Един нахилен тип с гладко избръсната глава и рижа брада ни наказа в София в края снощи и прати Уелс на върха в групата на Лигата на нациите. Джонатан Уилямс, наричан просто Джони от трогнатия му треньор Райън Гигс и всички негови съотборници, днес е герой от заглавията на британските вестници.

"Няма обичан член на отбора и по-подходящ човек да вкара победния гол", усмихна се легендата Гигси след края. Ние не се усмихвахме, след като паднахме отново. Но за някои от нашите футболисти, историята на Джони Уилямс, който ни наказа на "Васил Левски", може да е поучителна.

Никога не е бил звезда, а на 27 години кариерата му е в поредния си глух коловоз. Играе за третодивизионния Чарлтън Атлетик, където се подвизаваше дълги години Радостин Кишишев. Само че - тогава във Висшата лига.

Англичанин по рождение и националност, но с уелски корени, играе за националните отбори на тази страна от 17-годишен. Вече има 24 мача за тима, като това бе първият му гол.

Да започнем оттук: Джони не вкарва. Намира се в деветата си година от професионалната кариера, а това бе негово пето попадение! Има едно за Кристъл Палас в Купата на лигата преди 8 години, две за Ипсуич в Чемпиъншип (2013-а и 2015-а), както и едно за Съндърланд преди 3 години. Това бяха четирите му гола в цялата кариера. Петият е във вратата на Ники Михайлов и България.

Кариерата му е белязана от контузии, някои доста сериозни. Юноша на Палас е, откъдето са тръгнали не един и двама сериозни играчи на Острова.

Не успява да се наложи, но все пак записва 9 мача като резерва във Висшата лига с родния клуб през сезон 2013-2014 г. Нито един като титуляр. Всъщност, така и никога не е започвал в стартовите 11 веднъж в елита на английската игра. Има общо 223 минути там за Палас, все като резерва.

Embed from Getty Images

Изключително бодър тип, когото всички в отборите, където играе, харесват. Душата на тима и в уелския национален отбор, един от най-близките приятели на суперзвездата Гарет Бейл. С огромно сърце, труди се неуморно да се върне от поредната контузия, а те го преследват постоянно. За 9 години е изиграл общо по-малко от 100 титулярни мача, което прави по около десетина на сезон средно. Преди година го оперираха отново, а коляното му е отваряно три пъти. Предупредиха, че може да не се върне на терена изобщо.

Но Джони никога не се предава, а усмивката никога се слиза от лицето му. Вечно нахилен, вечно с някой лаф под ръка, той е дирегентът на добрата атмосфера в отборите си, а и пример за това как не е нужно да си супер талантлив, може да нямаш и никакъв късмет с травми, но пак да пробиеш и да направиш някаква кариера във футбола.

Нещо повече - навремето в Палас, докато помага за промоцията от Чемпиъншип във Висшата лига, феновете кръщават 18-годишният рижавеляк с галеното Джониеста. По това време Андрес е в сърцето на Барса и испанския национален отбор, а Уилямс играе на неговата позиция - осмица, разиграващ халф. Приликите свършват дотам, но не и във въобръжението на запалянковците. Беше и на Евро 2016, като игра при победата с 2:1 над Словакия.

Само в един период усмихнатият Джони помръква. Далеч от родното място, на север в Съндърланд през сезон 2017-2018 г., той отново е любимец на феновете със сърцата си игра. Но не се чувства никак добре и започва да посещава психоаналитик. Самотен е, на 500 км от дом и семейство, а и с лични проблеми. Споделя за тях в документалния сериал "Sunderland Til I Die", където се превръща в главен герой. Филмът влиза в кухнята на клуба именно в момента, в който Джони е в най-ниската си точка. Говори откровено, че е загубил всякаква увереност и в личен план, и като футболист. Иска да си вземе куче, защото живее сам на север, травмите не спират да го преследват и нищо не се получава.

Директните му и честни думи го правят още по-любим герой на феновете, а популярността му изведнъж става съвсем друга, не като на играч от третото ниво на английската игра.

Едно от посещенията му и разговор със споменатия психоаналитик са запечатани във филма на Netflix. Джони му казва, че се страхува: "Плаша се да се прибера у дома и да светна лампите. Плаша се да подам на съотборник, да загубя топката или да стрелям във вратата. Страхувам се, че се провалям във всичко."

Но и това е преодолял, а Гигс неслучайно му посвети почти цялото интервю след мача с България, говорейки за това колко е щастлив и горд от Джони.

Джониеста, който вкара първия си гол за Уелс, пети общо в кариерата, а нас ни прати да слушаме отзивите и лафове от типа "преследва ни малшанс". Момчето се е борило здраво дори за шанса да е професионален играч в огромната конкуренция на английския футбол. Наградата му е заслужена с този победен гол, за съжаление, за наша сметка.

Никое разочарование не е достатъчно горчиво, за да не потърсиш нещо позитивно в него. Или поучително. Ето затова ви разказваме историята на гологлавия халф с рижавата брада, когото може и да не видите и чуете повече.

В сряда обаче направо ни прободе в сърцето насред София.

 

Embed from Getty Images