"От другата страна на играта" е нова поредица на Dir.bg, създадена по идея на Обществения съвет на Българска федерация по баскетбол. В нея ще ви представим баскетбола не само като професионално занимание, но и като възможност за хиляди млади българи да получат качествено образование.

Ще ви запознаем с онези млади хора, които имат смелостта да отпътуват на хиляди километри от това, с което са свикнали. От родина, семейство, приятели и всичко познато. Да прескочат отвъд зоната си на комфорт, за да потърсят най-доброто за себе си във всеки един аспект. За да продължат да се развиват и спортно, и академично в страната, в която двете сфери вървят успешно ръка за ръка - САЩ.

Дали това са бъдещите звезди на родния баскетбол, или пък личности, които благодарение на любимата игра успяват да си осигурят образование и старт в съвсем друга сфера? Единствено времето ще покаже, но това са смелите младежи, от които българският баскетбол, а и общество, определено имат нужда.

Ще погледнем и към успешните примери, които вече са минали през ситото на американските колежи. Независимо дали са стигнали до мечтаната професионална спортна кариера, или са намерили реализация, свързана с образованието, което са получили благодарение на спортна стипендия.

Поредният гост в рубриката е Райко Дундалов, който също преминава през колежанския баскетбол, но заминава за САЩ още като ученик. Той се озовава в Щатите на 15-годишна възраст, като първо играе в гимназия, а след това и в университет, където за нещастие получава травма, която до голяма степен налага край на спортните му мечти.

Но за добро или лошо, когато една врата се затвори, то друга се отваря. А такъв е случаят с Райко, който днес се занимава с дейност, която надали някой би очаквал от един баскетболист - дипломат.

Какъв е пътят му от родната страна, през гимназия в Бостън, университета Линдънууд в Мисури и Де Монтфорт в Лестър до мястото, на което е сега - Лос Анджелис? Дълъг, интригуващ и изпълнен с не една и две интересни случки.

“Баскетболът за мен от ранна възраст е всичко, върху което съм се фокусирал. Друго, освен играта, не ме вълнуваше и не съм мислил да се занимавам. В края на втората ми година в Щатите се контузих, доста сериозна контузия, която ме извади от строя за около шест месеца. И реномиран доктор ми даде около 10% шанс да се върна на нивото, на което съм бил. Не беше приятна новина, но се наложи да започна да мисля за други неща”, са първите му думи.

“Случайно или не попаднах на стаж в Чикаго, в наше представителство зад граница. Исках да остана едно лято в Щатите, да направя един стаж, за резюме. И оттам се получиха разни съвпадения или не. По време на този стаж се наложи да вляза в много по-голяма роля, отколкото съм очаквал. Не се бях занимавал въобще с международна политика или отношения. Всичко тръгна от този стаж. Контакти, запознанства, започнаха много хора да ме убеждават. Взех това решение и по-късно записах магистратура дипломация в Англия”, обяснява той относно това как всъщност започва да се занимава с международни отношения. Но преди това - баскетбол!

Една от първите случки, които го сблъскват с американската реалност е когато трябва да напише есе, което предава на хартиен носител. А учителката остава изненадана, защото всичко се случва посредством компютри. Сам признава, че подобни моменти го подготвят наистина добре за това, което му предстои в университета. През първите два месеца е готов във всеки един момент да се прибере у дома в България, но не се предава. И след време разбира, че всичко си е заслужавало.

“Определено ме подготви. После разбрах, че е било правилна стъпка”, казва той за гимназиалния си период - в Уилбрахам енд Монсън Академи.

В колежа пък вижда от първо лице колко държат на успеха на студентите-спортисти.

Разказът му за това как няколко негови съотборници са пропуснали няколко лекции, както и среща с назначените съветници, които следят за свършената учебна работа и в резултат на това всички от отбора една седмица тичат в 4:00 часа сутринта би трябвало да е показатален.

“В момента, в който паднеш под даден успех, не можеш да ходиш на тренировки, не можеш да говориш с треньорите, общо взето нищо. Когато си на пълна стипендия и всичко ти е поето, ти си доста зависим от тези хора. Образованието гради дисциплина. Колкото и да не искаш да учиш, няма как”, продължава Дундалов.

Със здрав труд, въпреки контузията през втората година, успява да убеди новия треньор да продължи стипендията му. Той до такава степен е впечатлен от отдадеността на Райко, че му признава, че е мислел да го освободи, но Дундалов му е показал защо балканците са “корави копелета”. Изкарва пълните четири години в Линдънууд.

Възможността да помага на хората го запалва истински по това, с което се занимава в момента. Разказва как история с тъжен мотив, но с достоен край, сякаш е била преломен момент в чисто професионалния му път.

“Когато можеш да помогнеш на някого, след това се чувстваш много готино. Отделно от това контактите, разговорите с хора на високи позиции в различни сфери, да обменяш опит с директори на световни компании, да почерпиш от тях, как се мотивират… Много е готино, тогава се замислих, че може би това е за мен. Всеки си има подход, аз изглежда имам подход към хората и ми се получава и така реших, че ще го направя”, обяснява той прехода си от играта към следващия етап в живота си.

В Линдънууд завършва международен бизнес. Учил е и малко международни отношения, но както сам признава - недостатъчно и това е причината да се ориентира към тази сфера за следващата стъпка в образованието си.

По време на магистратурата си в Аннглия също успява да играе баскетбол - в английския Лестър, където нивото е такова, че контузията не му пречи да показва на какво е способен.

“Пак благодарение на баскетбола успях да направя още една стъпка в образованието си”, казва той относно английския си период, когато отново заради играта успява да извлече максимума.

“Няма как просто да спреш да играеш баскетбол, след като си го правил цял живот”, казва той за финал и добавя, че много му се играе, но в Калифорния, където е в момента, всичко е затворено, включително и баскетболните зали.

“Баскетболът освен образованието, може да ти даде такива запознанства с хора, с които не знаеш къде ще се засечеш по света. Намирам време. Преди бях в екип и отбор, а сега пак съм така, но в малко по-различна ситуация. Помагаме на хората, което е наистина хубаво”, завършва той.