17-11-2017 20-11-2018

Тук няма финал! Една убийствена надпревара в Тенеси

Можеш ли да тичаш по 6,7 км час, след час, след час?

09:21 | 2 май 2021 | Редактор : Венислав Кирилов 11 4834

Вероятно всеки човек в нормална спортна форма, ще може да изтича 6,7 километра за по-малко от час, като това няма да му коства кой знае какви усилия.

Ако е в добра форма ще успее да направи същото нещо и в следващия час, вероятно и час след това отново. Но ще успее ли да тича тези 6,7 километра за по-малко от час в следващите 2-3 дни, докато все още има срещу кого да се състезава.

Отговорът на този въпрос дава надпреварата "Big Dog's Backyard Ultra", смятана за една от най-тежките в света.

И няма как по друг начин да се определи състезание, в което може да избягаш около 450 километра, а резултатът срещу името ти да пише DNF, използвана в спорта абревиатура за "Не е финиширал".

Общо взето в последните години наблюдаваме бум на тези свръхсъстезания за свръх атлети. Напредването на изследвания около възстановяването, тренировките, храненето, както и спортната медицина правят така, че дори упорити любители могат да постигат неща, смятани за немислими преди 20 години.

Снимка: Getty images

Друг фактор е, че олимпийските дисциплини сякаш си останаха запазена територия за професионалисти, клубове и федерации, а в модерната ера на социалните мрежи и търсене на различното, интересът към тях определено спадна.

Амбицията всеки да надскача себе си, да се доказва и да тества силите си до самия предел, сякаш направиха обикновения маратон и триатлон доста скучни и недостатъчни.

Именно заради това по света се появиха всякакви странни състезания за суператлети.

Като започнем от триатлона "Железният човек", състоящ се от 3,86 км плуване, 180 км колоездене и 42 км бягане, минем през ултра планинските бягания, които прекосяват планински вериги като Андите, Апалачите, или бяганията в пустинии и джунгли, за да стигнем до локални надпревари като "Big Dog's Backyard Ultra".

Странно име, което обаче има и смисъл зад себе си.

В превод то означава "В Задния двор на голямото куче ултра". Дава го организаторът Гари Кантръл, един странник, който вече е световноизвестен заради това състезание. Задният двор е семейната ферма в Бел Бъкъл, щата Тенеси, където се провежда самата надпревара, а "голямото куче" е мързеливият му булдог, който има навика да ляга и заспива на старт-финалната линия.

Виж още Проект Леден човек - свръхизпитание в замръзналата пустиня

Все пак накрая Кантръл е сложил популярното за такива надпревари "ултра", защото както споменахме, тук може да бягаш няколко дни и все пак да попаднеш в статистиката на нефиниширалите.

А правилата му са прости. В момента на стартирането на таймера, бегачите правят обиколка около фермата на Кантръл, която е точно 6,7 километра. Целта е да финишират преди таймерът да спре на 60 минути.

Който не го направи отпада, а за другите времето се нулира отново и бягането започва пак - нови 6,7 километра около живописната ферма.

И така час след час, докато накрая не финишира само един.

Снимка: Twitter

А проблемът е, че това "накрая" е относително понятие, което зависи само и единствено от състезателите. Обикновено надпреварата продължава с дни.

Рекордът в момента държи белгийски стоматолог, който печели състезанието на 75-ия пореден час, или общо 502 километра тичане.

Представете си какво му е било на втория, който е изтичал 74 часа и почти 500 километра, в крайна сметка е останал с празни ръце. Няма бронз, няма сребро, има само победител и нефиниширали.

"Като кроше в муцуната е - разказва организаторът. Тъкмо си свършил задачата си, спираш, опитваш да възстановиш, да хапнеш, когато чуваш ужасната сирена от таймера. Трябва да тръгваш отново. Наистина от психическа гледна точка мога да го определя като неприятен удар в лицето, който получаваш пак и пак".

Естествено, че най-подготвените бегачи в първата част от състезанието приключват дистанцията за около 30-40 минути, което им дава достатъчно време за почивка преди новия старт. С изминаването на часовете тези минути почивка намаляват, а самите бегачи започват да имат доста по-голяма нужда от тях. С напредването на времето идват гладът, умората и болезнената нужда от сън.

"Не е само тичане - разказва състезател. - С напредване на часовете, трябва да мислиш как да смениш дрехите си, да отидеш до тоалетна, да хапнеш и да дремнеш за около 15 минути, преди пак да чуеш сирената. Това е болка и мъчение, но от приятен вид".

