17-11-2017 20-11-2018

25 г. по-късно: Даниел Боримиров за историческата първа стъпка от епопеята САЩ 94

Пред Dir.bg един от героите на Златния отбор се връща към паметното 4:0 над Гърция

10:46 | 26 юни 2019 | Редактор : Динко Гоцев 13 5128 Снимка: Bulphoto

На 26 юни 1994 г. президент на България бе Желю Желев. А на Щатите - Бил Клинтън. Най-популярната песен на седмицата зад Океана бе I Swear на групата All-4-One. В Европа хитът бе Love Is All Around на бандата Wet Wet Wet.

Ретро

Христо Стоичков бе шампион на Испания и вицешампион на Европа с Барселона. А за българския футболен тим още не се говореше като за сензацията на Мондиал 1994.

Това бе и денят, когато народът у нас излезе по улиците за първи път онова лято. Случи се пак и пак в седмиците след този ден.

25 години минаха от онзи неделен следобед, когато в сравнително ранния час за Мондиал 1994 - 19 ч наше време, България спечели първата си победа на Световно първенство.

Бихме Гърция с 4:0 в Чикаго, за да заличим неприятния спомен от 0:3 на старта на първенството срещу Нигерия.

От петото участие и в 18-ия двубой на Мондиал, най-после записахме историческата първа победа. С два гола на Христо Стоичков от дузпи, с попадение на Йордан Лечков и един късен гол на влезлия като резерва Даниел Боримиров.

Именно с него Dir.bg реши да върне лентата към паметния мач.

Боримиров, тогава полузащитник на Левски, бе най-младият в отбора от асове, който ни представяше в Щатите. Ето неговият поглед назад във времето.

Виж още 25 години от нигерийския шамар, с който започна лудостта САЩ 94 (видео)

"Бяхме загубили с 0:3 първия мач и целта беше да се реваншираме - каза дългогодишният играч и ръководител на "сините", който има 69 мача, две световни и две европейски първенства с националния тим. - Искахме, разбира се, и да запишем първа победа на България на световно първенство.

Така сбъднахме една мечта.

Спомням си, че преди мача в българските вестници бе тиражирана една новина за съпругата ми, че била отвлечена. Тъща ми беше доста обезпокоена, свърза се с нас в Америка, за да пита какво става. Но я успокоих, съпругата ми беше при мен в Щатите и това бяха някакви писаници без никаква истина.

Това е един от спомените ми около мача.

В първия двубой с Нигерия бяхме в Далас, където бе нечовешка жега - 42 градуса бяха измерили, че е долу на терена, в града също бе нетърпимо. Преместихме се в Чикаго за срещата с Гърция, където бе по-добре.

Но пък там ни казаха, че над 1 милион гърци живеят в града и ще имат голяма подкрепа на мача. Това малко ни стресна, а и е вярно, че си имаше доста гърци по трибуните. Усетихме обаче и нашата подкрепа, за която и днес благодаря на хората в Чикаго. Имахме и среща с българите в града, но чак, когато мина мачът и победихме.

За мен това първенство бе първи голям форум и голът ми бе сбъдната мечта."

Снимки: Getty Images

А критиките? Мотивираха ли допълнително отбора ни нещата, които се изписаха у нас след мача с Нигерия?

"Всъщност, тези писания не достигаха до нас, както и какво се предава по телевизиите в България. Други времена бяха, не както сега всичко да е лесно и бързо достъпно.

Чак, когато при нас пристигна покойният днес президент Желю Желев (за полуфинала с Италия - б.а.), тогава ни донесоха видеокасети и гледахме това, което се случва в България

Тогава видяхме и за първи път еуфорията и хората по улиците след всяка наша победа."

Виж още Историята на Световните първенства: САЩ 94 - пиянството на един народ (галерия)

Каква бе тайната на онзи отбор? Защо не се страхуваше от никакви предизвикателства и играеше нахакано срещу всички? Как вижда нещата един от младоците в златния ни състав?

"Преди всичко това бе сбор от големи личности. По-опитните като Стоичков, Сираков, Боби Михайлов и останалите, бяха футболисти в сериозни клубове в Европа. Те бяха водачите на групата, те "даваха тон за песен".

Ние се стремяхме да научим нещо покрай тях, да изпълняваме каквото се изисква от нас като част от тима.

В годината преди световното и там, в Щатите, се изгради един колектив между нас. Това бе основата и този колектив ни класира после на Евро 96, а и на Мондиал 98. Тази здрава група, този колектив, бе ключът.

Трудно е да правя сравнение с поколенията след това, въпрос на различен манталитет и характер."

Много неща се изписаха и изговориха през годините за дисциплината, режима и порядките в лагера на нашите през 1994-а.

Снимки: Getty Images

Къде е границата между митовете и истините?

"Най-нормалното нещо след такива победи, каквито постигахме там, бе да има и сериозни купони. Как да е иначе? Давахме си сметка, че това не са обикновени мачове, а световно първенство! Купоните обаче свършваха, когато започвахме да се готвим за следващия мач.

След достигането на полуфинал и елиминирането на Германия, мисълта за това, че можем да играем на финала, се прокрадваше. Тайничко, но я имаше. Но един френски съдия не бе на това мнение. Той предреши мача с Италия!"

Снимка: Bulphoto

Годините си минават.

Четвърт век по-късно, как изглеждат през дистанцията на времето записите от онези мачове в очите на един от героите в тях? Боримиров записа минути в шест от седемте двубоя.

"Да, пускам си ги понякога на запис. Гледам ги с удоволствие, връщам се в спомените. И всеки път си давам сметка каква радост е било за българския народ това. Не забравяйте, че това бяха най-тежките години. И ние сме карали народа да забрави за тежките времена, в които живее."

Разбира се, не може да се живее само със спомените. Боримиров е само един от поколението на Четвъртите в света, който участва активно през последното десетилетие в структурите на футбола у нас.

Бе директор на Левски, оглавяваше и школата в един период. Наскоро напусна любимия си клуб. Защо днес не се получава, както се получи тогава?

Снимки: Getty Images

"За мен всичко идва от манталитета на българина - е анализът на Боримиров. - Той не си дава сметка, просто живее ден за ден. Няма предначертана стратегия и не си гони целите и амбициите. Реално, във футбола ни единствено Лудогорец и Ботев имат бази, каквито трябва да има всеки отбор. Когато инвестираме в това, както и в обучението на треньорите в тези бази и в школите, резултатите няма да закъснеят.

Има и още причини, разбира се. Нямаше ги тогава телефоните, таблетите, лаптопите. Днес обществото е друго, развива се по друг начин. Тогава и комуникацията, ако щете, бе друга. Събирахме се и говорихме, общувахме...Днес е различно.

Опира и до манталитет, а и до възпитание на децата. Един пример - наскоро бях в Германия, в базата на Байерн. Като гледам какво инвестира този клуб... Говорим за 80 милиона евро в базата, в училището и интерната, в игрищата, във всичко. Като се тръгне от най-ранна възраст, помислено е за всичко до достигането на играчите до първия отбор. И се стремят да ги изградят не само като футболисти, а да са подготвени и за други сфери на живота, защото кариерата на играч не е цял живот."

Колко сме далеч от това ли?

"Нямаме допирни точки, за съжаление. Без стратегия и план няма да стане."

Неособено позитивен край на един разговор по тема, която носи само усмивки дори днес, 25 години по-късно.

За Американското лято на футбола ни ще се говори и занапред. Но и въпросите за това къде отиде този четвърт век след САЩ 94, не бива да спират да се задават.