17-11-2017 20-11-2018

Великият Едвин Моузес: За 30-годишната битка с допинга, непобедимата му серия и Тръмп

Олимпийската легенда не загуби нито едно състезание 9 години, 9 месеца и 9 дни

12:08 | 7 февруари 2020 | Редактор : Динко Гоцев 4 2013 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Не може да не помните Едвин Моузес.

Няма начин поне да не сте чували за човека, когото наричат "най-безпощаден победител" в историята на леката атлетика.

Американецът е двукратен олимпийски шампион, два пъти печели злато от Световни първенства и три пъти - стартовете за Световната купа. Днес е на 64 г. и е почетен президент на Антидопинговата лаборатория на САЩ.

Дилпомиран физик, легендарният атлет вече над 30 години води битка със забранените стимуланти в спорта, като сам бе в основата на изработването на тестовите методики през 90-те години.

Моузес спечели 122 поредни състезания на 400 м с препятствия в периода 1977-1987 г.

Девет години, девет месеца и девет дни той не бе победен.

В интервю за британския в. "Гардиън", непобедимият Едвин от Охайо говори по много теми, не само от миналото.

За неговите силни години в бягането

Моето "бавно" беше по-бързо от това на повечето ми конкуренти. Правих 13 крачки между препятствията, което бе нечувано, те взимаха разстоянието с 14. Тренирах по три пъти на ден, имах хранителен режим, когато никой не бе чувал за това. И до днес съм вегетарианец и не употребявам алкохол.

Имах треньор по физическа позготовка, психолог, и човек, който отговаряше само за загрявката ми. Това е тайната на моя успех. Никога не съм посягал към допинг, и нямах нужда. Но в късните години от кариерата ми вече виждах как проблемът се появява все по-ясно.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

За допинга, атлетките от Източния блок и битката

Аз съм физик, учил съм задълбочено и биология, и медицина... Когато видях някои от състезателките от Източния блок на Олимпиадата през 1976-а, бях шокиран. Те бяха по-мъжествени от мен. През 80-те вече повече атлети употребяваха препарати за повишаване на резултатите, но нямаше никакви тестове. Дори за тестостерон. Да не говорим за ЕПО. Масово се използваше допинг.

Някои от нас още тогава говорихме по темата, но това бе тъмен период за спорта и не се взимаха никакви мерки. Сега нещата са различни.

Аз протестирах тогава, въпреки че нямаше нужда да го правя, така и така печелих всяко състезание. Просто се възмущавах на случващото се.

След скандала с Бен Джонсън, аз инициирах среща на десеттте най-успешни атлети в САЩ и Канада. Искахме да се въведе практика на редовни тестове и такива извън състезателния календар. Искахме контрол. Разписахме програма и година по-късно тя бе приета от Федерацията и Олимпийския комитет в САЩ.

Тогава нямаше Антидопингова агенция (WADA), но се преборихме да има поне проверки за шестте водещи спортове.

Как вижда битката днес?

Аз я водя от 32 години, включително с това, че сам се предложих за разработване на тестова система. След това и с работата си за Американската комисия. Днес войната с допинга е жестока и се води с много силни оръжия. Имаше и много корумпирани хора в нея, но за щастие спортът ги изчиства постепенно.

Това, което стана с руснаците, бе наложително. И смятам, че атлетиката ще ги спре изцяло за Токио 2020. Изобщо няма да ме учуди, ако ги спрат и като неутрални.

Давам и обратен пример - на Световното в Доха през октомври, руснаците, допуснати да се състезават, бяха тествани наравно с останалите. Тези, които са чисти, участваха и спечелиха медали. Ако не искат да са част от системата за проверка, са аут. Просто е. Русия отказва да влезе в общата система на борба с допинга, все още. На места имаме пробив, но като цяло отказват. И докато е така, ще са в изолация в спорта.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Има ли политика в тази битка?

Да, разбира се. Има и в двете посоки, но не ми харесва това, че мнозина искаха да смекчат санкциите за Русия, защото страната налива големи пари в спорта. Това не би трябвало да има значение, нали? Затова случаите не трябва да стигат до МОК, а трябва да се решават през WADA и в съдилища.

За расизма, хомофобията, Тръмп

Притеснително е, защото живеем в 21-ви век. Бих напуснал състезание, ако има расистка или хомофобска обида. Расизмът е нещо ужасно глупаво и елементарно.

Дори не искам да подхващам темата за нашия президент Тръмп... Не е нещо, което дори си заслужава да обсъждаме сред важните неща, за които говорим.

За загубата, която спря серията му

Забавен ден беше. Седях край басейна вместо да тренирам, а после на състезанието бях бавен и ленив. Използвах 14 крачки между препятствията, а не моите 13. И все пак водих, преди да ме изпревари Харалд Шмид и то, защото направих грешка на последното препятствие. Седмица по-късно го бих с 15 метра.

Научих важен урок - не си ли подготвен на сто процента, дори и с един процент надолу като концентрация, губиш.