Той е Бог за нацията си. За милиони по света, дори извън Аржентина, футболът се дели на "до появата на Марадона" и "след появата на Марадона".

Идолът на играта, който е вероятно най-обичаният и мразен футболист в историята едновременно, днес навършва 59 години. Но няма време за празненства, защото Диего е треньор.

И с това светът на един малък иначе клуб се промени и влезе в Марадонов ритъм. Разбирай - всичко е като на сън, на свръхобороти, никога скучно и под лупата на общественото внимание на всеки, който има аржентинска кръв под кожата си.

Тези 48 дни, в които любимият №10 на нацията се върна като наставник на Химнасия и Есгрима от Ла Плата, си струваха чакането. А то бе почти 25-годишно...

ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯТА - ЕДИН ИДОЛ НА 59, ИСТОРИЯТА НА МАРАДОНА>>>

Миналият му треньорски престой на клуб в родината през 90-те в Расинг завърши само за няколко месеца. И изобщо - треньорът Марадона не е като футболистът Марадона. Нито като успехи, нито като визитка.

Но какъв е всъщност светът на "Мистер Диего" - наставника?

На 12 септември един вълк бе отворил уста на терена на стадиона на Химнасия "Хуан Кармело Серило". Огромен, надуваем вълк.

Между огромните му зъби излезе Диего. Това бе представяне като по филмите.

Друг огромен надуваем Диего също бе на терена. Някаква леко гротескна фигура на Марадона.

Както и 30 000, дошли да видят представянето на завърналия се в родината идол.

Представянето в Химнасия

От онзи ден нататък Химнасия стана един от малкото отбори в света, който има не един, а два талисмана, разхождащи се край терена и подгряващи феновете. Вълкът Ел Лобо и Диего. Има човек с костюм и глава на Марадона, който излиза преди мач със символа на клуба - вълчето, за да е шоуто пълно.

Край стадиона се продават бургери "Диего", десертчета "Марадо" и т.н. Светът около Химнасия изведнъж тръгна на други обороти.

В същата седмица Сан Лоренцо играеше с Бока в едно от дербитата на Буенос Айрес. Знаме с лика на Диего се появи в сектора на домакините.

Нямаше никаква причина - ултрасите просто посрещаха идола си у дома, нищо, че той води съвсем друг отбор, който не бе на терена в този ден.

Феновете на Сан Лоренцо отбелязаха завръщането на идола в родината му

Химнасия, между впрочем, бе последен при пристигането на Диего. Сега е предпоследен. Спечелил е два мача - 4:2 като гост на Годой Круз и 4:0 на терена на Нюелс олд Бойс тази нощ. Другите са загуби от грандовете Расинг и Ривер, както и от средняците Тайерес и Унион.

В това време клубът е изцяло подчинен на манията около Марадона, който е посрещан по стадионите като божество.

2000 фенове на Нюелс Олд Бойс му изнесоха серенада пред хотела преди мача, в който неговият отбор гостуваше на техния в Росарио. Песни, любов, а той танцуваше на терасата.

После на терена Хиимнасия би с 4:0 и никой не освирка гостите. Да не говорим за треньора им. Сложиха го да гледа мача на нещо като трон - изобщо, той просто бе център на внимание в Росарио, а не играчите или топката.

Лудостта започна още с появята му.

В деня на мача с Расинг, който е последният клуб, трениран от Диего в Аржентина преди Химнасия (през 1995 г.), каналът TyC Sports излъчи програма, посветена на "житието и битието" на Диего.

Продължи 10 часа... от сутринта, до мача!

А телевизията, предавала мача с Ривер - TNT, инсталира специална "треньорска" камера и предлагаше опция на зрителите си да гледат само Диего през 90-те минути - картина в картината, за да следят реакциите му.

Пълна истерия.

Клубът с два талисмана...

И когато назначи Марадона, и днес, Химнасия си знае - трябва чудо за спасение от изпадане. Но ефектът, импулсът от назначението е огромен. А и двете победи са доста окуражаващ знак за отписвания отбор.

Диего никога не е играл за Химнасия и няма никаква връзка с клуба преди септември тази година. Но сега са като стари приятели, събрали се след години.

"Всичко се промени за Химнасия - казва Херман Теста, който покрива новините за клуба в радио канала "Провинсия" в Буенос Айрес. - Все едно е дошла кралска особа. Всички в клуба знаят, че неговите успехи като треньор не са големи, но на никого не му пука. Те са горди и доволни - Диего е в Химнасия!"

