Ето го анализът на експерта на изданието Алесандро Мастролука за годината на българската звезда.

Григор Димитров винаги е обещавал с таланта си да постигне големи неща. Но изглежда вече официално е на пътя към това.

По-добре по-малко. Това е фразата, която най-добре описва новият Григор Димитров. "Опростената игра ми помогна", казва българинът. И е прав. Това бе най-силната му година с титла от "Мастърс 1000" в Синсинати, както и короната на Финалите в Лондон.

Пътешествието дотук не бе лесно. Планини от талант, това е страхотен дар от Бог. Но може да бъде и голямо тегло. Българинът винаги е играл тенис като отлично настроена суперкола - прекрасен и неудържим, но със склонност нещо да се развали и счупи.

Неговият стил бе нещо, което е обратното на просто. Всяка точка, всеки удар му е давал хиляди опции, а той често избираше най-зрелищната от тях. Много често, защото талантът му е огромен, това бе правилният избор и се получаваше изпълнение, вдигащо феновете на крака. Но понякога - особено в ключовите моменти - изборът бе грешен.

Когато имаш твърде много възможности, всъщност си останал без опции. Така не можеш да постигнеш онова състояние, за което говори Тимъти Галуей - при което изкарваш максимума от възможностите си и го канализираш в представянето си на корта.

Има една теория, че спортистите от бившия СССР са били тотално изцеждани от всяка капчица импровизация и въображение, за да бъдат максимално концентрирани върху дисциплина, фокусирани върху точното решение и победата. Григор никога не е имал това.

Ник Болетиери в неговата академия например, има железни правила и възпитаниците му са с изчистени глави и ясен стил. Дисциплинирани и целеустремени. Дани Валверду не е Ник Болетиери. Но той направи страшно много за това Григор да се фокусира върху опростяването на играта си.

Естествено, съвсем очевидно е, че Димитров днес е в най-добрата физическа форма на кариерата си, а това е огромен плюс. И ако техниката никога не е била проблем, бързината и атлетичността му днес са страхотни. Бекхендът му продължава да е все така прекрасен, но е станал и смъртоносен. Очевидно по-постоянен, по-ефективен.

От Григор струи самоувереност, вярва в избора си при всяка ситуация. И има стратегия - чудесен план за всеки мач, с който удържа изкушението да стане твърде изобретателен и да импровизира. Кулминацията бе в Лондон, където дисциплината, концентрацията и постоянството бяха изложени като на витрита във всяко негово представяне на корта.

И двете седмици - това бе представление на тези качества. Особено в полуфинала срещу Джак Сок, когато ние видяхме Григор в цялата му слава. Загуби равностоен първи сет, но запази увереност, фокус и план, за да сгази американеца в следващите два.

Сервисът му бе особено впечатляващ. И то през целия турнир. Той вадеше опонентите от корта, обезоръжаваше ги, отнемаше от силата на ретурите им. След това бе лесно, защото Димитров имаше време да завърши с какъвто иска удар, при условие, че съперникът не е на позиция. Това трасира пътя към трофея.

Единствено във втория сет от финала тази тактика не работеше, но Григор не изпадна в паника. Той намери ново ниво в играта си. И се оказва, че през годината той често е играел най-добре, когато е бил под напрежение. Нещо, което преди се считаше за негова слабост. Той завърши сезона със 17-10 баланс в тайбрек сетове, както и 4-1 във финалите, които игра. А това са мачовете на голямото напрежение.

Още един детайл: Григор сякаш се е научил да оставя геймове, които не вървят и изглеждат обречени, да бъдат загубени бързо и лесно. Само 6 пъти през годината той е обръщал от 0-40, но когато ситуациите са 30-40 или 40-40, българинът е смъртоносен. Спечелил е близо 85 процента от тези части.

Изобщо - Димитров най-после е тук. Пристигна. Сега големият въпрос е, може ли да остане тук за постоянно. Той игра на невероятно високо ниво през 2017 г., но тя завърши. Минало е.

През новата година трябва да запази същите нива на концентрация и мотивация не само за големите турнири, но и за по-скромните. Това правят големите играчи, не просто талантливите.

Отношението му, здравата му работа в последно време и това докъде достигна, ни убеждават, че вероятно Димитров няма лесно да отстъпи позициите си.