"Един ден няма да съм тук, но се надявам червените коли с моето име да бъдат почитани на всяка писта по света".

Думите са на Енцо Ферари, а днес, точно 32 години след смъртта му, създадените от него червените автомобили продължават да са най-популярната марка в автомобилния спорт.

Ферари е смятан за гений в света на автомобилизма и предприемачеството, но и влиянието му върхо спорта е огромно. Макар да няма успехи в последното десетилетие, основаният от него отбор "Скудерия Ферари" продължава да е най-популярният в света на Формула 1.

Очевидно уважението, което Енцо искаше към автомобилите си съществува.

Дори и шесткратният шампион Люис Хамилтън, който в послдните сезони доминира с "Мерцедес" бе споделил в интервю, че и той както всяко друго дете по света е мечтал да управлява червения болид на "Ферари".

Вероятно ярко червената машина е мечтата на всеки младеж, впускащ се в автомобилния спорт, което само затвърждава още един от цитатите на Енцо Ферари:

"Дайте на едно дете лист хартия, няколко цветни молива и го накарайте да нарисува кола. Тя със сигурност ще е червена".

Роден в Модена в края на 19-и век, Енцо се запалва по автомобили още на 10-годишна възраст, когато баща му го води на състезание в Болоня.

От онзи момент малкият Енцо е убеден, че автомобилите са неговото бъдеще. Разбира се, без изобщо някой да подозира, че това бъдеще ще овековечи фамилията Ферари. По време на тежката грипна епидемия в Италия през 1916-а, Енцо губи баща си и брат си, самият той оцелява по чудо, но не успява да спаси семейният бизнес с дървени материали.

След неуспешен опит за работа в завода на Фиат в Торино, Енцо се превръща в тест пилот на държавно предприятие в Милано. Така освен, че започва да изкарва добри пари, той получава и шансове да се включва в различни състезания, където талантът му бързо е забелязан.

Комапнията Алфа Ромео, която по това е тотален господар в италианското автомобилостроене привлича Енцо Ферари за свой пилот, а с това започват да идват и победите му на пистата.

Ферари обаче не е просто добър състезател. Той ясно вижда "по-голямата картина" и осъзнава как може да развие автомобилния спорт.

Влияние има и смъртта на пистата на добрия му приятел Антонио Аскари, която кара Ферари да се отдръпне от състезанията, а и вече чака син, не иска повече рискове.

Така през 1933-а той създава отборът си от елитни състезатели - "Скудерия Ферари", който днес има милиони фенове, 16 титли при конструкторите, 15 при пилотите, 237 спечелени старта и 767 подиума.

Енцо събира около себе си млади и талантливи пилоти, играейки ролята на техен ментор и треньор. Първоначално той има партньорство с Алфа Ромео и благодарение на мощните автомобили на компанията, пилотите на "Скудерия Ферари" започват да жънат победа след победа.

Както във всяка голямата компания обаче, скандалите са неизбежни. Енцо Ферари, който вече е директор в Алфа Ромео, изразява несъгласието си с политиката на фирмата и решава да се отдели. Да създаде завод в градчето Маранело, където да изгражда свои автомобили, както и части, които да продава на другите.

Проблем обаче в онзи момент са парите, като спасението идва в лицето на Бенито Мусолини и фашистката партия - момент от историята, заради който доста пъти Енцо Ферари е описван като тираничен фашист.

Той никога не изразява политически прситрастия през живота си, но като добър предприемач вижда спасението си в произвеждането на автомобили за партията при назряващата световна война.

Това се оказва ключът, който помага на компанията "Ферари" да се стабилизира и да започне същинската си работа след войната.

Разбира се, и гоните след това са изпълнение с трудности, като на няколко пъти партньорства с Фиат или Алфа Ромео спасяват компанията от фалит.

Пилотите на Енцо Ферари обаче жънат победа след победа из всякакви състезания на Стария континент, а мощните му автомобили се превръщат в запазена марка за хората с висок стандарт на живот в средата на миналия век.

Тази тенденция не се е променила и до днес, като закупуването на "Ферари" винаги носи престиж.

Освен за връзките си с партията на Мусолини, Енцо Ферари е силно критикуван в средата на миналия век, когато в рамките на 10 години загиват седем пилоти на Скудерията.

Вестник "La Repubblica" дори го оприличава на бог Сатурн, който според римската митология изяжда всичките си деца.

Така и Енцо Ферари жертва своите пилоти.

Нито една от тези фатални катастрофи обаче не е причинена от техническа неизправност, което спасява Енцо от проблеми със съда, защото по онова време се появяват дори призиви той да бъде вкаран зад решетките.

Хората го обвиняват, че заради начина си управление на Скудерията, той тласка своите пилоти към сигурна смърт.

"Тиранин" и "диктатор" - такива определния са давали за него пилотите му.

Не е тайна, дори самият Енцо е признавал, че с бруталния си начин на държание и на моменти психическия тормоз, винаги е успявал да изцеди максимума от всеки пилот.

Той винаги е създавал адска конкуренция вътре в отбора, дори умишлено е създавал ситауции, които да предизвикват скандали и омраза между пилотите му.

Философията му е, че само в такава враждебна ситуация може да създадеш истински шампиони.

Това кара пилотите му да натискат газта, дори когато лимитът е достигнат, което за съжаление се оказа фатално в седем случая.

Именно заради това той така и не развива близки отношения с нито един от пилотите си. Енцо Ферари губи сина си през 1956-а заради мускулна атрофия, а на пилотите си гледа просто като на инструмент към успеха.

Малко преди смъртта си на 14 август 1988-а, Енцо признава, че Жил Вилньов е единственият пилот, с който е имал отношения различни от професионалните. Единственият, с който си е позволявал да пийне вино или да поговори за живота.

И животът на Вилньов обаче приключва фатално, с катастрофа на "Спа" през 1982-а, когато вече 84-годишният Енцо Ферари губи своя пореден, но и любим пилот.

По това време той се е оттеглил от директното управление на компанията си, а просто се наслаждава на автомобилния спорт, макар след 1950-а така и да наблюдава какъвто и да е старт извън Италия.

Умира в съня си в Маранело, в близост до изградената от него империя. Любопитен факт е, че по негово желание смъртта му е оповестена два дни по-късно.

Причината е, че е роден на 18 февруари, но заради тежката буря в онзи ден, официалното появяване на Енцо Ферари на бял свят се води на 20 февруари.

Така той почина на 14 август, но бе пожелал светът да научи два дни по-късно.

Със сигурност обаче името му ще остане вечно в историята, не само в автомобилния спорт.

А червените му автомобили, както и жълтият щит на родният му Модена, върху който подскача черен кон, си остава марка, която всеки по света познава.