Тази вечер от 22 часа Лудогорец ще стартира своето пето поредно участие в груповата фаза на европейски клубен турнир.

Този път това са групите на Лига Европа, а в Разград гостува носителят на Купата на Белгия - Роял Антверпен. Безспорно най-скромният като опит и класа противник за разградчани, в група с категоричния фаворит Тотнъм и австрийския ЛАСК (Линц).

Белгийците обаче завършиха на четвърто място в местния елит, а сега вървят пети след девет кръга игра. А за всички е ясно, че лигата на Белгия е доста по-сериозна от нашата. С две думи - никак не ги подценявайте.

Отборът от Антверпен е един от 21-те члена на престижния футболен Клуб на Пионерите. В него са първите регистрирани клубове в тези страни, които също така продължават да изпълняват дейност и до днес. Стар и с достолепна история.

Още през далечната 1880-а, докато България се радва на първите си години след освобождението, в Антверп се играе организиран футбол, макар по това време клубът да развива както най-популярната днес игра, така и крикет.

Именно заради това Антверпен е удостоен и с името Роял, връчено му от кралското семейство.

И до днес фенската маса на иначе скромния като успехи клуб е съставена предимно от хора с високо положение в обществото. Не е класически клуб, подкрепян от работническата класа.

Но с едва три титли, последната от които през 1957-а, Антверпен си остава винаги в сянката на големите клубове в страната.

Все пак у нас той е доста популярен, като всички знаем причината - мачовете срещу Левски през 1989-а. В първия кръг за Купата на УЕФА двата тима правят 0:0 в София, а до последната минута на реванша Левски убедително води с 3:1, а продължаването напред изглежда повече от сигруно.

Необяснимо и до днес обаче, в седемте минути добавено време Нико Клаесен вкарва два гола за 3:3. Но дори и това е резултат, който класира Левски напред. В последните секунди обаче Рафаел Каранта нанася нов удар по българския тим, който праща Антверпен напред, а мачът безспорно е сред най-паметните обрати в историята на европейския футбол. И незабравим в тази на българските участия в нея - кошмарен спомен.

Всъщност евроисторията на Антверпен не е никак скромна, като клубът е редовен участник в турнирите на УЕФА през 90-те. През 1993-а идва най-големият успех и достигането до финала за КНК, загубен с 1:3 от Парма насред "Уембли".

Новият век обаче бе кошмарен за "кралете", които прекараха 13 поредни години далеч от елита, преди да се завърнат през 2017-а.

Европейската история на белгийците като цяло е прилична - 15 участия с 59 изиграни двубоя. За сравнение, само за 8 години в евротурнирите, Лудогорец е навъртял цели 93.

На 1 август пък израелският национал Лиор Рафаелов вкара единственият гол във финала за Купата на Белгия срещу Брюж, който донесе трофея на Антверпен, както и място в групите на Лига Европа.

Подобно на всеки елитен белгийски клуб, и в състава на този преобладавт чужденците. Общо 22 са легионерите, представляващи 15 различни държави. Наистина сериозно разнообразие. И - напомнящо за това как е селектиран именно днешният му съперник Лудогорец.

Един от вратарите в клуба е иранецът Алиреза Бейранванд. Той се прочу по време на Мондиала в Русия 2018, когато спаси дузпа на Кристиано Роналдо, а историята за детството му като номад животновъд впечатли света.

В състава има играчи като преминалият през Манчестър Юнайтед - Ричи Де Лает. Също така братът на Ромелу Лукаку - Джордан, който също бе част от състава на Белгия за Мондиала в Русия, както и конгоанският нападател Диумерси Мбокани, който направи сериозна кариера в Андерлехт. Последният пропуска мача в Разград с наказание. Като цяло гостите имат проблеми в атака - Лукаку също няма да играе.

И все пак, Национали на Белгия, Перу, Сенегал, Камерун, Норвегия, Израел, ДР Конго, Гана, Япония и Южна Корея, говорят за качество в отбора на Анверпен.

Все пак подобно разнообразие не винаги е предимство във футбола, макар да знаем, че и Лудогорец е доста шарен откъм националности тим.

Новият проект на Павел Върба с подмяната на голяма част от състава определено изпитва обичайните за всяко начало трудности, но поне постигна първата цел, като ще бъде част от Европа поне до Коледа.

Сега е време да видим, дали ще има сили да се мери с топ тимовете от континента. Антверпен не е страшилище, но пък е тим с можещи играчи и идва от доста по-сериозно първенство.

Все пак е и тим, който навява кошмари по нашите ширини. Нищо, че се завръща след 26 години на европейската сцена и е новобранец на нея в съвременния формат с групова фаза, където Лудогорец е вече доста опитен боец.