17-11-2017 20-11-2018

Две години с Хубчев начело на България - накъде вървим?

Позитиви и негативи от видяното при този селекционер

11:50 | 17 октомври 2018 | Редактор : Динко Гоцев 30 5049 Снимка: Bulphoto

Петър Хубчев нямаше голямо желание да говори след 0:1 от Норвегия в Осло във вторник вечер. Поведението му пред камерите на БНТ беше троснато, което лесно може да се обясни с адреналина и емоциите веднага след двубоя.

Между другото, Хубчев не е в такова настроение само след загуба, по подобен начин му подействаха въпросите и във флаш интервюто след 2:1 над Кипър в събота.

Виж още Бледа България преклони глава в Осло

Характер. Такъв си бе и като играч - човек, на когото силата не е в изказванията и не търси ефект там.

Да говорим за работата му.

Да говорим за националния отбор.

И да анализираме, защото станаха 2 години и 2 седмици, откакто Петър Хубчев е национален селекционер. Достатъчно дълъг период, за да поразсъждаваме над него.

Дебютът на селекционера бе на 7 октомври 2016 г. във възможно най-трудни условия - гостуване на Франция в световна квалификация. Загубихме с 1:4 и Хубчев каза думи след края, които загатнаха за това в каква посока ще върви отборът при него.

Говори за това, че трябва да искаш да носиш фланелката, за да идваш на лагера, както и за това, че ресурсът от качествени играчи е ограничен.

И двете неща са точни, а две години по-късно видяхме, че Хубчев отстоява първото. В отбора му наистина играят хора, които искат да са там и не се скатават.

Снимка: AP/БТА

Второто се потвърждава постоянно и там селекционерът няма много какво да подобри. Това е, което имаме - футболисти в средна ръка отбори (оптимистичен прочит) от Европа, както и от нашето първенство. Няма звезди. Няма особена класа, което веднага ще ви докажем под форма на сравнение.

11-те на Норвегия във вторник включваха 7 играчи от петте топ първенства на Европа (Англия, Франция, Испания, Италия и Германия). Нашите - нито един.

Сред останалите скандинавци бяха играчи на Олимпиакос, лидера в Белгия - Гент, и т.н. България и на такова ниво няма представители. Радваме се на всеки, който стигне групите на Лига Европа (петима). Шампионска лига? Абсурд.

Генералната картинка е ясна. Ето я и статистиката, за да трасираме пътя, да видим вървим ли нанякъде, както и да опитаме да анализираме каква е посоката.

Статистиката

При Хубчев българският отбор е изиграл 16 мача, има 8 победи, едно реми и 7 поражения.

Само по себе си, това е най-доброто постижение за такъв двугодишен цикъл (есен-есен) от 12 години.

И е свеж полъх, след като в предишните две години при Ивайло Петев имахме 4 победи в официални мачове - 2 над Азербайджан и по една над Малта и Люксембург. И паднахме два пъти от Норвегия.

Сега имаме успехи над Швеция (невиждано от над половин век) и Холандия - отбори от топ 20 на ранглистата на ФИФА, както и над Норвегия, Беларус, Кипър и Люксембург.

Снимка: Bulphoto

Тенденциите

Плюс: У дома отборът на Хубчев строи крепост: 6 официални мача, пет победи и една загуба. Но тя дойде от Франция. Скоро след това този тим стана Световен шампион.

Минус: Навън обаче контрастът е грандиозен - 7 официални двубоя, пет поражения, равенство с Люскембург и победа над Словения.

Като цяло - резултати на среден европейски тим, но такъв, който трудно би се класирал за голямо първенство с тях. Точките навън липсват, а тези у дома трябва да са максимален актив, за да имаш някакъв шанс.

Съставът се е променил чувствително за двете години на Хубчев, но остават проблеми, които имахме и тогава. А и си имаме от години.

Срещу Франция през октомври 2016-а започнаха:

Стоянов, Ж. Миланов, Пиргов, А. Александров, Стр. Попов, Костадинов, Дяков, Г. Миланов, Марселиньо, М. Александров и Попов.

Срещу Норвегия във вторник:

Илиев, Бандаловски, Бодуров, Чорбаджийски, Божиков, Занев, Костадинов, Славчев, Неделев, Десподов, Попов.

Две съвпадения от 11.

Плюс: Явно селекционерът търси, напипва, не се притеснява да вика по-широк кръг играчи.

Минус: Нивото не се вдига особено, като това идва от цялостния проблем, че не изкарваме играчи за водещите отбори, които всяка седмица да играят на най-високо ниво.

Как изглеждаме на терена?

Плюс и то голям:

Отборът има нов дух, видимо колективът е силен и успява да покаже характер. Обратът срещу Кипър, страхотните победи над Холандия и Швеция, измъкнатите точки в Словения... Все примери за това. Позабравено от български национален отбор след кошмари като 2:7 от Япония, 0:4 от Турция и 0:2 от Македония.

Тези футболисти се борят за каузата, дори и при загуби не изглеждат обречени.

Минус: На моменти тактиката е предпазлива на границата на "паркиране на автобус". Така бе срещу Словения в последните 30 минути, в поне 100 от 180 срещу Норвегия, както и в големи периоди на миналите квалификации.

Не е като да сме отбор, който да се надиграва с по-силните от него, но поне срещу равните на нас може би трябва да подхождаме по-смело.

И пак - трудно е да упрекнеш Хубчев за това. Наследил отбор, смачкан и хулен заради трагични резултати и липса на мотивация и прогрес, той опита да стабилизира кораба.

Да изстрада резултати, да създаде здраво ядро, да вдигне духа и - ако има материал за това - след това да вдигне и класата и подготвеността на тактическо ниво на този тим.

Снимка: Bulphoto

Заключението?

Стъпки се правят, не седим на място. Отборът е по-стегнат, по-организиран и умее да реагира в мачовете. Най-вече заради очевидно подобрената атмосфера и колектив в отбора.

Но и - и това трябва да се признае - заради ходове на селекционера. Смяната му донесе победа над Норвегия в София (Радослав Василев), промените измениха играта срещу Кипър, а и в Осло, въпреки че не стигнахме до обрат.

Малки, може би за някого позитиви, но видими. Не бива да забравяме къде сме на футболната карта от поне десетилетие и къде бяхме като резултати на националния отбор съвсем наскоро.

Стъпките са в правилна посока. Проблемът е, че може да не стигнат мускули и умения за цяла решителна крачка.

Няма я класата за това. Може да звучи нелицеприятно, но е така.

Във вторник не се справихме с Джошуа Кинг, Елиунуси и Йохансен. Те ни биха, те направиха разликата.

През уикенда те ще играят във Висшата лига като титуляри за Борнемут, Саутхемптън и Фулъм. Нашите ще се върнат в родната Първа лига или из турски, румънски, руски и азербайджански клубове. И не е сигурно дали ще са в стартовите състави.

Ето това е разликата.