, които вече го правят, Иван Алипиев например, срещнах се с него, когато играха срещу моя университет. Има доста хора, които са ме питали какво да правят точно. Темата е странна, защото всеки трябва да има собствени цели. Предимството тук е, че можеш да продължиш в различни посоки, които не би могъл да имаш в България и Европа. Може да продължиш и с баскетбол, и с каквото искаш. Бих го препоръчал, но не лесен процес. Най-голямата жертва е да не се виждаш със семейството си. Аз дойдох тук, когато бях на 16. Сега съм на 28. Това са 12 години, в които виждам семейството си по веднъж годишно. Свикнал съм, но за други хора не е нормално”, разказва бившият баскетболист

“Трябва да тренираш. Трябва да учиш. Не е различен процес от това, което в България. Ако не тренираш, не тренираш. Трябва да се трудиш и да имаш талант до някава степен”, обобщава той ситуацията в колежанския спорт.

Казва, че през втората и третата година в колежа ролята му е значително по-малка, отколкото в първата, в която играе по повече от 24 минути средно на мач и бележи по почти 9 точки. Преди четвъртата година дори има разговори с треньорите относно възможността да се премести другаде, където да играе повече. Решава, че най-доброто за него е да остане и да завърши елитния университет, макар и с минимално игрово време. Тогава индиректно е взел решението, както сам разкрива.

Снимка: Instagram

“Имаше доста агенти, които искаха да подпиша с тях след March Madness, да се прибера в България, да ми търсят отбори. Но мисля, че бях приключил с този начин на живот. Исках да си отворя вратите към други възможности. Проблемът не беше самият баскетбол. А начинът на живот. В професионалния спорт всяка година сменяш отбора. Постоянно си далеч от семейството си отново. Постоянно се местиш. Не беше това, което искам. Исках да живея по-спокойно, по-нормално и осигурено. Имах други неща, към които се отнасях с огромна страст и които исках да развия. Имах цели. Взех максимума от играта. Играл съм за националния отбор, макар и не за мъже, а за подрастващи. Имал съм успех. Бях част от мъжкия отбор на Лукойл Академик. В гимназията играх в най-високата лига, след това и “Мартенската лудост”. Освен Евролигата и НБА, не виждам какво имаше, което да не съм постигнал. Видял съм и съм преживял всичко, което има. Оттам насетне всичко е бизнес и кариера. Целта е да си осигуриш живота и семейството”, разсъждава той. По пътя към класирането за March Madness през 2017 година, Фунтаров и съотборниците му стават шампиони на конференцията, в която играят - Big West.

В момента работи в компания за технология, сравнително малка, стартъп, както сам разяснява. Води се директор и вицепрезидент по продажбите. Дясната ръка на шефа, добавя той и казва, че в подобен тип фирми има огромен потенциал и други компании вече имат интерес да закупят тази, в която той работи, при това за много пари.

Снимка: Instagram

“Щастлив съм от това къде се намирам в момента както професионално, така и в живота ми. След пет години се надявам да съм пенсионирал. Това ми е целта. Фокусът ми е на 100% е върху компанията, за да я развием. Целта ми е да си осигуря живота и да правя неща, които ми харесват. Да наваксам време със семейството ми в България. Със семейството, което съм започнал тук и оттам нататък да се наслаждавам на живота”, казва той за финал.

ИЗБРАНО