Денят на славата дойде за футбола в Европа, която днес или рано сутринта утре наше време ще знае името на новия си шампион.

Цитатът "денят на славата дойде" може и да не е най-удачен, ако се хванем за буквалното му изваждане от един от великите химни на континента - "Марсилезата". Франция не играе днес, но наистина, какво по-подходящо мото за този исторически 11 юли 2021 година?

Италия срещу Англия на "Уембли", 22 часа.

Финал на Евро 2020. Мачът ще върви по БНТ 1, БНТ 3, Нова и Диема спорт 3.

Светът ще впери поглед в митичния стадион, който ще вибрира под песните на 60 000 англичани и няколко хиляди италианци. Това е кулминацията на турнира, който от 30 дни ни държи в напрежение. Емоциите на това Европейско първенство бяха изключителни, а завършекът се очертава да е грандиозен.

Дали това бе най-очакваният финал? Не съвсем. Италия не бе сред петте топ фаворити (странно), въпреки че от три години загатва, че има отбор за големи неща. Англия бе №2 в залозите за титла след Франция, така че достигането на този тим до финала е сякаш по-очаквано поне от букмейкърите.

Дали са най-заслужилите?

Разбира се. Никой не е случайно на финал на голям футболен форум. Италия игра много силно в групата, показа колебания срещу Австрия и Испания в елиминациите, но запретна ръкави и даде огромна битка с характер, за да мине напред. Срещу Белгия на четвъртфинала пък демонстрира футболната си класа и бе по-добър от един от големите фаворити в турнира.

Англия мина през групата на втора скорост, след това изнесе тактически урок на Германия, размаза убедително Украйна и бе достатъчно силен срещу Дания, показвайки огромния ресурс на скамейката си и невероятна физическа и психическа издръжливост. Гледката в продълженията, когато уморените датчани не стигаха до топката в периоди от 2-3 минути, е показателна.

Англия допусна един гол в 6 мача дотук - от пряк свободен удар, изпълнен по невероятен начин от датчанина Микаел Дамсгорд. От игра никой не е вкарвал на "трите лъва".

Италия пък на моменти възхити с атакуваща игра, преса, агресия и футбол, какъвто искаме да гледаме на най-високо ниво. Не винаги се получава и трябва да приемем, че довечера отново може да има дълги периоди на надлъгване, изчакване и тактическо, почти шахматно надиграване. Залогът е твърде голям, за да се надяваме на бурни атаки, риск и футбол, който ни държи на ръба на столовете.

Англия е на първи финал от 55 години изобщо. През 1966 г. на стария "Уембли" бе победена Западна Германия с 4:2 и бе спечелена световната купа. Тогава гол на Джеф Хърст е признат, въпреки че топката не минава голлинията. Сега светът изчете и чу какво ли не заради спорната дузпа на полуфинала срещу Дания, като отново се изписаха тонове мастило за "толеранс към домакините". Но да се каже, че Англия не е на финала по спечелено право и заслужено, е просто нелепо. Същото важи и за Италия. Няма нито 1 процент случайност в присъствието на тези два отбора на финала. 

Те напълно си спечелиха мястото на "Уембли".

"Скуадра адзура" загуби преди 9 години финала на Евро 2012, преди това спечели този на Мондиал 2006. Това е общо десето появяване на страната на решаващ мач за титла на Световно или Европейско първенство.

Но на континентален шампионат титлата е само една (1968 г.), което е твърде малко за такава футболна сила при 4 спечелени световни.

За англичаните пък това е дебютен европейски финал. Те могат да станат 11-ата страна, шампион на континента. Което е твърде конфузно за нация с техните традиции в играта. Гърция, Чехословакия, СССР и Дания са печелили трофея. Но не и Англия.

Еуфорията на Острова е огромна, улиците са украсени със знамена, включително фасадата на "Даунинг Стрийт 10" в Лондон, където работи министър-председателят Борис Джонсън и правителството му.

Поправяме се - не на целия Остров, защото в Уелс и Шотландия никой не иска англичаните да победят. Стигна се до корица на вестник на север от англо-шотландската граница, който призова Роберто Манчини и Италия да "ги спасят" от това "трите лъва" да вдигнат титлата. Денят ще е дълъг в Англия, където от сутринта хиляди са из пъбове и улици. Чакат този финал толкова много време, че няма как да е иначе.

В Италия тръпката също е огромна. Страната полудя по отбора на Манчини, който напомня за най-добрите образци на "скуадра адзура" през десетилетията, но освен корав и труден за побеждаване, този състав в небесносиньо може да играе и футбол за естети. Когато италианците влязат в ритъма си, те стават изключително опасна лава в атака - бързи, разнообразни и остри.

Англия има скорост, каквато не притежава нито един отбор на турнира с удивителния Рахийм Стърлинг, който в продълженията на мача с Дания, след над 105 минути футбол, разви скорост от над 30 км/ч при един спринт. Той остави двама съперници като спрели. А и двамата бяха резерви на "червения динамит" и доста по-свежи от него.

Ще бъде голяма вечер, неизбежно, когато се играе такъв финал.

Ние, като неутрални, можем само да се надяваме на най-доброто за един такъв двубой, ако не сте фен на някой от двата тима - ранен гол. След него сметките отиват в коша и става мач със съвсем друга динамика.

Защо пък не? Защо да не видим спектакъл с голове или поне - с положения, драма и неясен изход до последните секунди? Може би с дузпи? Последният европейски финал, решен така, е чак през далечната 1976 г. Като че ли е време пак за такава емоция.

Това ще е достоен край на един турнир, който оставя много ярки спомени не само с факта, че го чакахме година по-дълго, отколкото трябваше.

За един от двата отбора, за една от двете нации, луди по футбола - денят на славата дойде. За другите ще останат сълзите, независимо от достатъчно достойния факт на достигнатия финал.

Такива са простите закони на спорта.