17-11-2017 20-11-2018

10 години след "черния 10 ноември": Защо се самоуби Роберт Енке?

Вратарят на Германия с трагична съдба не е забравен

13:38 | 10 ноември 2019 | Редактор : Динко Гоцев 1 7742 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"За мен той не е мъртъв. Роби е жив, защото хората го помнят, а аз се будя и заспивам с него".

Десет години след трагичния ден, в който нейният живот се преобърна, Тереза Енке вече далеч по-спокойно говори по темата. Целите дни преминават в офисите на Фондация "Роберт Енке", където търсят помощ спортисти с всякакви симптоми на депресия. Там е нейният храм.

На 10 ноември 2009-а Роберт Енке, вратар на Хановер и националния тим на Германия, излезе от дома си. Не се върна никога повече. Същата вечер тялото му бе открито на влаковите релси край Нойщад ам Рюбенберг, край града. Застанал бе пред влака.

Ужасът от новината изкара хиляди по улиците на Хановер въпреки студената ноемврийска вечер. Стадионът на местния тим се превърна в някакъв храм, обсипан с горящи свещи, с плачещи хора...

Стадионът в Хановер, 12 ноември 2009 г.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

48 часа по-късно ковчегът бе изнесен от съотборниците му в центъра на терена, а 40 хиляди изпълниха трибуните, за да изпратят вратаря. На 32 години. Енке вече го нямаше.

Защо го направи Роберт?

Причината за една от най-смразяващите трагедии, напълно втрещила футбола, може да бъде най-елементарно формулирана като "депресивно състояние". Но нещата са сложни, дълбоки и започнали далеч по-рано.

Вероятно някъде около 2003 г., според Тереза. Кариерата му удря няколко остри камъка по пътя си, но началото е след напускането на Лисабон.

Роберт прави чудесни мачове за Бенфика, на 25 години изведнъж се заговаря за него като за един от най-добрите млади вратари в Европа. Получава повиквателни за В отбора на Германия, жени се за Тереза, с която се познават от 1994-а.

Очакват и първото си дете, когато през 2002 г. Енке преминава в Барселона. Старт на наистина големите неща, нали?

Само че проблемите започват някъде там. Луис ван Гаал предпочита Роберто Бонано или Виктор Валдес, а когато германецът получава шанса си, Барса е изхвърлена унизително от Купата на краля срещу третодивизионния Новелда. Разбира се, феновете обвиняват тези, които играят в този мач за срама.

Енке с екипа на Барселона

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Роберт е изключително деликатна личност, чувствителен и без болната амбиция в себе си, типична за повечето топ играчи. Счита се за провал в Барса и - според Тереза - в този период започват депресивните му състояния.

Следва ужасно неуспешно преотстъпване във Фенербахче, където е пратен от новия треньор на каталунците Франк Рийкард. Прибавят го, доста унизително, като част от трансфера на Ростю Реджбер в обратната посока.

Там изиграва само един мач, загубен с 0:3, след който феновете го обиждат за поражението. Той няма вина за головете, но - това е съдбата на вратаря във футбола. Ударен е дори с бутилка от минерална вода, от своите запалянковци. Всичко това засилва съмненията вътре в него, а самочувствието му е в най-ниската си точка.

Напуска Турция и търси спасение с пореден наем, този път в Тенерифе.

После иска да се върне у дома, в Германия, вече по лични причини. Главната от тях е раждането на дъщеря му Лара, което би следвало да промени всичко в позитивен план и да изчисти главата му. Защото това е далеч по-важно от всяка кариера, успех или неуспех на терена.

Но съдбата е решила друго. Детето се появява на света със сърдечен проблем. През 2006-а краткият живот на момиченцето приключва, след като усложнения при лечението се оказват фатални. Роберт потъва в себе си и безкрайната си мъка.

В това време вече е в Хановер и поне във футболно отношение животът му се е нормализирал. В главата му обаче настава пустош.

"Той седеше на канапето у дома и гледаше в една точка. Казваше думи като "безнадеждно" и "безсмислено". Понякога с часове не изговаряше друго, след това изведнъж се ободряваше и излизахме на разходка или на вечеря. Но светлината в очите му я нямаше." Разказва отново Тереза.

