Голмайстор №1 на българския национален отбор по футбол - Димитър Бербатов, разкри поредните любопитни подробности от кареирата си в традиционната си колонка за "Betfair".

Той се върна към най-специалните си моменти в кариерата, като безспорно един от тях е хеттрикът му срещу големия съперник Ливърпул.

Бербатов обаче направи и любопитно разкритие за най-ценната си фланелка. И тя не е свързана с Манчестър Юнайтед, а с националния тим на България.

Става въпрос за екипа, с който Бербатов счупи рекорда за попадения с националния тим през ноември 2011-а. Тогава той се разписа два пъти при победата с 4:1 над Малта в контрола.

"Всяка тениска на отборите, за които съм играл, е специална за мен - от тимове в България, Англия, Германия, Франция и Гърция. Може би най-специалната е тази на България, с която счупих рекорда по голове с националния отбор. Беше в мач срещу Малта.

Имах 46 попадения на сметката си, а рекордът бе 47. Представете си какво преминаваше в главата ми преди двубоя като нападател - дали това ще стане днес? Какво ще се случи, ако не го направя? Започнах да си задавам всичи тези въпроси, като по този начин понякога можеш да се саботираш сам. Мислех си за всичко това и когато вкарах първия гол, си казах "Да!", защото изравних рекорда.

Когато се разписах за втори път, за да стана вечния голмайстор номер 1 за страната си, това беше специален момент.

След като вкарах хеттрика си срещу Ливърпул, чаках 10 мача, за да се разпиша отново - 10 мача! Мислех си: "Бербс, какво по дяволите? Какво се случва? Как е възможно? Трябваше да е обратното.

Бележейки три попадения срещу Ливърпул, едното от които беше невероятно, твоето самочувствие трябва да е високо, но аз не вкарах в 10 мача след това.

Не беше лесно, защото хората започнаха да говорят и да критикуват, но беше нужно да остана позитивен. Помня как на тренировката преди мача сър Алекс дойде при мен: "Бербс, добре ли си? Утре си титуляр". Аз му отговорих: "ОК, благодаря".

Треньорът имаше вяра в мен, а това ти е необходимо, хубаво нещо е. Мисля, че това ми даде спокойствие, че сушата нямаше значение и че просто трябваше да бъда спокоен, тъй като нещата щяха да са наред. Понякога може би идват бури, но накрая? Пет гола срещу Блекбърн.

Топката от мача е при мен с всички автографи на съотборниците ми и си я пазя, защото тя ми напомня, че дори и нещата да не вървят добре в даден момент, това ще се промени и те отново ще са чудесни".