Футболният клуб Манчестър Юнайтед винаги е бил синоним на успехи и това, което се случва в момента, е кошмар за феновете му. Съответно - и искрено щастие за недоброжелателите му.

"Червените дяволи" са на две точки от зоната на изпадащите във Висшата лига и то след цели осем изиграни кръга. Не един или два.

Загубата в Нюкасъл с 0:1 в неделя потвърди за пореден път диагнозата - този отбор не се управлява адекватно и след оттеглянетов заслужена пенсия на сър Алекс Фъргюсън през 2013-а, няма реални аргументи да се бори за титлата.

Новината не е сензация и за това положение бе загатнато още в първия сезон без великия шотландец - когато го наследи сънародникът му Дейвид Мойс.

Бившият наставник на Евертън се провали, а същото, с някои условности, може да се каже за Луис Ван Гаал и Жозе Моуриньо. Те са другите двама мениджъри, водили Юнайтед след Фъргюсън и преди настоящия наставник - Оле Солскяр.

Сега норвежецът е тръгнал по същия път. Но да не забравяме историята, че и самият сър Алекс бе близо до уволнението си заради неприятни резултати в първите седмици след назначаването си. А и доста по-късно, в третата и четвъртата му година като мениджър на Юнайтед, той е под огромно напрежение. След това печели първата от 13-те си титли и... останалото е история.

Отново към настоящето.

Юнайтед "се радва" на най-лошия си старт в първенството от 30 години насам. В първенството за 10 месеца Солскяр има 47,5% победи, което е по-лоша успеваемост от всеки друг треньор след Дейв Секстън, който напуска през 1981 г.

След следващия кръг "червените дяволи" могат да се окажат в зоната на изпадащите, което не се е случвало (с изключение на класиране едва след първи кръг) от 1992 г.

Продължаваме със стряскащите факти: Отборът не е печелил гостуване от 27 февруари, когато победи Кристъл Палас в Лондон.

Този сезон тепърва започва и заплашва да е най-слабият в историята на Манчестър Юнайтед във Висшата лига. Освен това Ливърпул е фаворит за спечелването на титлата, което е допълнителна сол в раните за манчестърските фенове. И ако не е Ливърпул, вероятно ще е Манчестър Сити - също достатъчно основание бирата да горчи на привържениците на Юнайтед.

Но си струва да се види колко зле е било положението в миналото. Такива периоди и кризи или миникризи имаше и при сър Алекс Фъргюсън, но не чак в подобни мащаби. Нека си спомним за най-тежките моменти:

Драматичната титла на Манчестър Сити (2012 г.)

"Гражданите" вече бяха направили някои скъпи покупки след идването на арабския шейх и се знаеше, че ще атакуват първото място. Въпреки че минаха седем години, моментът от последния ден на първенството се помни, сякаш беше вчера.

Месеци преди титлата да бъде решена в последния кръг, Юнайтед загуби от Сити с 1:6, благодарение на вдъхновението от Марио Балотели. Поражението бе първо за "червените дяволи" в хода на сезона. И то какво!

Формата на "червените" се подобри след това, но дойдоха загуби от Блекбърн (2:3) и Нюкасъл (0:3). Равенство 4:4 с Евертън и нова загуба от Сити (0:1) означаваха, че всичко ще се решава в последния момент.

Юнайтед с мъка победи при гостуването си на Съндърланд с 1:0 и очакваше крайния резултат на стадиона на Сити, който губеше с 1:2 от Куинс Парк Рейнджърс в 91-та минута. С голове на Един Джеко и Серхио Агуеро "гражданите" взеха титлата благодарение на головата си разлика.

Моментът бе сърцераздирателен за Сър Алекс и компания, но шотландският мениджър спечели прощално титлата през следващия сезон най-вече благодарение на Робин Ван Перси.

Лийдс убива мечтата за първа титла от 25 години (1992 г.)

Може да изглежда странно, че добавяме сезон с две купи на "червените дяволи", но епилогът му далеч не беше розов за клуба. Юнайтед се надяваше, че в 25-ата годишнина от последната си титла ще се върне на върха, но се провали с гръм и трясък.

До Нова година Сър Алекс Фъргюсън имаше на сметката си само една загуба през сезона - 2:3 от Шефийлд Уензди, но след това всичко тръгна надолу. Точно, когато феновете започнаха да вярват, Денис Бейли от КПР заби хеттрик за победата с 4:1 на "Олд Трафорд".

От там нататък Юнайтед записа девет равенства и четири загуби, три от които в самия край на сезона. Лийдс триумфира с титлата с четири точки преднина и то благодарение на един великолепен французин - Ерик Кантона, който по-късно късаше мрежите в Манчестър.

Зад Арсенал и Ливърпул - за първи път във Висшата лига (2002 г.)

Сезон 2001/2002 г. бе първият за Манчестър Юнайтед, в който тимът не финишира на една от челните две позиции в шампионата що се отнася до ерата на Висшата лига. "Червените дяволи" останаха на цели 10 точки зад шампиона Арсенал и записаха девет загуби.

