Димитър Бербатов бе специалният гост в подкаста в официалния сайт на Манчестър Юнайтед.

Бившият играч на тима се върна към спомените си на "Олд Трафорд", по-специално към онзи мач срещу Ливъпрул през 2010-а, когато отбеляза хеттрик за победата с 3:2.

Берба също така не пропусна да говори и за трудното си начало в България, най-вече дългите опашки за хляб.

"Понякога хората мислят, че аз съм бил мързелив на терена. Не е честно, когато ти излезе име. Има поне 10 топ футболисти, които играят по този начин и в момента. Това е, защото умеят да четат играта, да виждат нещата три стъпки напред. Можеш да си позволиш да не тъичаш толкова, защото си умен. Да, после оценяваш стореното от другите играчи зад теб, които се борят за топката, за да я отнемат и да ти я подадат.

Винаги съм казвал, че върхът в моята кариера е да премина в Манчестър Юнайтед. След като подписах договора си, след като всичко приключи, се прибрах в стаята си и бях толкова изморен. Трудих се толкова много за това, а и идвах от България, което е една малка страна. И да стигна до най-големия клуб - Манчестър Юнайтед... И тогава си казах "Бербо, успяхме". Израснах в трудни условия. Хванах последните години на комунизма, а в спомените ми са се запечатали дълги опашки за хляб. Ако загубиш реда си - не ядеш.

Баща ми казваше, че е имало и по-талантливи деца от мен, но те не успяха. Знаете, на Балканите обичаме забавленията. Те просто взеха грешни решения и не успяха.

Любимият момент определено е хеттрикът срещу Ливърпул. Ако мога да избера един мач, който да изживея отново, ще е именно този хеттрик.

И ето нещо интересно. Мачът свърши, карах към дома си, премислях всичко, бях много щастлив. Влязох вкъщи с най-широката усмивка, а жена ми ме посрещна с думите: "Иди да изхвърлих боклука". Тя винаги умееше да ме държи здраво стъпил на земята.

Когато отиваш сред група от победители, се опитваш да научиш нещо. - Ти вече си част от техния свят, от тяхното обкръжение, и съответно се стремиш да се впишеш в групата като манталитет. Ако не го сториш, те ще те изхвърлят. Нямам как другите да нагодят към теб. Трябва ти да се пригодиш към тази съблекалня, която е пълна с шампиони. Освен това се нуждаеш от голямо его, за да можеш да се защитаваш, ако се наложи и ако някой те провокира, за да разбере какъв си. Разбира се, това се случи и с мен.

Когато си сред играчи, които искат само да побеждават, това е нормално. Рио Фърдинанд крещеше по мен през цялото време: "Берба това, Берба онова". И започваш да се вслушваш и да изпълняваш, защото ти си част от тима и също искаш да побеждаваш. И не трябва да приемаш нещата лично. Иначе защо си там?! Искаш да се учиш от най-добрите. Моят стил беше да забавлявам, но редом с това и да помагам за спечелването на точки с голове и асистенции. Струва си, за да може после някое дете, когато се прибере у дома, да каже "Онзи ден Берба направи това или подаде на Роналдо за гол". За това си струва да играеш футбол."