17-11-2017 20-11-2018

Легендата Чусовитина у нас: Не съм феноменална, просто се задържах малко повече в спорта

Великата гимнастичка ще участва на Световна купа във Варна преди осмата си Олимпиада

12:54 | 26 май 2021 | Редактор : Динко Гоцев 0 2056 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Виж още Легендарната Чусовитина идва на състезание у нас преди осмата си Олимпиада

Оксана Чусовитина е вписана в книгата с рекордите на Гинес. Състезателката на Узбекистан е единствената спортна гимнастичка със седем участия на олимпийски игри. В момента се подготвя за осмата си олимпиада, а през лятото, когато са игрите в Токио, ще е на 46 години.

Световната купа във Варна е генерална репетиция за нея преди това приключение. Състезанието у нас започва от 27 май, четвъртък.

Изключителната спортистка отдели няколко минути специално за българските медии. Ето избрано от нейните думи на българска земя:

- Гостувате за втори път във Варна. С какви чувства се връщате тук?

- Да, за втори път идвам в родината на моя приятел Йордан Йовчев. Тук се чувствам прекрасно, защото съм сред близки хора. Не съм се състезавала от доста време и Световната купа е първият ми старт. Искам да сверя часовника си и да видя до къде съм стигнала в подготовката за олимпийските игри.

Надявам се на добри резултати, а в България съм сякаш у дома - има слънце и е топло, както е и в Ташкент.

- Проведохте част от подготовката си в Германия, имаше проблем със залата в Ташкент. Сега всичко наред ли е?

- Бях на лагер в Германия, защото залата в родината ми се използваше за карантиниране на болни от Ковид. Сега вече всичко е наред.

- Ще се състезавате на осма олимпиада, това е невероятно постижение, рекорд в световната гимнастика. Как успявате да поддържате спортна форма на 45 години?

- Просто обичам това, което правя и ми се получава добре. Имам нещо като девиз, който следвам: По-добре да опитам днес, вместо да съжалявам утре.

- Имахте наскоро травма в крака. Такива проблеми не ви ли отказват или разколебават?

- Това е нещо нормално, случва се при всеки спортист. Мина и вече не мисля за този проблем. Отново ще кажа - много съм доволна, че България е домакин на Световна купа, защото имам възможност да проверя до къде съм стигнала и какво още имам да свърша.

- Започвате да се състезавате в голямата гимнастика едва на 15 години. Оттогава досега са минали 30 години, каква е разликата?

- Може би ще ви изненадам, но сега ми е много по-лесно. Вече знам какво трябва да правя, много по-осмислено е всичко. А когато бях по-млада, хвърлях много сили. Но не там, където трябва. Разбира се, възрастта ми е напреднала, ако бях с 10 години по-млада всичко щеше да е прекрасно.

- Имате олимпийски медали за СССР и за Германия, но нямате за Узбекистан. Това ли е вашата цел в Токио?

- Това е моята мечта. За това се готвя стъпка по стъпка. Не смея да си поставям цели, защото в спорта всичко се случва.

- Само на прескок ли ще се състезавате?

- Да, тежко ми е вече да играя многобой. Възрастта си оказва влияние. Не искам да хвърлям сили, като знам, че няма шанс да попадна на финал.

- Имате син Алишер, той с какво се занимава?

- Синът ми тази година ще стане на 22, ще учи в университет. В момента работи като треньор по баскетбол на малки деца. Иска да стане преподавател по математика и по спорт в началното училище. Сам избра баскетбола, никога не съм го карала да се занимава с гимнастика или с нещо друго, което не е по вкуса му. С мен са се отнасяли по същия начин, никой не ме е карал да правя нещо насила. Смятам, че детето трябва само да намери това, което му доставя удоволствие.

Виж още Големият Йордан Йовчев: Как се бори спортът ни и кое е момчето, тръгнало по неговите стъпки?

- Работила сте като треньор, с това ли смятате да се занимавате след олимпийските игри в Токио?

- Мисля да направя свой клуб в Узбекистан. Но не за професионален спорт, искам да се занимавам с деца и младежи. Искам да ги привлека към спорта, да помогна на повече хора да бъдат здрави. Треньорската работа е изключително тежка, прекланям се пред труда на всички специалисти. Освен това е много неблагодарна професия.

- Как успявате да съчетаете всички роли в живота - на майка, съпруга, състезателка?

- Много ми провървя със семейството. Изключително благодарна съм на моя мъж. Той ми създаде прекрасни условия, за да мога да тренирам. Огромна подкрепа имам от сина ми.

- Живяхте продължително време в Германия, защо решихте да се върнете в Узбекистан?

- Да, изкарах 10 години в Германия и се състезавах за тази държава. Синът ми беше болен и имаше нужда от лечение (бе диагностициран с тежко онкологично заболяване едва тригодишен - б.р.).

Но сърцето ми винаги е било в Ташкент. Винаги съм знаела, че когато той се излекува, ще се върнем в Узбекистан.

- Наричат ви феноменалната Чусовитина или дори "чудото на спортната гимнастика"...

- Аз съм обикновен човек, имам своите чувства, несгоди и понякога дори съм в лошо настроение. Няма нищо феноменално в мен, просто се задържах в спорта малко повече.

Всичко зависи от човека. Ако иска нещо да постигне - винаги има начин. Ако не иска, нищо не може да го застави.