България загуби от Литва с 1:3 в един от най-тъжните и срамни мачове в новата история на футбола ни. И да описваме как играха нашите, и да сочим какви грешки допуснаха, смисъл няма. Мачът е гледан от всеки, който е имал желание да го гледа, а и вероятно забравен от всеки, които иска да запази позитивен мироглед около играта, любима на милиони.

И все пак - статистиките наистина се набиват в очи и си заслужава да ги огледаме, изтърсим от прахоляка и да ги поставим пред фенове, експерти и ръководите. Някои от тях са изключително позитивни в отношението си и смятат, че "нещата си вървят добре" - така например каза в последното си интервю Борислав Михайлов, кандидат за пети мандат като президент на БФС преди конгреса във вторник.

Ето как точно "си вървят" нещата, когато става дума за представителния ни мъжки национален отбор по футбол.

Взимаме само последното десетилетие и само мачовете навън. Представителна извадка за това каква класа имаме и какво сме постигнали за един сериозен период. На практика, това си е цяла генерация като отбор.

Снимка: AP/БТА

10 години, 30 изиграни официални мача в еворпейски и световни квалификации, както и в Лига на нациите. Четири победи. Всичко на всичко - четири.

Да започнем от тях, в духа на позитивизма... Ако ви е останал такъв по темата с националите.

10 септември 2013 г. - с голове на Радослав Димитров и Емил Гъргоров бием с 2:1 в Малта, световна квалификация.

9 септември 2014 г. - Илиан Мицански и Венци Христов вкарват за измъченото 2:1 в Баку над Азербайджан, този път в европейска квалификация.

12 юни 2015 г. - Ивелин Попов носи 1:0 отново в Малта, пак в пресявките за Евро 2016.

6 септември 2018 г. - два гола на Божидар Краев стигат за 2:1 в Словения и победен старт на първото издание на Лигата на нациите.

И толкова. Бихме в контроли за този период сили като Португалия и Нидерландия, но, нека си го кажем - контролите са просто едни тестови мачове, в които никой не преследва нищо. Освен, вероятно, българският отбор. Може би там му е силата?

Останалото през това десетилетие е хроника на един ужасно слаб гост. Загубите са 18, а ремита - 8. Личат резултати, които не бихме искали да си спомняме, а този с Литва е вероятно дъното на всички представи за това от колко непретенциозни противници е възможно да загубим на футбол.

Паднахме от Англия, Хърватия, Чехия, Швеция - в това няма нищо изненадващо. Но имаме поражения от Армения, Беларус, Финландия, Уелс, а сега - и от Литва.

В Лигата на нациите за 6 гостувания сме вкарали 3 гола. В световните квалификации - 10 в 13 мача, като един срещу футболния скромен дберосък Люксембург не стигна дори за победа през 2017 г. (1:1). В европейските квалификации излизанията от родината донесоха 8 попадения в 11 двубоя. И тук личат ремита с Косово и Черна гора, които незнайно защо винаги сме смятали за съперници, които би следвало да побеждаваме.

Това е статистиката. В 30 визити за 10 години сме стигнали до 21 гола и само четири победи. С такива показатели, да мислим за класиране на голям форум изглежда несъстоятелно.