17-11-2017 20-11-2018

България посрещна своите медалисти в борбата (галерия)

Едмонд Назарян и Даниел Александров се завърнаха с усмивка от Рим

14:56 | 13 февруари 2020 | Редактор : Николай Петров 5 10654 Снимка: БТА

Едмонд Назарян, Даниел Александров и треньорите на България в класическия стил на борбата се завърнаха в България след спечелените два медала на Европейското първенство в Рим.

18-годишният Назарян стана европейски шампион в категория до 55 кг и повтори постижението на баща си Армен, който отсега го е научил да се бори докрай.

Младокът спечели златото след 7:3 точки срещу миналогодишния европейски шампион Виталий Кабалоев и бе видимо развълнуван от голямата тълпа, която го посрещна на летището в София.

ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ ПОСРЕЩАНЕТО НА ДВАМАТА МЕДАЛИСТИ >>>

"Да, надявам се на още такива посрещания. Всеки път тренирам да донеса такава радост на моите приятели, на цяла България. Винаги искам да виждам такова настроение. Като вярвам в себе си и всичко се получава. Това е мотото на баща ми. "Вярвай в себе си". Няма значение кой е пред теб. Битка до последно, даваш всичко от себе си до последната секунда и всичко става", каза Едмонд пред журналистите на столичното летище.

Почти всички не очакваха такъв дебют от мен. Водиха ме само за опит и да видят как се боря и как се чувствам. Но аз във всяка среща се настройвах и исках да преборя най-добрите борци. Получи ми се и съм много щастлив. Видях сълзите от радост на баща ми, станах шампион при мъжете, това за мен е голямо нещо. Но не се отказвам, искам още медали и всичко възможно в този спорт. За Олимпиадата съм малък, но треньорите ще решат. Аз се готвя и ще участвам навсякъде", заяви младият шампион.

Другият наш медалист при класиците Даниел Александров също бе доволен от представянето си, но и не от начина, по който се разви финала срещу азера Рафиг Хусеинов, загубен с 1:2.

Даниел се окичи със сребро, което е първото за него от еврошампионат след три поредни бронзови медала.

"Нямам търпение да се прибера вкъщи и да прегърна дъщеричката си. Знам, че само това ще ме успокои. Всичко, което правех на тепиха го правех с желание, със сърце, заради нея беше всичко.

Удовлетворен съм, но съм и разочарован. Не можах да се подготвя много добре функционално. Не бях така, както знам, че мога да бъда. Почвам да преследвам мечтата си от утре, която е квота за Олимпиадата.

Среброто е кръв, пот и лишения. Много. Далече от семейството, от приятелите, от близките. Килограми, режими. Като мине малко време, чак тогава го оценяваш. Като върна лентата назад съм мечтал само да отида на финал. Апетитът идва с яденето. Исках да стана европейски шампион. Не ми се получи, но се надявам този отгоре да има друго мнение за мен за бъдещето", съобщи Александров при завръщането си.

ИЗБРАНО