Много от състезателите, които участват с цел първо място, водят приятел с тях, който да им асистира в няколкото минути почивка в напредналата фаза на бягането.

"След 40 часа бягане човек просто е на съвсем различно психическо ниво, при това не в положителния смисъл. Понякога като спреш поредното бягане не знаеш какво точно да направиш от изтощение. Имаш нужда от някого, който да ти каже "отиди там, това е тоалетната и не забравяй да се избършеш" или "пий вода", защото понякога наистина се забравя. Това са част от изпитанията на състезанието", описва 40-годишен масажист и редовен участник в надпреварата.

Казусът с липса на ясен финал прави така, че през 2018-а френски участник изпуска полета си до дома, след като самият той не е очаквал, че ще успее да избяга 60 часа. Очакванията му са били за около 40, заради което запазил удобен и евтин полет за ден по-късно, който обаче пропуснал, тичайки около фермата.

По време на едно от изданията силен дъжд разкалял терена, заради което участници и организатори решили, че през нощта ще е далеч по-безопасно надпреварата да се премести по асфалтовото шосе край фермата. А всичко това довело до арест на група състезатели, защото се оказало, че в Тенеси не може да се тича нощем по междуградски шосета.

Естествено, състезателите имат проблеми от по-сериозен вид, като халюцинации, припадъци, травми, обезводняване, дори и премръзване в ранните часове на деня.

И за да бъдат всички равнопоставени, състезателите нямат право да стартират поредната обиколка когато си преценят. Например някой да стартира в 20-ата минута и все пак да финишира преди изтичане на час. Когато сирената прозвъни, всеки има 30 секунди да се нареди на линията, който не го направи е дисквалифициран.

Не са един и два случаите на успали се състезатели, които след часове без сън са помислили, че ще подремнат 10 минути и ще станат навреме.

А на старт-финалната линия има и брутален за състезателите надпис, гласящ простото "Няма финал".

Снимка: Twitter

В последните години тази надпревара се превръща в култ за местната общност, която се събира, пие бири и приветства състезателите.

И докато във футбола най-силна радост предизвиква голът, тук е сирената за нов старт, а феновете се забавляват на отчаяните физиономии на състезателите. Не пропускат да се пошегуват с тях със забавна песен или рефрен.

Според повечето участници, именно стартът е най-трудната част, по-трудна дори от самото бягане.

"Няма спор по темата, стартът е убийствено труден. Виждал съм чудесни бегачи, които завършват предната обиколка с отлично време, изглеждат свежи, но просто като чуят сирената не могат да станат и да извървят 10-те метра до старта. Просто тази сирена те пречупва.

Тичането винаги е най-лесната част, трудни са минутите са сън и храна, които с всяка обиколка са по-малко и по-малко".

Именно менталната издръжливост е това, което организаторът Гари Кантръл цели, когато създава състезанието през 2011-а.

"Не исках надпревара, в която най-добрият бегач печели. Тук характерът и волята са много по-важни. Естествено, че в късните етапи има само добри бегачи, но от тях печели най-добре подготвеният психически. Ако доведете професионален маратонец тук, той просто няма да се справи.

Това да не знаеш дали състезанието ще свърши след 6 или 60 часа е нещо, което се среща изключително рядко. Именно тази неизвестност в даден момент те изяжда отвътре.

И докато в началото всеки яде правилно, пие нужното количество вода, брои калории, в късните етапи всеки финиширал е готов да погълне каквото му видят очите.

Много хора ме обвиняват, че съм като зъл учен, а участниците моите микроорганизми. Това в крайна сметка е лъжа, защото никой не задължавам да участва, хората идват година след година, искат да се забавляват, а аз се забавлявам с тях".

Състезанието наистина е брутално и непредвидимо. През 2019-а например още на 52-ия час остават само двама състезатели. Единият от тях изглежда свеж и уверен, другият няколко обиколки по-рано е припаднал на финиша, има тежка диария, което не му позволява да се храни между обиколките.

Изглежда, че всичко ще свърши скоро, но двамата тичат още 20 часа, като в крайна сметка по-свежият новозеландец Уил Гътер печели, но далеч по-трудно от очакваното.

Но драми има всяка година, а самият организатор признава, че да избере любимо от десетте до този момент издания е сякаш да избираш любимото си дете.

А още по-вълнуващото на подобен тип надпревари е, че не става въпрос за пари. Наградата е златна монета, която има символична стойност и вероятно с гордост ще краси стената на победителя, нищо повече. За втория няма и утешителна награда, дори да е тичал 70 часа. Той просто не е финиширал.

Това са тежките и брутални условия на надпреварата със само един завършил.