17-11-2017 20-11-2018

Олимпийски герои, които шокираха света и ... себе си

В спорта не винаги печелят фаворитите и това му е най-хубавото

12:56 | 16 юли 2021 | Редактор : Николай Петров 7 5821 Снимка: Getty Images

Често сме чували клишето, че на Олимпийски игри най-важно е участието. И донякъде е така - има състезатели, които се явяват на най-големия спортен форум с нулеви очаквания за медал, да не говорим за златен.

Олимпиадата в Токио

Понякога обаче точно такива спортисти са най-опасните, защото са непознати за големите фаворити.

Олимпиадата е виждала изключителни сензации - понякога заради грешки на "големите риби", друг път заради надскачането на възможностите на някой, който преди това не е бил считан за заплаха към тях. Ще си припомним няколко такива случая, които правят Игрите толкова специални. Със сигурност Токио 2020 през тази година ще прибави към тази колекция. Не може обаче да се предвиди къде ще "гръмне бомбата" с изненада, която да шокира спортния свят и да изземе заглавията за седмици наред.

Аржентина шокира звездите на САЩ

Дриймтийм е термин, измислен за отбора на САЩ в баскетбола. Съставът на Щатите само четири пъти не е печелил златните олимпийски медали изобщо в историята, като в един от тези случаи просто не участва - на Игрите в Москва.

В други два случая падна жертва в пряк двубой на СССР - през 1972-а на финала в Мюнхен и през 1988-а на полуфинала в Сеул. Но и двата пъти в тима на САЩ не играха асовете на НБА. Те получиха разрешение да играят под олимпийските рингове през 1989-а, а първата им поява бе убийствена - велик отбор с Джордан, Меджик, Пипън, Баркли и останалите, в Барселона през 1992-ра, когато се роди и терминът Дриймтим.

Единственият отбор, който успя да спре звездите на НБА, бе Аржентина. Случи се през 2004-а в Атина, като уточняваме, че американците тогава паднаха още от Пуерто Рико и Литва в групата.

Не се очакваше обаче, че ще загубят в елиминациите и няма да спорят за титлата. Голямата сензация дойде, когато на полуфиналите южноамериканците заслужено триумфираха с 89:81. Преди това елиминираха домакините от Гърция, а на финала вдигнаха трофея след убедителна победа над Италия с 84:69.

Embed from Getty Images

Но мачът, който ще се запомни, бе този срещу САЩ. Селекционер на американците тогава бе Лари Броун, а в състава му личаха имена като Алън Айверсън, Дуейн Уейд, Леброн Джеймс, Кармело Антъни, Тим Дънкан, Ричард Джеферсън и т.н. На хартия - непобедими за останалите тимове в турнира.

Янките обаче не бяха предвидили едно нещо, което познаваха до съвършенство - Ману Джинобили. Шутинг гардът на Сан Антонио Спърс наниза 29 точки в онзи полуфинал и изведе своите до велика победа. Така Аржентина и СССР остават единствените вкусили олимпийската титла при наличието на САЩ. А южноамериканците - единствени, победили в елиминация на олимпийски турнир янките с играчи от НБА в състава.

Дали в Токио ще видим още една изненада? Там също ще има съзвездие от НБА супериграчи...

Анонимникът, който детронира големия Карелин

Руснакът Александър Калерин се превърна в легенда на борбата между 1988-а и 1996-а, когато спечели три поредни олимпийски титли в най- тежката категория. В кариерата си роденият в Новосибирск титан стана още деветкратен световен шампион и 12-кратен европейски шампион.

Преди Олимпиадата в Сидни през 2000 г. Карелин отново с право беше считан за голям фаворит, защото буквално бе такъв. Мечката бе непобедим. В продължение на 13 години никой не успяваше да пречупи руснака, а в един период от цели 6 години дори не му бяха взимали точка. Но това се промени на финала в Сидни.

В една от най-шокиращите схватки, които олимпийската борба помни, американецът Рулон Гарднър изкопчи победа с 1:0 точки. Историята на Гарднър е толкова интересна, че през тази година излезе филм за нея. Има ампутиран пръст на крака, а освен това претърпя и самолетна катастрофа. За немалко хора, той е най-великият американски борец в историята.

В щафетите няма невъзможни неща

В щафетните бягания на 4 по 100 метра на олимпийски игри изненадите са изключителна рядкост. Бяхме свикнали през миналия век американците да обират златните медали, но напоследък тази чест се падна на ямайските светкавици, които винаги имат поне по четирима супер спринтьори.

Американците бяха големият фаворит в тази дисциплина на Игрите в Атина през 2004-а. Имаха страхотен състав - шампионът на 200 метра Шон Кроуфорд, шампионът на 100 метра от Игрите в Сидни Морис Грийн, плюс Джъстин Гатлин и Коби Милър.

