17-11-2017 20-11-2018

900-милионният стадион "Гаринча" повтаря съдбата на великана, чието име носи

Арената в столицата Бразилиа се превърна в "бял слон" и се руши

09:40 | 11 януари 2020 | Редактор : Динко Гоцев 13 8535 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Гледката е доста смущаваща. Едно архитектурно чудо изглежда далеч от най-добрата си форма, като външният вид дори не казва цялата истина.

Положението с един от най-скъпите и красиви стадиони на планетата никак не е добро.

Арената "Естадио Насионал Мане Гаринча" има история, която започва далеч преди Мондиал 2014 в Бразилия. Стадионът обаче е построен на място, което обуславя проблемите му и тежкия живот в годините след събитието, за което бе превърнат в модерно съоръжение.

Като замисъл и архитектурно изпълнение той е изумителен, а видян от самолет над столицата Бразилиа е направо спиращ дъха. Различен от всички други като форма, с покрив, подпрян на стотици колони, като някаква конструкция от кибритени клечки, които придържат CD на върха.

За първи път "Мане Гаринча" се появи в идеалния център на града-администратимен център на Бразилия, през 1971 г. При построяването му не бе особено впечатляващ, въпреки че е модерен за времето си. Просто един стадион, който да почете идола на милиони по света.

В онзи момент самият Гаринча, тази волна птичка на импровизацията и футболната поезия, е жив - той е на 40 години. Осем лета по-късно него вече го няма.

Стадион "Мане Гаринча" в първоначалния му вид, след като е построен през 1971 г.

Съдбата на едно от най-добрите крила в историята е нерадостна. Алкохол, мизерия и здравословни проблеми. Отива си забравен и далеч от новините, заглавията и славата. Двукратният световен шампион със селесао, покорил света през 1958 г. и 1962 г., и блестял редом с Пеле, умира в нищета. Не това е краят на живота, който се полага на една легенда.

Стадионът днес следва съдбата на човека, чието име носи.

За съжаление, защото преди 10 години, когато бе изцяло съборен и построен в новия му, страхотен вид, струваше близо 900 милиона долара. И бе блестящо хрумване и изпълнение. Но днес "Мане Гаринча" е като Мане Гаринча.

Първият белег е, че е все по-далеч от футбола. През лятото на 2019-а например в страната се игра Копа Америка, но мачове върху тревата на столичната арена нямаше. Нито състоянието на игрището, нито на стадиона като организация и сигурност, позволяваше това. А той - припомняме - се води "Национален". Втората по важност арена след "Маракана" в Рио, ако се следва статутът по документи.

Адвокат от Сао Пауло - Елтон Енеас, реши да направи собствено разследване какво се случва с "Мане". Той пътува за столицата и поговори с хора, обиколи, разпита... И разказа.

Оказва се, че турът на стадиона е безплатен за туристите. И по-добре, че е така. Защото иначе всеки, който си плати за обиколката, ще си иска парите обратно.

Това е изоставена територия. Като Гаринча, починал в забрава, някъде из скриновете на световната футболна история.

Първият шок идва от това, че наоколо паркът изглежда занемарен. И пуст. Сякаш място, което някога е било населявано, а сега там просто няма никой. "Като отделен от цивилизацията", разказва пред медиите Енеас.

Той е съвсем близо до главния булевард в града, в самия център на Бразилиа. Но е прашясал и неподдържан, всеки го отминава. Дори изглежда недовършен, сякаш строежът е бил спрян по средата.

Огромният паркинг е празен, няма нито една кола. Запълват го отчасти само еднаквите бледосини автобуси. Те са превърнали мястото в нещо като временно депо за рейсовете на градския транспорт, които чакат за ремонт.

Стадионът бе последен писък на модата и за журналистите достъпът на местата бе през тунел, минаващ под парка. Сега е запълнен с тонове скрап и отпадъци, запечатан и недостъпен. Металните елементи са покрити с ръжда. Тези от бетон са сменили цвета си и не вдъхват доверие, че са нещо, строено преди по-малко от десетилетие.

"Мане Гаринча" е в самият център на столицата Бразилиа

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Музей ли? По-скоро - мавзолей...

Преди по-малко от 6 години стадионът бе център на света, когато бразилците играха на него срещу Камерун по време на Мондиала. Изглеждаше наистина феноменално - и на кадрите отвън и отгоре, и на тези отвътре.

Причините не са малко. Първата е, че местните клубове... Е, на практика такива няма. Най-високо в йерархията е тим, който е от четвърта дивизия. С две думи - има стадион, но няма кой да играе на него. Общата посещаемост на местните тимове не надхвърля 2-3 хиляди на уикенд. "Мане Гаринча" е за 70 000.

През септември Фламенго избра да играе там по изключение, в бразилското първенство е разрешено. Тогава трибуните се напълниха за последен път. И единствен от много, много време насам. В състоянието на стадиона към момента, едва ли скоро друг от големите клубове ще избере да домакинства в Бразилиа.

Игрището е в катастрофално състояние. Половината е видимо изсъхнала трева, а останалата част - пряко огрявана от слънцето през по-голяма част от времето, е твърде висока за футбол.

Никой не поддържа терена, разбира се.

"Мане Гаринча" е в самият център на столицата Бразилиа

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Защото на общината в столицата, месечните разходи за нормалния живот на стадиона с всички разходи по поддръжката, биха стрували около 140 000 долара. Трудна работа някой да ги даде, когато арената реално не се използва за мачове. А е струвал 900 милиона. Реално, това са пари, хвърлени на боклука.

Понякога там има концерти, за това не е нужно тревата да е добра. Но и тяхната организация е сложна. Охраната и безопасността им - несигурни и будещи поводи за безпокойство.

"Да построиш този стадион на това място е като да изградиш ледено кубче край казана в Ада - шегува се адвокат Енеас. - Същите са шансовете да издържи дълго в първоначалната си форма и състояние."

Местните също не са въодушевени от присъствието на самотната, хвърляща сянка фигура в центъра на града им.

А преди 6 години еуфорията бе голяма. Един нефутболен град приемаше мачове от Световното!

"Мане Гаринча" е в самият център на столицата Бразилиа

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Днес другата страна на монетата е единствената, която се вижда. Двама от общинските началници за тези години са на съд и може би ще идат в затвора. Те са отговаряли за стратегията на стопанисване на арената. Такава реално няма.

Други са разследвани за подкупи, и то немалки. Политици подаваха оставки заради стадиона в последните 36 месеца, когато кълбото на разследването започна да се разплита. Кметството опитва да измисли начин да преустрои мястото в нещо като мол, бизнес и увеселителен парк, изграден около футболната арена. Но засега това изглежда далечна идея.

Енеас се кани да иде до Манаус, където - според сигналите от местните медии, чудесната "Арена Амазония" се руши. И тя бе построена само за Мондиал 2014, но клубен футбол там не се играе. Същата е ситуацията в Куабя, където "Арена Пантанал" се използва като гимназия. А струваше стотици милиони.

Пари за поддръжката на съоръженията няма. Те не носят необходимия ефект върху местния бизнес, защото почти не се използват. Това са "бели слонове", каквито роди и Южна Африка след Мондиал 2010.

Бетонният "Мане" е един от тях.

Той върви удивително по стъпките, по които напусна света ни великана, на когото е кръстен.