Тогава воден в нападение от Оле Гунар Солскяр и Рууд ван Нистелрой, Юнайтед на Сър Алекс се провали във всички турнири с изключение на Шампионската лига. Там игра полуфинал срещу Байер (Леверкузен) и отпадна чрез голове на чужд терен. В двете домашни купи Юнайтед отпадна от Мидълзбро и Арсенал.

Това бе първият сезон в ерата на Висшата лига, в който клубът не печели нито едно отличие. През 2005-а се получи същото при първия шампионски сезон на Жозе Моуриньо в Челси. Но тогава Юнайтед поне игра финал за Купата на ФА, който загуби с дузпи от Арсенал.

Кошмарната ера след сър Алекс Фъргюсън (2013 - 2019 г.)

Още при Дейвид Мойс проблемите бяха видими с ранни загуби от Ливърпул, Манчестър Сити и Уест Бромич в първите шест кръга. Клубът отпадна още след първия си мач за Купата на ФА срещу Суонси, а в Купата на Лигата след дузпи срещу Съндърланд на полуфинал.

В Шампионската лига групите бяха преминати с лекота, но на четвъртфиналите Байерн бе твърде силен. Там някъде се видя, че този отбор приключва с надеждите си за най-големия клубен турнир в следващите години.

В първенството Юнайтед завърши на унизителната седма позиция зад Евертън и Тотнъм, като записа рекордните 12 загуби за ерата на Висшата лига.

Първият сезон на Луис ван Гаал през 2014-15 г. е също такъв, който отборът не иска да си спомня. Нито един трофей и абсолютен провал на скъпата придобивка Анхел Ди Мария. Благодарение на две силни серии Юнайтед се класира в четворката, което бе светъл лъч в сравнение с миналия сезон. Той обаче дойде заради липсата на европейски ангажименти. За Купата на Лигата срамното отпадане от МК Донс с 0:4 трудно може да бъде изтрито от историята.

Във втория сезон на Ван Гаал Юнайтед отпадна в групите на Шампионска лига, а след това и от Ливърпул в Лига Европа. Клубът завърши пети в първенството, но спечели Купата на ФА. Точно заради този трофей мнозина смятаха, че холандецът трябва да остане начело. Ръководството обаче вече се беше разбрало с Моуриньо и смяната бе неизбежна.

В този период скъпите трансфери бяха кой от кой по-голям провал - Мемфис Депай, Бастиан Швайнщайгер, Морган Шнайдерлин. Някои от тях дори вече забравяме, че са играли на "Олд Трафорд".

С помощта на Златан Ибрахимович, който дойде с Пол Погба, Моуриньо постигна серия от 25 мача без загуба в първенството от края на октомври до края на април. Многото равенства обаче отредиха отборът му да е шести в класирането.

Юнайтед спечели Купата на Лигата, а след това и Лига Европа. Моуриньо можеше да е доволен от постигнатото, макар че критиците не бяха малко.

Да, Юнайтед отпадна от Севиля в осминафиналите на Шампионска лига през следващия сезон, но това бе единственото, от което Жозе може да се срамува.

Той изведе тима до второто място в първенството и игра финал за Купата на ФА, загубен от Челси.

"Червените дяволи" останаха без трофей в онзи сезон, а ръководството избра да освободи португалеца, който влезе в открит конфликт с Погба.

Прибързано или не, назначение на Оле Гунар Солскяр доказва, че рибата се вмирисва откъм главата в този отбор. Проблемите далеч не се коренят в треньорския пост.

Лоша политика на трансфери - веднъж в търсене на звезди, друг път - на млади играчи, както и пропускането на основни цели, набелязани от мениджърите, минираха годините след сър Алекс. И подготвиха почвата за този сезон, който се очертава да е най-слаб от тях.

Юнайтед е завършил седми, четвърти, пети, шести, втори и шести, в шестте сезона след оттеглянето на Фъргюсън. Нито веднъж реално не бе в битката за титлата.

Да се върнем обаче и по-назад, защото футболът не започва с ерата на Висшата лига. Юнайтед изтърпява най-голямото си пропадане и унижение през сезон 1973-74 г., когато изпада. Нищо, че само 7 години по-рано е шампион, а шест сезона преди провала печели и Купата на европейските шампион (1968 г.). 

Случва се след два слаби сезона, като в предишния Юнайтед завърша на 18-о място и едва се спасява. Тогава мениджърите също се сменят често - трима за първите 4 години на 70-те. Без съмнение - най-лошият момент в историята на клуба.

Днес, естествено, обстоятелствата и реалностите са различни, а финансовите ресурси на отборите - почти изравнени. Сега е ясно, че клуб от мащаба на "червените дяволи" няма как да допусне такова нещо, а напротив - очаква се след януарския трансферен прозорец да се търси подобрение и атака на местата в Европа, дори топ 4.

Въпросите не са един и два обаче.

Със Солскяр или без него ще се търси подобрението? Както и докъде може да стигне пропадането, преди да се поеме път нагоре?

Един от най-популярните клубове на планетата има тежък момент, а причините се трупат вече 6 години.