Десислава Кирова, по-известна като Дейзи Ланг, е бивша боксьорка - световна шампионка в три различни категории.

Тя е единствената българка в боксовата "Зала на славата", където компания й правят Мохамед Али и Ивендър Холифийлд.

След 23 мача на професионалния ринг, 19 от тях спечелени, Дейзи се мести в Лос Анджелис, където участва в няколко Холивудски продукции и в доста реклами.

Тя е в България за първата в историята конференция, за равенството между половете в бокса.

На събитието присъстват 40 жени от света на бокса от над 30 държави.

Сред тях са президенти на федерации, съдии, треньори и състезателки.

Дейзи Ланг е на събитието в ролята на ментор, като предава опита си на останалите. Тя сподели, че в кариерата си често се е сблъсквула с пренебрежително отношение, защото е жена в мъжки спорт.

"Спомням си ужасната Виденова зима. Тогава беше невъзможно да се издържаш с бокс, особено ако си жена.

Потърсих късмета си в Германия, но дълго време не ме пускаха да тренирам в залата. Гледаха на мен с насмешка.

Не намирах никаква подкрепа. Чудеха се как искам да тренирам бокс, след като дори не изглеждам като мъж.

Така стоях всяка вечер пред залата, чакайки шанса си.

За мой късмет, Золтан Лунка (б.а. Олимпийски медалист от Атланта 1996) се готвеше за мач, а спаринг партньорът му си счупи ръката.

Нямаше друг мъж в залата, който да отговаря на физическите данни на Лунка (б.а. Золтан Лунка е 160 см).

Искаха просто някой да стои на ринга срещу него, казаха, че нямало да ме удря силно.

Спарингът започна, но аз знаех, че това е шансът ми. Направихме 10 рунда на високо темпо, а в един от тях го разклатих, тръгна да пада.

Трябваше да свяла мъж с десен прав, за да млъкнат всички в залата.

Вече гледаха с други очи на мен и ме пуснаха да тренирам.

Така дойде и договорът с Universum и истинското начало на боксовата ми кариера.

Впослдствие имаше още трудности. Не гледаха с добро око на мен. Момиче от Източния блок правеше кариера в Германия.

Всяко мое движение се следеше под лупа, нямах право на грешка. Ако загубех мач, то това щеше да е край на кариерата ми.

Тогава се научих да обръшам негативното в позитивно. Трябва да отговаряш на шамарите в живота с усмивка, с комплимент.

Хората виждат само успеха, блясък и славата, не знаят колко труд стои зад него.

Радвам се, че бях поканена в България на това събитие. Имам достатъчно опит в чужбина, искам да го предам на всички тук.

Искам да мога да помогна на българските таланти да се развиват", сподели тя.