На 26 септември преди 30 години българският Левски написа паметна страница в европейските турнири. За съжаление, не с някоя велика победа над гранд.

"Сините" отпаднаха с 3:4 от белгийския Антверпен за Купата на УЕФА, след като водиха с 3:1 секунди преди изтичането на 90-те минути. Бе толкова нереално, конфузно и някак невъзможно да се случи, че и до днес кадрите с тези фатални добавени 7 минути те оставят с отворена уста.

Години по-късно, чудото от онази вечер за белгийците си има име. Донякъде по щастливо стечение на обстоятелствата за всеки левскар, то не е асоциирано с името на българския клуб. "Чудото Витоша" го наричат - и в медиите в страната, и в сайта на клуба от Антверп и днес. Просто тогава това бе името на "сините" от София.

Разбира се, кошмарната и нелепа загуба се е превърнала отдавна в оръжие на присмех от съперниците на Левски, както повеляват неписаните фенски правила на футбола. Много детайли не се помнят.

Антверпен не бе случаен отбор, но не бе и гранд. В състава му бяха нападателите Алекс Чернятински и Нико Клаесен, които имат по две световни първенства с отбора на Белгия. В тима на българския гранд личаха Божидар Искренов, Георги Йорданов - легендарни фигури, както и младоците от поколението, излязло в края на 80-те - Велко Йотов, Георги Донков, Здравко Здравков, Георги Славчев...

След 0:0 в първия мач в София, Левски не отиде в Белгия като фаворит.

Но ранен гол на Георги Славчев придаде друг вид на ситуацията. Домакините изравниха в 82-рата минута за 1:1, а "сините" изпуснаха поне 5 чисти положения, преди най-после Донков (84-а) и Петър Михтарски (89-а) да успокоят феновете на Левски. При 1:3 на Антверпен трябваха 3 гола, а оставаха секунди.

Клаесен вкара два пъти в първата и четвъртата минути на добавеното време, а тогава такова не се обявяваше. Играеше се, докато прецени съдията. В седмата минута след 90-ата испанецът Куаранта заби с глава гола, който прати напред белгийците.

"Ще почерпя с шампанско всички в редакцията, ако стане чудо", казва при 1:3 Мишел Лекомте, който коментира за канала RTBF.

На следващия ден отива и изпълнява обещаното в ефир, а думите му са изписани на стадиона на Антверпен и днес. На централната трибуна има малък плакет, който ги припомня, както и мачът, който за местните продължава да си е "Чудото Витоша".

Малка утеха за всеки левскар, който помни кошмара, че не е "Чудото Левски".

Антверпен в следващите години изживя ренесанс, взе Купата на Белгия през 1992 г., а 12 месеца по-късно стигна финал за Купата на купите в Европа и загуби на "Уембли" от Парма.

Преди да срещне в паметния сблъсък Левски обаче, Антверпен има само шест елиминирани съперника изобщо в Европа - несравнимо като постижения с участията на българския тим на континента преди тази 1989-а.