Коментари - Берое завърши с победа над експерименталния Левски | Корнер.dir.bg

Хайде, няма нужда да сте прекалено поучаващ! Казвам го, защото трябва да имате предвид следното: Владението като фактическо състояние е познато още на предкласическите и класическите римски юристи. Те оприличавали владението като " фактическо господство" върху вещите. Самият термин владение идва от римското "possessio". Етимологията на думата се състои от два корена – "potis" , означаващо силен, могъщ и "sessio", което пък е близко до глагола "sedere", превеждан като сядам, установявам се, засядам. Владението според римското право обхващало два елемента – субективен (намерението да се владее вещта) и обективен (действия, с които се осъществявало намерението). Предкласическите и класически римски юристи различават владението от собствеността. Докато последното било пълна юридическа власт над вещта, то първото се изразявало, както споменахме, в пълно фактическо господство върху вещта. В много от случаите собственост и владение съвпадали т.е лицето, което владеело вещта, бил и нейн собственик. За разлика от посочените периоди в древното римско право владението не било обособено като институт, а в следкласическото право било смесвано със собствеността. В най – древни епохи владението е предхождало вещните права, тъй като последните не били възникнали още. То се изразявало в едно фактическо отношение между хора по повод на вещи, като владелецът не се уповавал на някакво право, а на факта че в даден момент в ръцетe му имало вещ, която ползвал за задоволяване на нуждите си. Та, "владението", като юридически термин определя точно фактическата власт върху вещта... и когато си го разпределят двама души или два отбора - можем да кажем какво е процентното съотношение на неговото разпределение във времето... Иначе, да - би следвало да може и да се използва "владеене" , макар че е добило и значение на ниво на усвояване - например владеене на чужд език или нещо подобно...