Случи се в бокса по време на Гран при на Бахрейн, когато Кими Райконен тръгна при зелен сигнал след смяната на гуми, но той бе погрешно подаден и болидът мина през крака на Чигарини. Италианецът е с фрактури между глезена и коляното и се възстановява след операция.

Но инцидентът идва да покаже рисковете в работата на един механик във "Формула 1". Колко неща още не знаем за тази работа...? Ето опит да научим някои от тях, и то от извора.

Животът във "Формула 1" изглежда като филм - тоест, като на герой в някоя холивудска продукция. Бързи коли, хубави жени, дом в Монте Карло или на някой остров... Тези неща също са верни, разбира се.

Но има и друга страна. Животът като част от лудницата "Формула 1" не е песен. Говорим за хората, чиито лица не са познати, а и обикновено изобщо не се виждат заради маските върху тях, шапките и наведените им стойки над болидите.

Механиците изобщо не живеят в холивудска продукция. Това е съвсем друга кариера. По-вероятно е да намерите домовете им в Мансфийлд, Англия, отколкото в княжество Монако. Работата е опасна, нека започнем с това. Минават през краката ти (буквално - видя се в неделя), удрят те токови вълни и то не в най-приятните места на тялото за това, а всичко това минава за "част от работата ти".

А и влизаш в една доста обсебваща връзка, която отнема и изстисква голяма част от времето и силите ти. Направо те поглъща. И въпреки това може да ти носи най-голямото удовлетворение на света. С 21 състезания в календара от 25 март до 25 ноември, като не броим тестовете, членовете на един отбор от "Формула 1" не са си у дома на практика в половината дни от годината. Дори и малко повече от това.
Embed from Getty Images
Не е изненада, че в такива обстоятелства поддържането на нормална връзка или брак се оказва трудна задача. Повечето от механиците са около 30-те, като след напускането на този спорт, посягат към работа, която предлага по-добър баланс с живота извън офиса. Но тези, които се задържат по-дълго, често се сблъскват с развод и раздяла с постоянния партньор.

Кени Хандкамър (на снимката горе) изкара 25 години в тази лудост. Той бе на първа линия, когато болидът на Йос Верстапен се превърна в огнено кълбо през 1994-а, а по времето на титлите на Себастиан Фетел бе главен механик на "Ред Бул". Знае всичко за тази работа, минал е през всички нива.

"Партньорката ти в живота трябва да е много, много търпелива и страшно да ти вярва и да те разбира - разказва Кени пред BBC. - Ако е с теб отпреди времето във "Формула 1", е много трудно за нея да свикне. Мнозина имат проблеми в личния живот заради графика и календара. Трябва да си страшно отдаден, страшно концентриран. Не може да вършиш работата отгоре-отгоре. Животът на хора е в ръцете ти, даваш сто процента и нищо по-малко. Ставаш сутрин у дома и не си в настроение заради състезанието, а това също не помага на връзката ти. Прибираш се скапан след дълго отсъствие..."

Хубавата страна - казват - обикаляш света. Дали е точно така?

"Отиваш в Австралия, но разбираш за това само от новините - смее се Кени. - Никакъв шанс да отидеш да разглеждаш града, местността или забележителности. Пилотите пристигат с частни хеликоптери или самолети, участват в прояви, шоута и обиколки. При механиците е друго. В първия ден на новото място може евентуално и да ти остане малко време, но ти току-що си пристигнал, почиваш и се настройваш за здраво бачкане. После всичко, което виждаш е пистата-хотела-пистата. Все едно да сме на "Силвърстоун" за всяко състезание - нищо друго не виждаме, така че няма значение в коя точка на света сме."
Embed from Getty Images
Заплатите на механиците във "Формула 1" са между 30 и 60 хиляди британски лири годишно, зависи от отбора. А пилотите... Фетел прибира към 40 милиона на сезон. За разлика от него, всеки от екипа му работи средно по 12 часа на ден около състезанието.

