Коментари - Историята на Световните първенства: САЩ 94 - пиянството на един народ (галерия) | Корнер.dir.bg

Нашите футболисти бяха мъжкари и играеха безрезервно, такъв отбор няма да имаме и след 50 години, те никога не хленчеха и по мъжки си решаваха нещата, неотразими и колоритни бяха на световното, невероятни, създадоха ни много положителни емоции за разлика от политиците ни, бяхме горди и цялата държава ги обичахме, с поведението си съдията показа отношението на света към нас,щото ние не трябваше да си подаваме и носа,пък взехме че ги разбихме и затова още помнят този отбор.Да са живи и здрави!

Повече никога няма да допуснат отбор от ранга на БГ , от малка държавица да стигне до там където стигнахме ние, нас буквално ни изтърваха и не са очаквали какво можем да направим и ни спряха на полуфиналите...

Dir-a, инфо-то Ви пак "издиша", Нигерия ни вкараха 4 гола! не 3 и след това вече дойде опиянението ;)

Онези Аржентина и Германия дето бихме нямаха нищо общо със сегашните им слабаци.

Браво на нашите велики момчета!

И аз помня 94 година. Страхотни футболисти. И тези които стигнаха 4-ти тогава, с малки изключения СЪСИПАХ ЦЕЛЯТ ФУТБОЛ ПОСЛЕ... В Б-Я ще има футбол пак,когато поколението от 94 спре да се занимава с оправата на футбола в Б-я.

Бях студент тогава. Помня всичко катоп вчера. Да, имаше късмет. Имаше обаче и игра, и майсторлък, и мъжество. Всички момчета играха за играта и преди всичко за България. Никой не мислеше за пари. Поколението беше талантливо. А Пената наистина бе голям стратег. Моля, всички, които по това време са минавали прави под масата, да не пускат злобни коментари, защото не са прави. Имахме футбол, ако не на световно, поне на национално ниво. Балъков бе на нивото на Иниеста. Туньо(лека му пръст) беше нашият Пуйол, а Боби - нашият Буфон. Големи футболисти, с големи сърца. Друг е въпроса, че Боби от най-обичаният вратар се превърна в най-мразеният бизнесмен. Никога не е късно да станеш за резил.

Имам късмета да кажа - и аз го помня, и аз съм изживял това лято. Никога няма да забравя 15-тия си рожден ден на 10.07.94. Няма да забравя дядо си, когото изпратихме на следващата година на 83, как скача като малко момче и плаче с огромни сълзи, няма да забравя виковете ни с баща ми и брат ми, след които 2 дни котката ни не излезна изпод дивана. Това си спомням, после беше някаква луда еуфория, всичко останало ми се губи Ееех... насълзиха ми се очите, както всеки път

malcha i gledam s takova udovolstvie,a radosta ot tezi momenti sqkash bqha vchera.Mitaj e vsichko tova da se povtori dori i nadgradi

И сега и през 94 сме въздух под налягане.

Абе, и така и така...защо ни биха толкова лошо шведи и нигерийци...

Мача с германците гледах в Бургас. След това с мъка се добрахме до гарата ... задръстването беше страшно ... И потеглихме с влака ... е такова чудо никога няма да видя -- туй малки, големи гари , всичко беше пълно с народ, а беше полунощ ...и там някъде към ШУМЕН НА ЕДНА ГАРИЧКА ЕДИН МИ ДАДЕ ДАМАДЖАНКА С ВИНО ... и някаква пастърма - както бях на прозореца на купето ... и ми вика Ний сме най-велики ...

Проследете живота на тези футболисти след това...Кой крал, кой се съдил, кой се карал, кой надебелял, че и не доживял...

Беше неописуемо! Трябва да го преживее всеки! Отново настръхвам като гледам записи от онези мачове на отбора ни... Бяхме сензация! И не играхме на финала единствено, заради френския съдия! А дали случайно ФИФА го сложи да свири на този полуфинал е отделен въпрос. Представете си финал България-Бразилия и сравнете с финал Италия-Бразилия и се замислете в разликата от приходите... Един луд месец, в който никой не спа от радост, гордост и вълнение...

Сега детето ми е на възрастта,на която бях аз тогава! Качени по вратовете на бащите си "давахме пет" по главната на "пияни" от еуфория непознати. На терасата след победен мач като викнеш "българи юнаци" и някой ти отговаряше със същото. Беше велико! ❤ Жалко,че сега не е така.

Спомените са хубаво нещо!?!?Но до като това чалга-момче е начело на БФС,все ще си останем със спомените от 1994г.!

най-великото постижение на българския народ за 1300 години! Второто най-велико постижение - избирането и преизбирането на мутра за министър-председател...Бъл-га-ри! Ю-на-ци! Кой не скача е...

Това е снимка от времето, когато Боби пиеше кафето с дърдонки вместо захар. От приличен вратар се превърна в изтривалка. Историята ще го запомни катп шефа, който погреба българския национален футболен отбор.

Боби Михайлов на снимката ... Играл на три световни и две европейски първенства с отбора на България. И не само той. Националите играеха в големи отбори. Националният отбор имаше и дълга скамейка от достойни резерви. Сега световно или европейско първенство е неизпълнима мечта за български футболист.

Супер отбор, малко късмет, доста съдийски реверанси към противника, общо взето големи емоции, които никога няма да се повторят.

Велико беше ! Никога вече няма да се повтори, комунизмът си отиде, а демокрацията не я интересува спортът.

Мнението на световната преса тогава за нас бе: ,,ПЪЛНИ СМОТАНЯЦИ С ЛУД КЪСМЕТ".Така ,че по полека.

Имахме 1994 година отбор за Световни шампиони, но за съжаление съдията от Франция Жоел Киню ни съсипа срещу Италия, като не даде две 100% дузпи за игра с ръка( ВОЛЕЙБОЛЕН ПРИОМ ) на централните защитници на Италия. Вместо да покаже два червени картона на Италианцие и две дузпи за нас , той проспа тези действия в мача! Това предреши съдбата на мача, макар че нашите играха разконцентрирани и загубиха 1-2.