В Австралия четири години по-рано американският състав бе спечелил тази дисциплина с лекота, като и тогава Грийн бе в четворката. В Атина обаче... Лошо предаване на щафетата от Милър към Грийн означаваше, че Великобритания повежда във финалния спринт.

Марк Люис-Франсис имаше аванс от няколко крачки пред Грийн и последният застигна съперника си, но твърде късно - Великобритания изненадващо стана олимпийски шампион за втори път в историята си от тази дисциплина. А първият бе чак през далечната 1912-а в Стокхолм.

В състава на британците, които пренаписаха историята в онзи ден, бяха още Джейсън Гарднър, Дарън Кембъл, Марлон Девониш. И за четиримата това остана единственото отличие в олимпийската им кариера.

Звездният миг за японския софтбол

Няма как да минем без един реверанс за домакините на тазгодишната Олимпиада, макар да не е съвсем коректно да го наречем така, защото те напълно си го заслужават.

Софтболът е една от най-екзотичните дисциплини в Игрите и няма да е пресилено да кажем, че и една от най-непопулярните. Американският спорт е женската форма на бейзбола и дебютира през 1996-а в Атланта. Последната му поява бе в Пекин през 2008-ма, като общо се раздадоха четири комплекта медали в този период. Стана ясно, че ще го върнат за Олимпиадата в Токио 2020 заради големия интерес към него на домакините.

Именно японките станаха автор на големия шок в Пекин 2008, когато се окичиха със златните олимпийски медали. В софтбола се считаше, че има една нация-хегемон и това е САЩ. Американките триумфираха категорично в първите три издания на олимпийската надпревара, побеждавайки последователно Китай, Япония и Австралия на финалите.

През 2008-а японките триумфираха над американките с 3:1 за една от най-изненадващите победи на игрите.

Константинос, който издуха всички супер спринтьори

Трудно ни да е си представим, че при американската и ямайската доминация в спринтовите дисциплини, източноевропеец може да спечели златен медал на Олимпиада.

Точно това обаче се случи на Игрите през 2000 в Сидни в спринта на 200 метра. Фаворитите тогава бяха ясни и те дадоха най-бързите времена на полуфиналите - американецът Джон Капел, британецът Крисчън Малкълм и Ато Болдън от Тринидад и Тобаго.

Там някъде обаче се прокрадна един талантлив грък на име Константинос Кентерис, който преди това имаше успехи основно на национално ниво. Той изненада всички още на полуфиналите, когато даде най-доброто време във втората серия. На финала никой не го слагаше в сметките. След излизането на финалната права единственият бял спринтьор в серията се намираше на едва предпоследна позиция, но успя да изпревари всички с уникален финален спринт. Времето от 20,09 беше национален рекорд на Гърция, но и едно от най-слабите печеливши в тази олимпийска дисциплина. Не че на победителя му е пукало кой знае колко.

В последствие Кентерис се наложи сред най-добрите спринтьори в света, макар и за само още две години. Стана световен шампион през 2011-а и европейски през 2020-а, отново на любимите си 200 метра.

Шампионът, който детронира идола си

Историята на сингапурския плувец Джоузеф Скулинг е една от най-вдъхновяващите и ни напомня за смисъла на най-престижния спортен форум. През 2008-ма младият Скулинг присъства на Олимпиадата в Пекин, където вижда на живо идола си Майкъл Фелпс и дори успява да се снима с него. Въпросният фотос е култов по много причини.

Сингапурецът се специализира в дисциплината 100 метра бътърфлай и още като 14-годишен подобрява национални рекорди. Като много талантливи плувци и той заминава за САЩ, където да учи в колеж и да развие таланта си.

През 2012-а той дебютира на Олимпийски игри, като в Лондон става най-младият представител на Сингапур. Успехите му не закъсняват още преди да се стигне до Игрите в Рио, където изненада всички. Още в началото на същата 2016-а година вече бе победил идола си Фелпс на турнира "Остин Елит".

На финала на 100 метра бътерфлай в Рио той бе рамо до рамо с Фелпс и го би категорично, като освен това подобри олимпийския и азиатския рекорд. На 21 години донесе единствената титла за страната си. И първият, който го поздрави, бе именно 28-кратният медалист на Игрите.

Този финал бе исторически и по друга причина - Фелпс, Чад льо Кло и Ласло Чех завършиха с равни времена и тримата взеха сребро. Южноафриканецът Льо Кло бе един от общо тримата, който победи Фелпс на индивидуална дисциплина на Олимпийски игри.

Другите бяха Скулинг и австралиеца Иън Торп.

Това са само някои от най-вдъхновяващите и сензационни истории от Олимпиади. След няколко дни започват игрите в Токио и ще чакаме още такива.

ИЗБРАНО