"От другата страна на играта" е нова поредица на Dir.bg, създадена по идея на Обществения съвет на Българска федерация по баскетбол. В нея ще ви представим баскетбола не само като професионално занимание, но и като възможност за хиляди млади българи да получат качествено образование.

Ще ви запознаем с онези млади хора, които имат смелостта да отпътуват на хиляди километри от това, с което са свикнали. От родина, семейство, приятели и всичко познато. Да прескочат отвъд зоната си на комфорт, за да потърсят най-доброто за себе си във всеки един аспект. За да продължат да се развиват и спортно, и академично в страната, в която двете сфери вървят успешно ръка за ръка - САЩ.

Дали това са бъдещите звезди на родния баскетбол, или пък личности, които благодарение на любимата игра успяват да си осигурят образование и старт в съвсем друга сфера? Единствено времето ще покаже, но това са смелите младежи, от които българският баскетбол, а и общество, определено имат нужда.

Ще погледнем и към успешните примери, които вече са минали през ситото на американските колежи. Независимо дали са стигнали до мечтаната професионална спортна кариера, или са намерили реализация, свързана с образованието, което са получили благодарение на спортна стипендия.

Първият гост е Иван Алипиев, който вече трети сезон играе и учи в университета Лойола Меримаунт в Лос Анджелис, Калифорния. Още като тийнейджър заминава за Калифорния, a през миналия сезон 2019/2020 записва най-силното си представяне досега в Дивизия I - най-високото ниво в колежанския баскетбол, където играе отборът му. Иван постига по 8.0 точки, 3.3 борби и 1.0 асистенции в 32 мача, като в повече от половината от тях е титуляр.

Алипиев е носител и на наградата "Рачо Колев - едно сърце, една игра", която ежегодно се връчва на най-добрия млад български баскетболист.

Ето и неговият разказ от първо лице за това какво е да си студент и спортист в САЩ:

“Ситуацията не е перфектна, не е както очаквахме, отново ни затвориха, отново сме под карантина”, започна разказа си Иван, с когото разговаряхме след отменен мач на неговия отбор в Сан Диего.

 21-годишният баскетболист има база за сравнение с “нормалния” живот преди пандемията в Щатите, защото вече за трети сезон играе в колежанското първенство. Категоричен е, че нищо не е както преди. Няма свобода, било то за индивидуални тренировки или друго, социален живот няма, спортистите са единствените, които са на територията на университета и е убеден, че разликата е огромна спрямо това, което е било преди.

 “Всичко започна с едно Европейско първенство в Естония през 2018 година, след което ме потърсиха няколко университета и няколко професионални отбора. Със семейството ми решихме тогава, че е по-добре да продължа образованието си и кариерата си в Щатите. Много пъти съм се чудил дали взех првилното решение, но вече трета година нещата се случват по един много добър начин и съм доволен”, върна се назад към самото начало юношата на БУБА Баскетбол.

“Баскетболът и образованието са ръка за ръка тук. Едното не може без другото. Не можеш да играеш, ако не поддържаш определен успех”, добавя бившият юношески и младежки национал на страната ни.

В първите две години разликата между играта, на която е свикнал в Европа и тази, с която трябва тепърва да се запознава в САЩ всъщност не са големи. Причината? Тогавашният треньор на Лойола изключителн много харесва европейския баскетболен стил. Най-мащабната разлика посочва като темпото на игра.

“За мен това е уникален шанс и възможност. Изключително съм щастлив, че я получих. Всеки спорт е до време. Без значение колко си успешен или не, след това трябва да се работи. Защото не всеки може да е с успешна 15-годишна кариера зад гърба и да не му се налага да прави нещо друго, когато приключи. Този шанс да играя и да изкарам една диплома, която ще ми помогне е нещо уникално. Препоръчвам го на всеки млад спортист”, категоричен е той по темата с образованието - в Щатите много от спортистите са със стипендии заради уменията и качествата си и така си спестяват една много голяма сума, която иначе биха платили за образованието си.

Признава, че първоначално е леко скептичен към тази опция, но сега, вече три години по-късно, описва тази възможност като “феноменална”. Смята, че колежанският баскетбол е доста подценяван. 

“Базата, с която разполагаме е феноменална. Вероятно по-добра от на 90% от добрите европейски отбори. Може да не взимаш заплата, да не си на хартия професионален баскетболист, но всичко е изпипано до последния детайл”, добавя той относно чисто баскетболния аспект на своята американска мечта.

Мечтата му е след 5 години да бъде в НБА или Евролигата. С усмивка споделя, че няма да откаже нито едно от двете. Но в момента живее ден за ден. През последната година е осъзнал, че трябва да сме благодарни за всичко. За абсолютно всичко. Всеки ден. Всеки момент.

“Има много неща, които жертваме, а хората не осъзнават. Не бях виждал семейството си година, а сега, откакто се прибрах в Щатите юли, комуникираме единствено по телефона. Времето, което отделяме за баскетбол и училище също е саможертва. Не сме типични студенти. Различно е, спрямо ежедневието на останалите в университета”, продължава той.

Пандемията променя и ежедневието му.

Тренира индивидуално вкъщи, когато няма отборна тренировка, лекциите са онлайн… Предишните години, когато животът е “нормален”, нещата стоят другояче. 

“Денят ми започваше в 5:30, защото трениахме от 7 до 11, после имахме лекции цял следобед. След това отново индивидуална тренировка, или просто да се съберем със съотборниците ми и да играем на цял терен. И в 22 или 22:30 вече съм в леглото, най-късно”, връща се назад той.

Пожелава си един ден да се върне в България, защото както сам казва - винаги си е представял да създаде семейство у дома.