Новият треньор на Добруджа Светослав Тодоров встъпи в длъжност, без да обяви край на състезателната си кариера. Четирикратният шампион с Литекс обясни, че последните оферти към него не са били достатъчно привлекателни.  “Винаги съм преценявал дали нещата изобщо си струват и тук не говоря само за финансовата част на ангажимента. Тренирах самостоя­телно, често пътувах по лична работа до Англия и реших да спра, а се видя, че никога не знаеш какво ще ти предложи жи­вотът“, казва младият наставник в началото на разговора.   Как направи толкова бърз преход от футболист към треньор? Така ли си представяше нещата? - Нещата се случиха бързо. Не очак­вах точно така да стане. Дойде предложението от Добруджа и ре­ших, че това е добро начало за старт на треньорска кариера. Над­деля и това, че е мой роден клуб, ви­дях, че има добра атмосфера и орга­низация. Президентът Валентин Ва­силев, както и Живко Мартинов са осигурили много добри условия за ра­бота. Общината поема голяма част от издръжката на клуба. Когато има стабилност и добра основа, си заслу­жава да се работи. Има доста млади момчета и аз лично имам за цел да им помогна, да им покажа аз какво съм видял и да се опитам да им го предам. В Ловеч накрая помогнах на тези мом­чета, които сега са гръбнакът на мъжкия отбор. Разбира се, не бях само аз, но мисля, че в последната си годи­на се опитах да им помогна в много важен етап от развитието им, а именно прехода от юношеския към мъжкия футбол. Сега те са част от А националния и младежкия отбор.   В Добрич това възможно ли е? - След като имаме терени и изоб­що база, на която да се работи, всичко може да стане. Искам да развия и клуба, и школата. От това, което съм видял в Англия най-вече, има какво да внедря тук. Нещата са на професи­онално ниво. На фона на обстановка­та в България дори смея да твърдя, че в Добрич всичко е перфектно. Каз­вам го с опита на човек, който е ви­дял доста неща в Англия.   Тоест стремиш се към модел от типа на Ловеч от миналия сезон? - Като изграждане на отбор да, точно това е. Имаме момчета, кои­то са под наем, имаме си и наши. Имат желание. Тренират добре, въпpocът е после тoвa да го покажат на терена. Но всичко с времето си.   Има ли раздвижване на футбол­ната общественост в града и реги­она с твоето завръщане в клуба? Все пак друго си е наше момче, кое­то дълги години е било в чужбина, да се захване с отбора. - От това, което видях срещу Банско, а и преди, всички подкрепяха отбора докрай въпреки загубата. Ряд­ко съм виждал това в България. На много места обикновено публиката е апатична някак си и дори при много негативен резултат си тръгва. При нас не е така. Надявам се това да продължи. Младите момчета имат нужда от подкрепа. Лесно е, когато всичко върви. Не съм очаквал и съм из­ненадан, че публиката се държи като английска. Мисля, че всичко ще се раз­вива добре.   Като каза английски тип, наскоро в Добруджа бе английски кондиционен специалист, твой приятел. Как­ва работа свърши той? - Джон работи пет години в Портсмут и знам способностите му. После беше в Борнемут и Бърнли и се­га е на свободна практика. Има много добри виждания за подготовка и раз­витие. Като бях наскоро в Портсмут за един благотворителен мач, гово­рихме доста. В Англия през цялото време имах лични кондиционни треньори. Това е масова практика там. Особено звездите, повечето от тях си плащат за лични треньори по кондиция и правят неща извън тези в клуба. Джон дойде в Добруджа, за да види как са момчетата и да им по­могне и остана много доволен от на­чина на работа в клуба и от отноше­нието на футболистите. Мисля, че това няма да му е последното идва­не. Не е смешно, но аз се научих да ти­чам правилно едва след като преми­нах от Литекс в Уест Хем. Този мо­мент се подценява. Виждаме го само в евротурнирите, където отчита­ме, че нашият отбор се изморява по-бързо от чуждия. Целта на английския специалист бе да покаже на момчета­та такива неща, че да могат да издържат да тичат 90 минути, като през цялото време им е леко и изпит­ват удоволствие от играта.   Онзи ден играхте в Банско, къде­то треньори са твои бивши съотборници от школата на ЦСКА - Томаш, Мирчев и Кючуков. Вашият тогавашен треньор Сашо Станков пък сега води Локо Пловдив. Как се чувстваш в гилдията изобщо? - Хубаво е, че млади момчета имат желание да работят, а и им се дава път. Асен Букарев пък е в Славия. А и нещата при мен станаха бързо. В съ­бота загубихме от Банско 0:2 въпреки доброто старание, но аз мисля малко по друг начин. Искам футболистите да имат ново отношение към игра­та, ново отношение помежду си, към феновете, към шефовете, към хора­та изобщо.