Каква разлика може да направи една година, а? В един момент си на строеж в Австралия, а по-малко от 12 месеца по-късно подписваш договор с отбор от Висшата лига. И колкото и филмово да звучи подобна развръзка, тя не е сценарий на холивудска продукция, а съвсем истинска случка, която се разиграва в наши дни.

Главният герой е Флоран Индалесио. И житейските му приключения действително са достойни за екранизация.

Откъде да започнем всъщност? Индалесио е приятел от детските години на френската звезда на Нюкасъл Алан Сен-Максимен. Двамата са съотборници като тийнейджъри в Сент Етиен, откъдето обаче Флоран е освободен заради лошо поведение.

Кариерата му е изправена пред край, при това още преди да е започнала. Професионалният футбол изглежда като далечна мечта. Атакуващият полузащитник се лута неуспешно, пробва се в различни отбори, включително и на други континенти (Северна Америка), но резултатите винаги са едни и същи.

Малко преди началото на пандемията Флоран решава да посети Австралия. Нищо общо с футбола. Първоначално като турист, а след това стига до решението да започне нов живот на другия край на света. Иска да се установи в Сидни. 

Като множество емигранти, Индалесио също работи без да спира. По 12 часа на ден се труди кат остроителен работник. Но съдбата не оставя нищо просто току така. Живее в същия комплекс с Андреас Уенсел - брат на друг французин, Алексис, който от своя страна е капитан на петодивизионния клуб Фрейзър Парк.

"Флоран не се страхува да работи здраво. Много хора искаха да се пробват в нашия отбор, но не бяха достатъчно добри. Той ми показа резюмето си и някои видеа, изглеждаха добре. А когато говорих с треньора и той се съгласи да го изпробва... Фло направо ни отнесе. Още от първата тренировка беше очевидно, че е на друго ниво", разказва Алексис.

Треньорът потвърждава думите му, а още по-впечатляващото в случая е това, че Индалесио не говори абсолютно никакъв английски. Сега, година по-късно, ситуацията е различна.

"Не знаех английски. Научих се да говоря на строежа в Сидни. Докато редях тухли", казва героят на този разказ в интервю за Syndey Morning Herald. Признава, че смените са изтощителни.

 "Тялото ми беше уморено. Но следвах какво правят останалите, как леят бетон, какво правят с тухлите. Всички ми помагаха", добавя още футболистът, който учи занаят и език едновеременно. И паралелно с това играе полупрофесионално. 

А за да придобие историята съвсем холивдуско докосване, приятелят му Сен-Максимен убеждава Стив Брус да изпробва Флоран. В Нюкасъл. Във Висшата лига на Англия.

Той тренира с клуба четири седмици, а черешката на тортата е гол със задна ножица, който дружката му Алан качи в профила си в Instagram. Представянето му е до такава степен впечатляващо, че "свраките" решават да го задържат до края на сезона.

Е, в дублиращия отбор, но това пак е нещо, нали? Все пак говорим за човек, който преди няколко месеца е ритал за удоволствие с австралийски аматьори и е работил на строеж в Сидни.

И за да бъде картинката пълна - дисциплинарните проблеми и строителнтие авантюри не са всичко в биографията на Фло. В един момент той е принуден да се пребори с тумор в коляното си. Прави го.

"Решихме да рискуваме. Не искам обаче да си вадите грешни изводи. Не го привличаме, просто защото е приятел на Алан. Той има талант, иначе нямаше да му дадем договор", категоричен е Брус.

За момента целта му е да се представи достатъчно добре при резервите, защото вярва, че може да играе и на по-добро ниво. Има договор с Нюкасъл. И не спира да мечтае. Все още е само на 23.

Историята му поразително напомня на един футболен филм от 2005 година - "Гол!". Тогава главният герой, Сантяго Муньес е забелязан от скаут на... Нюкасъл. По време на мач в Лос Анджелис.

Мексиканският емигрант превъзмогва не едно или две препятствия по пътя към футболното величие и вкарва в последната минута за Нюкасъл срещу Ливърпул, класирайки отбора си за Шампионската лига.

Дали доскорошният строителен работник в Сидни може да повтори Санти Муньес в реалния живот? Нищо не е невъзможно. И всеки заслужава втори шанс.

А каква разлика може да направи една година, а?