Обикновено екипът пристига в сряда преди поредното Гран при. Четвъртък минава в проверки дали всичко работи изрядно по системите, техниката и координацията на екипа. В петък започват тренировките. Работи се от изгрев до залез. И след това. Ако имат късмет, механиците спят по 4-5 часа на денонощие.

Все пак през 2011-а бе прието правило, че никой не бива да е на пистата за повече от 6 часа през нощта, което е валидно за всички във "Формула 1". То регламентира, че не бива да има преумора и персоналът трябва да получава необходимата доза сън.

"Петъците са 21-22-часови работни дни - продължава Хандкамър. - И на практика през цялото време си на крак. Спираш за около 20-ина минути, ако имаш късмет. Грабваш един сандвич за закуска или обяд, почиваш за 20-ина минути вечер и това е.

Няма механик, когото да не го болят отеклите крака. Няма значение с какво си обут, колко си здрав и издръжлив. Няма човек, който може да издържа по 22 часа на крак, без да му се отрази. Брутално е. Ако почивката между стартовете е две седмици, в понеделник имаме работа след състезанието, вторник е почивен ден, а в сряда се връщаме на работа.
Embed from Getty Images
Първата седмица е нормална, подготвяме колите, след което през уикенда получаваме отдих. В сряда летим за мястото на състезанието на следващия уикенд. Но когато стартовете са всяка неделя е много различно. След състезанието "разголваш колата" и я подготваш за път. Натоварваш 50 тона екипировка, техника, багаж и в понеделник летиш за следващото състезание."

Опасностите са много. Грешките водят до инциденти, а грешки, естествено, се случват - справка, случаят с Райконен и Чигарини. Рисковете са понякога довеждани до ръба, като по този начин се търси предимство пред другите отбори. Но резултатът от това може да е опасен за здравето на пилоти и механици.

Инцидентът с Верстапен през 1994-а е показателен. Той презареждаше по време на състезанието, но едно натискане и изхвърляне на гориво в повече към колата му доведе до запалване като и холандецът, и механиците около него бяха в огненото кълбо. Невероятно, но всички те се отърваха без сериозни поражения!

"Йос го прие добре, лицето му бе малко обгоряло, но като цяло се посмя вечерта след състезанието - разказва Хандкамър. - Проблемът бе друг. Малко след него в бокса трябваше да влезе за презареждане Михаел Шумахер. А ние не бяхме готови, няколко от екипа бяха на път за болницата, трябваха ми хора. Но другите от отбора не бяха сигурни, че могат да свършат работата, за която не бяха тренирани, а само бяха виждали как я вършим."

Като цяло, какви са пилотите? Как се отнасят с механиците, с персонала, с хората около тях? Има ли звездни залитания, има ли гледане отгоре, както понякога се случва с мултимилионери?

"Различни са - продължава старото куче в бачкането из боксовете. - Обикновено оценяват това, което се прави около тях от отбора. Но съм виждал всичко... Някои изобщо не идват да говорят с механиците си. Те работят за тях и с тях по 22 часа на денонощие, но все едно ги няма. Ясно е, че за да си успешен, трябва да имаш и голямо его, и самонадеяност. Но това няма нищо общо с отношението.

Шуми и Фетел идваха при нас, говорихме си за лични неща, за работата, за болидите. Видимо се интересуваха дали всичко е наред, а и им бе приятно да си бъбрим. Нелсън Пикет бе страшен майтапчия, Жан Алези също бе готин тип. В края на сезона ни събираше в Авиньон, организираше картинг състезание и парти. Веднъж го направи, въпреки че жена му бе на няколко дни от раждане в дома им. Просто разбираше смисъла на отборната работа и отношението."
Embed from Getty Images
Кариерата на механик във Формула 1 е пълна със стрес. Но има и много голямо удовлетворение, когато тимът спечели на пистата или след смяна на гуми, която чупи рекорд за скорост и изрядност.

"Това понякога е по-хубаво дори от победата!", усмихва се широко Хандкамър.

Видимо задоволство от добре свършена работа. При всичките и недостатъци - рискове, стрес и цъкащ часовников механизъм за лични проблеми извън нея - тя е наркотик за тези, които са в нея.