Понякога и най-здравите нерви на най-спокойния и уравновесен човек не издържат. Зинедин Зидан сигурно е изтъкан от нерви като корабни въжета, за да продължава да се прави, че не забелязва какво се случва на скамейката на Реал Мадрид, на метри зад гърба му.

А там един човек, който струва на клуба по 33 милиона долара като годишна заплата, вече дори не крие липсата на всякаква заинтересованост от делата на Реал. Гарет Бейл, някога превърнат от Мадрид в първия 100-милионен футболист на планетата, спечелил четири пъти Шампионската лига, вкарал един куп важни голов, сега е като кръпка в кралската одежда на отбора.

Онзи ден, докато Реал се мъчеше да удържи аванса си като гост на Гранада (и победи все пак с 2:1), Бейл се забавляваше като свиваше "на бинокъл" предпазните си кори. Изглеждаше като 8-годишен при първо посещение в Леголенд, оставаше само да си прави хартиени самолетчета и да ги пуска над терена.

Три дни по-рано си дремеше на скамейката, завит небрежно с анцунг на Реал, докато отборът се потеше да бие у дома Алавес.

Мадрид е на 2 т. от титлата, Бейл ще вземе поредния си трофей като играч на най-големия клуб в света. Но отношението му, което пък получава реципрочен отговор от Зидан и президента Флорентино Перес, направо е стряскащо за клуб и играч от такъв калибър.

На Бейл просто не му пука.

Агентът му и той ясно заявиха, че не искат да си ходи от Реал. Договорът му е до 30 юни 2022 г., което означава, че клубът трябва да плати още 66 милиона долара на човек, на който нито му се играе, нито му се напуска.

Отношенията охладняха отдавна, като началото на разрива е някъде около март 2019-а, когато Зидан се върна начело на отбора след 9 месеца пауза. И отново, както в последните седмици на предишния период, залепи Гарет на скамейката.

Нищо, че Бейл има основна заслуга за последния голям трофей, спечелен от Реал - Шампионската лига през 2018-а, когато се появи от скамейката при 1:1 с Ливърпул и вкара два гола на финала за победата. Взаимното игнориране може и да е на лична основа, но и уелсецът не прави нищо, за да се стопли отношението към него от треньор, съиграчи и особено фенове.

Често го освиркват, особено след случката от ноември миналата година, когато след класирането на родината му за Евро 2020, Бейл държеше със съотборниците си националното знаме с надпис: "Уелс. Голф. Мадрид - в тази поредност." От този ден нататък, никой фен на Реал не може да го приеме за свой, а и той не показва, че това го трогва особено.

Ситуацията е пълен цайтнот, миналото лято клубът бе договорил трансфер в Китай, но Бейл дори не пожела да преговаря за лични условия и отказа.

Той ще навърши 31 години на 16 юли, травмите му стават все по-чести, а мачовете - по-малко. Този сезон са само 14 като титуляр, но не са стигали 30 от сезон 2015-2016 г. Твърде малко за играч с такава космическа заплата и статут.

За сметка на това, Гарет винаги е здрав за мачовете на Уелс и е на пълни обороти. Похвално и патриотично от гледна точка на населението на тази страна, но за Мадрид е дразнещо и озадачаващо.

Както вече вероятно се повтаряме и потретваме, на Бейл не му пука. След 2 години по това време ще е свободен агент, тъй като не се вижда кой би платил трансферната му сума и би давал заплатата, която прибира в Реал. Защо да си тръгва тогава? А през юли 2022 г. ще е на 33 и в него ще има още поне година-две сериозен футбол.

Изобщо - от негова гледна точка всичко е наред. Както казваше преди години Клод Макелеле, страдащ от ситуацията да е резерва и дори извън групата в един момент от кариерата си в Челси: "Просто поглеждам към банковата ми сметка и се усмихвам. И веднага ми минава."

Убедени сме, че и Гарет Бейл използва подобна терапия.

Изглежда в отлично настроение.