Начинът му на комуникиране, зареждащата с електричество фигура, която винаги кипи от ентусиазъм, пее, танцува и надъхва, е това, от което дънната риба на аржентинския футбол имаше нужда. Играчите са като включени в контакта от първия ден, на терена летят и имат ново, преоткрито самочувствие.

В съблекалнята настроението е друго. Марадона, пълен с шеги, суеверия, странности и ентусиазъм, е като магнит.

Той докара свещеник на тренировъчното игрище на втория ден след пристигането си. Футболистите бяха благословени един по един, лошата енергия бе прогонена, докато Диего слушаше със смирено наведена глава.

Марадона в Химнасия

Второто му действие бе да забрани зеленото.

Всичко зелено. Ако имаше как, Химнасия нямаше да тренира и да играе на трева. Защо?

Дългоносия - както в Аржентина наричат Карлос Билардо, му е втълпил това през 80-те. С този треньор страната спечели титлата от Мондиал 1986, а Марадона разказва как в дните преди финала Билардо бил в ужас. Германците - съперникът в мача за титлата, ще играе в зелено!

Дългоносия никога не обяснява защо цветът е прокълнат. Той просто носи лош късмет.

Марадона продължава традицията в клубовете си. Нищо зелено не може да има. Потниците за тренировки са изхвърлени, купени са нови - жълти, червени, черни... само не зелени.

Наложи се някои от играчите да сменят футболните си обувки, зелените са прибрани у дома и не стигат до стадиона и тренировъчната база. Марадона ще полудее, ако ги види.

Следващите "под ножа" щяха да са номерата 13 и 17, които щяха да бъдат извадени от употреба.

Но федерацията забрани смяна на номера преди края на сезона. Горките Хесус Варгас (венецуелец, №13) и Пабло Веласкес (парагваец, №17). Те няма да са титуляри скоро, бъдете сигурни. Диего просто силно вярва, че ще донесат лош късмет. Хесус игра веднъж за тези 45 дни, колкото и Пабло.

В джоба на треньора постоянно има броеница с кръстче. Целува го на старта на полувремената, както и при изпълнение на център след гол, независимо в чия врата. Задължителна е бейзболната шапка със знаме на Венецуела, подарък е от лидера Николас Мадуро, негов добър приятел. Не му пука кой какво мисли за Мадуро, шапката е там всеки мач. На главата на божеството на футбола.

Седем играчи заминаха в дублиращия отбор след 7 дни тренировки.

Изказванията му са си ... Марадонски. След 0:2 от Ривер, в мач с 24 удара към вратата, отправени от неговите играчи, Диего заключи: "Има такива дни, в които вратата е омагьосана. Това - за пред вас, за пред камерите. Утре ще кажа на играчите ми на тренировката друго." Разбра се, че им е казал: "На вратата и няма нищо. Просто не можете да я уцелите!"

След победата над Годой Крус навън с 4:2, която изгледа от абсурдно "рибарско" столче край тъчлинията, Диего ревеше с мощен басов глас пред камерите: "Не ме хвалете, разменям вашите хвалби за още 3 точки другата седмица. Първенството сега започва за нас."

Марадона използва схема 4-4-2, която е наричана "остаряла" от аржентинските медии.

"Те разбират от футбол, колкото топките ми", пустоса ги в свой стил треньорът след 2-3 седмици в Химнасия.

И спря да ходи по пресконференции. Говори само след мачове, по минута-две във флашинтервю. Играчите също са със забрана да говорят, защото "тези лешояди от пресата са срещу нас" - обяснение ясно от кого.

Медиите бяха спряни и от тренировъчната база. Но малцината, които все пак имат информация от вътре, пишат за "позитивна промяна в обстановката и настроението там".

Нормално - Марадона е тук.

Навръх рождения му ден днес, този малък клуб ще усети непознато за себе си световно внимание. А то е колосално към човека, който промени футбола като играч, създаде такъв култ към личността си, че поведе религиозно движение със стотина хиляди последователи и не спира да създава новини.

Един трудно обясним феномен. Един идол на 59.

ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯТА - ЕДИН ИДОЛ НА 59, ИСТОРИЯТА НА МАРАДОНА>>>

 

Марадона в Химнасия

Марадона в Химнасия