Когато говорим за футбол и неговите звезди днес, вероятно е да прочетем за сумите, които струват.

Или заплатите, които получават. Колко последователи имат в социалните мрежи...

Не и този. Един от големите играчи на последните 30-40 години във футбола остана встрани от такива неща.

Срещу неговото име няма нито една трансферна сума.

Той остана завинаги там, където започна - в Милан.

На 20 януари 1985 г. Паоло Чезаре Малдини за първи път облече екипа, който се превърна в нещо като втора кожа за него.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Момчето бе на 16 г. в онзи мразовит следобед в Удине, в който шведският треньор Нилс Лидхолм му казва на почивката - "Влизай". Контузен е Серджо Батистини, в отбраната се налага корекция.

Удинезе води с 1:0, но Марк Хейтли носи точка на Милан. Малдини се представя прилично, а от следващия сезон вече е твърд титуляр.

Преди 35 години започна история, която се превърна в епоха във футбола. Паоло остана на терена цели 24 сезона, като счупи всички рекорди по мачове (Над 1000 мача общо, 902 с червено-черния екип, 609 в първенството), спечели всяка възможна купа (общо 25) и възхищението на свои и чужди.

За 24 години получи три червени картона. 

Поведението и играта му бяха пример. Нивото му никога не падна. Да кажеш "в този мач Паоло игра слабо", бе нещо нечувано.

 Ако има една фамилия, което е символ на този клуб, това е Малдини. Баща му Чезаре е първият капитан, вдигнал над главата си Купата на шампионите. През 1963 г. го прави на "Уембли", където Милан бие Бенфика на финала.

Паоло вдигна купата с големите уши през 2003-а и 2007 г., последните два от седемте трофея в турнира на шампионите, спечелени от "росонерите".

Днес легендата е технически директор на любимия клуб. Въпреки че през годините взаимната любов бе поставена на сериозно изпитание и затова в последния му мач върху тревата на "Сан Сиро" дори го освиркаха... Но затова - след малко.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

От баща на син, а вече и на внук, ДНК-то с марка "Милан" остава във фамилията. Синът Даниел е на 18 години и вече е в полезрението на първия отбор.

Той е офанзивен халф, не е бранител като татко и дядо. Брат му Кристиан е на 23, ляв и централен защитник (бащичко), мина през Реджана и други отбори от Серия В и С, а сега е свободен агент.

 Чезаре е вождът на шампионския Милан от 60-те, Паоло остана в три поредни големи отбора при Ариго Саки, Фабио Капело и Карло Анчелоти. Даниел вероятно е бъдещето на червено-черните.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Малдини тръгна към славата преди 35 г. на този 20 януари, днес пак е под прожекторите като директор. В дома си. В Милан.

Но краят на кариерата като играч бе опетнен от освиркванията през май 2009-а, когато обикаляше терена на "Сан Сиро" след последния му мач. На Южната трибуна ултрасите опънаха транспаранти: "Има един капитан и той е Барези", както и "Чуй благодарностите на тези, които нарече меркантилни и мизерници", докато ехтяха освирквания от най-крайните фенове. Защо и как изпращаш така една икона!?

Историята тлее дълги години. Ултрасите първо беснеят, че капитанската лента през 1997 г. отива на ръката на Паоло, след като Барези се отказва. Има по-опитни хора като Мауро Тасоти... Но това е бял кахър.

Прочутият финал срещу Ливърпул от 2005 г. е повратният момент в отношенията Малдини-Курва суд (Южната трибуна с ултрасите). Паоло гласно обявява разочарованието си от това, че в Истанбул англичаните са в пъти повече, а дори в сектора на Милан е пълно с фенове на съперника. Оказва се, че ултраси са правили търговия с билети, които са продали на врага.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

При прибирането в Милано, капитанът изрича думите "меркантилни и мизерници" към ултрасите, които нападат играчите заради загубата.

"Ние паднахме за някакви си шест минути, а вие се продадохте", е част от нещата, които Малдини е изрекъл. И оттогава нищо не е същото.

Разбира се, 95 процента от феновете на Милан обожават Паоло и никога не биха изрекли и една лоша дума за него. Но в Италия силата на ултра движенията не е за подценяване...

Това е история, разказана през годините по различен начин. Ето ви обаче една истинска, и то разиграла се в София.

През април 2016-а почина Чезаре Малдини, а Паоло по това време бе в Маями, където заедно с Дейвид Бекъм работеше по проекта за нов клуб в Мейджър лигата.

Прибра се в Милано, пътуваше всяка седмица между модната столица на Италия и Флорида. На 20 май същата година, човекът с огромно сърце остави работа и семейство, за да дойде в София за няколко часа и да уважи поканата на Христо Стоичков на неговия мач "50 години номер 8". Не бе длъжен да го прави, а други от поканените загърбиха бенефиса. И то хора, играли дълго в един отбор, рамо до рамо с Камата.

Малдини пристигна часове преди мача в хотела, даде автограф и се снима с всеки от феновете на Милан, чакащи го отпред. Преоблече се, отиде на стадиона и игра, а в ранните часове на следващата сутрин отлетя за Милано. Направи го, защото "не мога да откажа на такъв човек". Въпреки че призна - със Стоичков се познават и уважават. Не може да се каже, че са близки приятели.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

На терена на "Васил Левски" и той плака, когато два пъти играта бе спирана заради почит към Йохан Кройф и Трифон Иванов, отишли си в месеците преди мача. Неговите сълзи бяха за Чезаре, татко му.

Още тогава сподели сред звездите, с които изкара вечерта, че майка му Мария Луиза не е добре, съкрушена е от смъртта на съпруга си. И за него бе основната му грижа. През юли същата година и тя почина.

Паоло дойде в София, за да удържи на думата си, дадена пред уважаван колега. Само един малък жест, но достатъчно ярък, за да опишем най-добре Малдини. "Мъж на място", както каза Стоичков тогава.

Един от последните гиганти на футбола от ерата, преди да ги градираме по броя на последователите им в Инстаграм.

Снимка: Bulphoto

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Снимка: Getty Images/Guliver Photos