Боксът е опечален заради смъртта на Патрик Дей, който бе нокаутиран в събота в мач с Чарлс Корнуел, а четири дни по-късно почина от тежка мозъчна травма. 27-годишният американец е 13-а жертва на преки последици от боксов двубой, за периода от 2011-а насам. И ако това ви се струва много сериозен процент на фатални загуби в един спорт, чуйте статистиката на Мануел Веласкес - анализатор за CNN.

От 1890-а (от когато всъщност има надеждни данни за мачове в бокса) до 2011-а, загиналите като пряк резултат от травми, нанесени на ринга, са 1604. Това прави средно по малко над 13 починали боксьори средно на година. Тоест - далеч по-тежка статистика от тази, която по-горе прочетохте за последните 8 години.

Но 2019-а е лоша в това отношение - Патрик Дей е четвъртата жертва (една от тях е българинът Борис Станчов). Петима други състезатели бяха откарани в болница в критично състояние, но след операции, терапии и бърза намеса на лекарите, оцеляха.

Разбира се, възникват допълнителни въпроси за това как травмите им ще се отразят на нормалното функциониране на организма за годините пред тях в живота.

Най-опасните години в бокса са 20-те на миналия век, когато за десетилетие смъртта си намират 233-ма състезатели. След 2000-а година починалите са 103-ма общо - а това са почти две десетилетия.

Големите промени в правилата, целящи да предпазват боксьорите, дойдоха след смразяващия случай от 1983-а. Тогава кореецът Дук Ким почина цели четири дни след нокаута от Рей "Бум-Бум" Манчини в лека категория. Оказа се, че той е бил преуморен при падането в 14-ия рунд, когато става нокаутът. Никога преди това азиатецът не се е бил в толкова дълъг мач, а умората е помогнала да бъде тотално открит за ударите, които причиняват тежките мозъчни травми.

Така се взима решението за 12-рундови мачове, както и се въвеждат нови указания за съдиите - при какви ситуации и колко бързо да се спират боеве, в които единият боксьор изглежда безпомощен. Медицинското подсигуряване се променя - до този момент често на мач има по един лекар край ринга. След това обаче вече цели екипи са на важните двубои.

"0.13 боксьори на всеки 1000 на година - това е процентът на смъртни случаи в бокса до 2009 г. - сочи тогава анализ на Американската Медицинска асоциация. - Това е статистика, която не се различава много от тези за колежанския футбол (американски, не европейски), мотоциклетни спортове, алпинизъм и други.

Повечето смъртни случаи са сред аматьори или недобре подготвени, неопитви професионални боксьори."

Всичко това са факти и статистики. Това, че боксът е опасен спорт и носи увреждания за тези, които го практикуват, е ясно.

И независимо от мерките, които са взети през годините, тежките травми и новините с печален гриф около него няма да спрат.

Очевидно и позитивно е обаче колко са разредени те за последните две десетилетия. Останалото е въпрос на мнение, както и на личен избор - за тези, които решават дали да влязат между въжетата на ринга.