По случай 10-годишнината на VIVACOM ще ви срещнем с част от хората и каузите, които компанията е подкрепяла през последната декада. Артисти, спортисти, музиканти, писатели. Търсещи, можещи, работещи, вдъхновяващи. Хора, чийто телефонен номер бихме искали да имаме в нашия смартфон. И #URBN вече го има в своя указател! 

Павел Лефтеров е от онези хора, които ще останат в историята на автомобилизма. Още преди да има право на шофьорска книжка, на 17 години, той е шампион в автомобилните спортове. Три години по-късно е натрупал солиден брой титли. В края на юни взе участие в 24-часовото състезание на прочутата немска писта "Нюрбургринг", клас SP8, и успя да триумфира като най-бързия на трасето. Специално за #URBN той отдели време от натоварената си програма след регулярни тренировки в чужбина и с куп ангажименти в родната Варна, за да разкрие някои от най-емоционалните си размисли за пистата, живота и смисъла на победите. 

В бокса по време на 24-часовото състезание

Снимки: Личен архив

- Как се запалихте по автомобилизма?

- Още от дете имам страст към автомобилите. Както при повечето малки момченца, играчките, които са заемали основна част от вниманието ми, са били колички и моторчета. Може би истинската искра се появи, когато за първи път седнах зад волана и ми замириса на бензин.

- Кога бе първото сядане зад волана и какво беше усещането?  

- За първи път седнах зад волана, когато бях на 8 години. Тогава баща ми ме заведе на картинг писта "Варна" и не ми отне много време да осъзная, че това е моето призвание.

- Снимахте се във филма "Бензин", но след това казахте, че киното не е сред приоритетите Ви. Къде е по-трудно - на пистата или пред камера? Разкажете за интересен момент от снимачната площадка. 

- Да, това беше един много интересен проект, който успяхме да осъществим съвместно с моите основни партньори Виваком. Имайки предвид, че съм израснал на пистата и там определено се чувствам все едно плувам в свои води, може да се каже, че да стоя пред камера не е част от "зоната ми на комфорт". Тъй като работата по заснемането на един филм изисква изключително много повторения на един и същи дубъл, докато не се получи перфектният кадър, бих казал, че най-интересното нещо, което видях на снимачната площадка, беше една от финалните каскади. За разлика от останалите кадри, заснемането на всяка една каскада трябва да се получи от първия път, тъй като в повечето случаи в нея участват истински каскадьори, които използват истински автомобили, така че рискът от това да пострадат е налице и се изисква много голяма подготовка и обезопасяване на площадката.

Три години по-късно е натрупал солиден брой титли.

Снимки: Личен архив

- Кой е най-големият мит, който се прокарва във филмите за дрифт, като "Бързи и яростни", например?

- Много от хората си мислят, че по време на заснемането на филма в сцените, в които са тъй наречените "гонки", ние наистина караме бързо, а в действителност е точно обратното. Реално ние се движим доста бавно, за да могат операторите да заснемат лесно кадъра, а след това той се забързва от монтажистите.

- Задължително ли е като си бърз - да си яростен?

- За да успееш да направиш най-бързата обиколка на пистата, не се изисква ярост, а по-скоро увереност, концентрация и прецизност. Разбира се, че по време на състезание има моменти, в които трябва да отстояваш позицията си, но ако си "яростен", шансът да отпаднеш от състезанието заради инцидент е по-голям, а всяка една точка е важна за титлата. Може да се каже и по друг начин - за да завършиш първи, първо трябва да завършиш!

- Кое е събитието на живота Ви от последните 10 години до сега? С какво се гордеете най-много?

- Тази година осъществих една своя детска мечта. Участвах и успях да спечеля едно от най-трудните състезания в света - 24-те часа на Нюрбургринг.

- Пътувате доста. Често ли използвате мобилния си телефон и кое е любимото Ви приложение на него?

- Да, така е, на практика пътувам постоянно и мобилният ми телефон винаги е с мен навсякъде. Не мога да посоча конкретно приложение, което да ми е любимо, тъй като през повечето време използвам телефона си за работа. Чрез него си проверявам имейлите, планирам графика, стигам до нови места, на които никога не съм ходил. В днешно време това ни е връзката със света и без мобилното си устройство сме загубени, което от една страна е доста тъжно, тъй като комуникацията се изкривява под една или друга форма. Едва ли не сте попадали на типичната ситуация, в която група младежи са излезли на кафе, за да се видят и да си поговорят, но всеки от тях е забил поглед в телефона си и прави нещо друго. За това изкривяване говоря.

- Казвате, че тренировките включват бягане, плуване колоездене. С какво помагат на пистата тези спортове?

- Управлението на един състезателен автомобил изисква изключително добра физическа подготовка поради ред причини - страничното ускорение е в пъти по-високо от управлението на един сериен автомобил, нямаме спомагателни системи и серво усилватели, съответно се изисква доста по-голямо усилие от страна на пилота и не на последно място - температурата в кокпита достига до 75-80 градуса.

Кадри от 24-часовото състезание на прочутата немска писта "Нюрбургринг"

Снимки: Личен архив

- Какво е типичното качество за един варненец, което Ви помага на пистата?

- Интересен въпрос, не съм се замислял. В повечето случаи ми се налага да работя с немски отбори, а вие сами знаете какви сухари могат да бъдат понякога немците. Може би това се дължи на лошото време в Германия. Затова вярвам, че малко слънчево варненско излъчване никога няма да им навреди чак толкова.

- Казвате, че пилотът в автомобилния спорт постоянно е на загуба. Какво губите или сте губил конкретно?

- Много хора приемат това изцяло от материалната страна на нещата. Има много други неща, които са доста по-скъпи и ценни от всичко друго. Професионалният спорт коства адски много време, постоянно се налага да пътуваш. Това съответно те лишава и драстично намалява времето с най-близките ти хора. А за какво са успехите, ако няма с кого да ги споделиш?

- За какво се подготвяте сега?

- За предстоящия сезон.

Още преди да има право на шофьорска книжка, на 17 години, Павел Лефтеров е шампион в автомобилните спортове.

Снимки: Личен архив

- Каква е любимата Ви скорост за шофиране, когато не сте на състезание?

- Тази, която ще ме откара безопасно вкъщи при близките ми.

- Имате ли любим маршрут?

- Този, който води към пистата.

- Какво за Вас е победата?

- Да оставя един по-добър свят след себе си.

- Какво за Вас е почивката?

- Няколко дни прекарани на тихо и спокойно място с близките хора - за предпочитане без сигнал и покритие.

- Кой е най-големият Ви страх? 

Заедно с Кристовао празнуват победата

Снимки: Личен архив

- Да не успея да сбъдна мечтите си.

- Как се виждате след 10 години? 

- Същият, с 10 години повече опит, някоя друга сбъдната детска мечта и още по-бърз на пистата.