Национал на Германия

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Клубът усеща състоянието на вратаря, той търси и професионална помощ. В края на 2008-а нещата се променят, Роберт е вече национал на Германия и си поставя цел - да иде на Мондиал 2010, където да е първи избор пред Мануел Нойер.

С Тереза решават да приемат в дома си дете - Лейла, което е оставено в дом като новородено. Изведнъж Енке се променя.

"Това бяха най-щастливите ни дни с Роби - спомня си вдовицата. - Той грееше с дъщеря ни, прибираше се бързо от тренировките, говореше, смееше се и кипеше от енергия."

През 2009-а в Германия открито се говори, че Роберт е най-добрият вратар на Бундестима и трябва да е титуляр на предстоящото световно. И точно тогава... Нещата отново се объркват.

Хановер започва сезона без своя капитан, който е с травма. Според клуба - има бактериална инфекция.

Според Рони Ренг - негов приятел, журналист, който след смъртта му написа книгата "Един твърде кратък живот", причината е в завърналата се депресия. Клубът опитва да скрие от обществото това и предлага на Енке да отиде някъде за 2-3 седмици, да се отдалечи от футбола и да "разгони облаците".

В това време на вратата е Флориан Фромловиц, резервният страж. След домакинска победа над Щутгарт, Роберт влиза в съблекалнята, за да види как отборът празнува... а на стената е закачена снимка на заместника му. Той става герой на мача с куп спасявания.

"Направихме го, за да вдигнем духа на Фло, който трябваше да е на вратата в тези седмици", обяснява Хано Балич от онзи тим. И пояснява - никой не е искал да обиди Роберт, всички знаят, че той е №1 и капитан.

Но Енке явно го приема твърде дълбоко и лично.

Завръща се на вратата за успех като гост на Кьолн, където пази отлично. Гледа го и Йоахим Льов, националният треньор. Разговарят след мача и Роберт получава уверение, че отново е в състава за предстоящите последни квалификации.

Поклонението край стадиона на Хановер, на сутринта на 11 ноември 2009 г.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

На 8 ноември пази срещу Хамбургер при домакинското 2:2, като има вина за единия гол. Денят е знаменателен.

Преди мача, на загрявката, Фромловиц, с когото са добри приятели, забелязва нещо странно. Енке сякаш няма желание да играе.

Дори му казва: "Фло, искаш ли ти да го направиш днес?", след което обаче махва с ръка, влиза в съблекалнята и надъхва останалите. Излиза на терена и играе.

Два дни по-късно слага край на живота си пред влака.

"Чак близо две години по-късно осъзнах всичко. Удари ме изведнъж, на една разходка с Лейла из заснежените улици около дома ни - разказва Тереза. - Просто се разплаках, защото нямаше на кого да покажа красотата наоколо, да споделя колко прекрасна е малката, която си играе със снега. Роби го нямаше до мен. Тогава реших да напусна Хановер."

Отива за близо три години да живее с родителите си край Кьолн, но се връща. С приятели и съотборници на Енке са взели решение още в началото на 2010-а за основаване на фондацията.

И не може да зареже нещата.

Убеждава хората, че това е болест, не по-малко страшна от рак. Иска да ги насърчи да се лекуват, да споделят, да търсят помощ. Защото депресията убива.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Днес знам през какво е минавал, но е късно - говори Тереза десет години след ужасния ден. В Германия го нарекоха Черния 10 ноември. - Тогава обаче не говорихме достатъчно. Не го насърчих да сме по-активни в търсенето на помощ, не исках да го притискам. Беше ужасно чувствителен, а след случилото се с Лара съвсем потъна в своя тунел."

Днес в Хановер ще има голяма църковна служба в памет на Енке. Десетилетие мина от онзи 10 ноември. За да стигне до църквата, Тереза ще трябва да пресече улица "Роберт Енке", която е наблизо. Носи името на нейния съпруг вече 9 години.

Льов, Михаел Балак и куп бивши съотборници на Роберт също ще присъстват. Никой от тях не е забравил вратаря, помагат активно и на фондацията с неговото име.

10 години минаха от кошмара, който ужаси световния футбол.