Със своите седем титли в Шампионска лига Милан е вторият най-титулуван клуб в историята на турнира и винаги ще има репутацията на европейско страшилище. Днешният важен полуфинал срещу Интер доказва това, макар и "росонерите" да изостават с два гола преди реванша.

Датата 16 май е важна за клуба и по друг начин, защото преди точно 50 години той печели на днешния ден Купата на носителите на национални купи - турнир, който вече не съществува.

Надпреварата се провежда от 1960 година до 1999-а, а финалът през 1973-а между Милан и Лийдс остава един от най-скандалните в европейската футболна история.

В онзи носталгичен турнир всички носители на купи влизат в елиминационен формат, при който няма поставени и непоставени, клубни коефициенти или групова фаза.

Всеки може да се изправи срещу всеки и това доведе до някои изненадващи резултати и исторически мачове, включително за българския футбол.

През 1973-а Милан преследва втория си трофей в турнира, след като го печели през 1968-а, когато в първи кръг отстранява родния Левски, а на финала -  германския Хамбург.

Тази надпревара тогава дава и възможност на английските отбори да се докопат до европейски трофей, като те още не могат да се справят с доминацията на отбори като Реал Мадрид, Бенфика, Аякс и италианските грандове в КЕШ.

Единственото изключение до 1973-а е титлата в шампионския турнир на сър Мат Бъзби и Манчестър Юнайтед през 1968 година.

В КНК по това време Англия вече има четири титли, завоювани през годините от Тотнъм, Уест Хям, Манчестър Сити и Челси.

През 1973-а идва шансът и на Лийдс за първи значим европейски трофей след победа с 1:0 над Хайдук Сплит в полуфиналите. В същото време в другия полуфинален дуел Милан побеждава Спарта Прага със същия общ резултат.

Така италианският и английският тим си насрочват мач за Купата в Солун. Гърция вече е донесла късмет на английския футбол, тъй като две години по-рано Челси побеждава Реал Мадрид на същия финал, но в Пирея.

Сега 40 хиляди души, предимно гърци, очакват зрелище, което трябва да бъде подкрепено с качествен рефер. Тази роля изпълнява техният сънародник Христос Микас. Това се оказа и най-голямата грешка.

В онзи период Милан, воден от Нерео Роко и с капитан Джани Ривера, си е футболно страшилище, като това се доказва с четирите допуснати гола в девет мача по пътя към финала. Лийдс пък е воден от Дон Реви и в същия сезон завършва трети в английския футбол след Ливърпул и Арсенал.

За съжаление финалът в Солун се превръща в грозна гледка, макар началото да е обнадеждаващо. Още в четвъртата минута Лучано Киаруги вкарва хубав пряк свободен удар, който дава аванс на Милан.

След това "росонерите" влизат в режим катеначо и пазят ревностно резултата във всички останали минути. За съжаление успяват да постигнат целта си до голяма степен заради поведението на съдията Христос Микас, който се опитва да им помогне по всевъзможен начин.

Микас пропуска да отсъди нарушение след нарушение в полза на Лийдс, включително и чиста дузпа за игра с ръка в наказателното поле на росонерите, която се вижда ясно и на кадрите, макар и заснети преди 50 години.

Тенденциозното му съдийство е толкова видно, че дори вбесява сънародниците му по трибуните, които започват да хвърлят предмети по терена, най-много по време на победната обиколка на италианския тим. Това 1:0 си остава краен резултат.

От Лийдс подават молба за преиграване на финала, но получават отказ. Години по-късно съдията Микас е наказан за урeждане на мачове, но действията му във въпросния финал за КНК така и не са разследвани. Златното поколение на Лийдс все пак получава още един шанс за европейски трофей и то в най-големия турнир две години по-късно.

Тогава в полуфинала за КЕШ отстранява Барселона, но в мача за трофея губи с 0:2 от Байерн Мюнхен на "Парк де Пренс". И отново има скандали около съдийството, като на английския отбор е отменен редовен гол при 0:0.

Но 16 май 1973 година се превърна в емблематична дата за футболната несправедливост, макар и в десетилетията да видяхме още много подобни случаи в европейския футбол.

За щастие са все по-редки.