В днешния шарен и отворен към всякакви възможности свят е трудно да кажеш, че си единствен в нещо. Такъв обаче е случаят на Садаф Кадем, защото няма друга като нея - иранска боксьорка.
В родината й този спорт попада в графата "изцяло мъжки", като е немислимо и напълно забранено жена да го практикува по някакъв начин. От ислямската революция в страната през 1979-а, нито една дама не е слагала боксови ръкавици и не е излизала на ринга, поне не и официално.
Садаф обаче променя този факт, макар да минава през множество перипетии, докато преследва мечтата си.
Тя идва от заможно семейство, говори три езика, свири на виола, но страстта й е спорта. Тренира баскетбол, тенис и волейбол като дете - все популярни игри в Иран, но се запалва по бокса.
Вдъхновението й е Мари Ком, индийска боксьорка, която печели бронзов медал по време на игрите в Лондон през 2012-а. Гледайки филм за нейния подвиг, Садаф Кадем е пленена от този спорт и започва да чете и се интересува за историята и големите имена в него.
Успява да се уреди и с треньор, макар и всяко занимание да е тайно - в неговия апартамент и далеч от чуждите погледи. Нейната близост с мъж, който не й е съпруг или роднина, е напълно немислима и неприемлива в Иран. Съвсем логично, тренировките й не са регулярни и пълноценни.
Спасението идва в лицето на популярния френски боксьор от ирански произход - Махяр Моншипур. Той идва на посещение в родината си, а младата Кадем, която вече няколко месеца не е тренирала, го убеждава да й издейства виза и боксов лиценз във Франция.
Моншипур, който прекарва целия си съзнателен живот на Запад, е твърд противник на случващото се в родината му, а в очите на младото момиче той вижда начин да се противопостави на системата.
С помощта на името си и контактите си във френската федерация, той успява да й издейства боксво лиценз, дори урежда и мач, а това подпомага нейната френска виза.
Хиджабът остава в нейното минало, а тя слага ръкавиците и обува къси гащета.
Започва работа във ферма край град Руан, а в края на всеки ден се отдава на усилени тренировки с Моншипур. Така идва и историческият мач на 14 април 2019-а, когато Садаф Кадем получава шанса да излезе в първия си официален мач.
Не само за нея, но за всяка иранска жена.
Макар в Иран женска федерация по бокс да няма, младата боксьорка излиза със зелен потник с надпис "IRAN" на гърдите. Бинтовете под ръкавиците й пък са с националния флаг на страната.
И като в приказка, тя дори успява да спечели мача си срещу френската съперничка, а отзвукът е огромен. Както в Иран, така и в целия свят.
"В този мач не мислех за техника, просто се биех със сърце и за всяка жена у дома.
Да, Франция е мой дом сега, тази страна ми даде шанс да се боксирам, но аз имам родина, която се казва Иран.
Никога няма да предам родната си земя, няма да представлявам друг флаг, освен този, под който се родих", казва тя.
Думите й обаче не трогват властта в родината и Садаф Кадем бързо разбира, че със стъпването й обратно в Техеран, я очаква арест.
Същото важи и Моншипур, който до този момент се ползва с огромна слава в родината си и приеман като един от най-популярните спортисти на страната, макар и да се бие за Франция.
Младата Садаф дори получава и три причини за очаквания арест. Поява на публично място без хиджаб, практикуване на забранен за жени спорт, както и публична прегръдка с човек, който не е неин мъж или роднина.
Sadaf Khadem, 24, is the first female Iranian boxer to compete – and win – internationally.
— NBC News (@NBCNews) November 5, 2019
Khadem wants young women in Iran to be able to achieve their goals, whatever those may be, and believes boxing will give them both the physical and the mental strength to do so. (3/5) pic.twitter.com/OoiLyJSbIO
Днес иранката вече има 13 официални мача и показва завидно израстване, а голямата мечта е участие на Олимпиадата през 2024-а в Париж.
Към днешна дата това изглежда невъзможно, защото минава през включването й в картотеките на иранската боксова федерация. В страната вече има приети състезателки във федерациите по джудо, карате и борба, но не и в тази по бокс. И няма изгледи за момента това да се промени.
"Дори бях готова да се боксирам с хиджаб, но те продължават да не ме приемат - разкри Садаф наскоро. - По този начин няма как да се включа в международен турнир под ирански флаг. Мога само да се бия в аматьорски турнири из Франция.
Искам да се бия за всяка жена в Иран. Да, майка ми искаше да ме гледа как свиря на виола, но пък бе достатъчно смела, за да ме подкрепи в този мой път. Искам всяка иранска майка да подкрепи своята дъщеря, независимо от пътя й.
Никога няма да забравя първия си мач, когато реферът вдигна ръката ми. Разплаках се.
В съзнанието ми изникнаха думите на първия ми треньор, който ме тренираше тайно в апартамента си. Той повтаряше, че няма смисъл да го правя, защото никога няма да се бия за Иран.
Макар и да не го направих официално, аз излязох на ринга с иранския флаг, сега остава и да го направя официално.
Целта пред мен е Олимпиадата в Париж. Ако Иран не ме приеме във федерацията си, може и да помисля да отида на игрите като представител на Франция. Светът обаче все пак ще разбере, че съм иранка.
Каквото и да се случи обаче, аз все още не чувствам, че е безопасно да се прибера у дома".
Sadaf Khadem became the 1st Iranian woman to win a boxing title. But she cancelled her flight to Iran, saying she fears arrest upon return for not wearing a Hijab in the ring. Sad. pic.twitter.com/Xn9iRWRwxf
— Afshan Tayyab (@QueenAfshan) April 24, 2019
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}