В събота вечерта една новина натъжи футбола, след като си отиде една от най-колоритните му личности. Смъртта на Руди Гутендорф, който издъхна на 93 години, е важна вест за заглавията поне в ... 32 държави и на всеки от петте континента.
Германецът е рекордьор, изключителна личност с толкова богата биография, че е някак учудващо, че не е популярен например в България. И то - вероятно, защото по някаква странна причина, ние останахме една от малкото държави, в които не успя да поработи и живее.
Роден през 1926 г., Гутендорф играе за отбора от родния му Кобленц, но още преди да е навършил 30 години се ориентира към треньорския занаят.
Това са времената на великия Сеп Хербергер, който през 1954-а води Западна Германия до най-сензационната световна титла, като бие на финала непобедимите унгарци. В Берн ФРГ обръща от 0:2 до 3:2 суперотбора на Пушкаш и компания, които са абсолютен фаворит и непознаващи загубата от години.
Именно неговите курсове посещава младият футболист в месеците преди въпросния Мондиал, като е впечатлен от методите на Чичо Сеп, превърнал се после в любимец на нацията.
На 29 години, в средата на 1955-а, младежът от Кобленц става треньор на Блу Старс в Цюрих. И оттам нататък започва една невероятна хронология, един футболен урок по география.
Кариера, която е достайна за сценарий на филм.
Люцерн, пак в Швейцария, е вторият му клуб, след което заминава за Тунис. Там очите му за първи път се отварят за култура, различна от тази в следвоенна Европа.
За първи път става треньор в Бундеслигата в нейния първи сезон - 1963-64 г., като успява в него да класира втори Дуисбург. Постижение, което се оценява по достойнство едва години по-късно.
Следва период в САЩ с местния полуаматьорски Сейнт Луис. До смъртта си се гордееше със снимка до Пеле преди един мач, в който този тим бие Сантос с Краля на футбола в състава. Двубоят е приятелски.
Още преди да са завършили 60-те, Руди вече е национален треньор за първи път. Само на 42 години е, когато поема Бермуда.
Това е първият от общо 19 национални отбори, на които е бил селекционер.
Останалите са Чили, Боливия, Венецуела, Тринидад и Тобаго, Гренада, Антигуа, Ботсвана, Австралия, Нова Каледония, Непал (два пъти), Тонга, Танзания, Гана, Фиджи, Зимбабве, Мавриций, Руанда, Самоа, както и Иран, и Китай (олимпийски отбори).
Колоритен тип, който харесва рок музика, кара "Харлей Дейвидсън" (преди да навърши 70), носи разгърдени ризи и вее дълги коси.
Какво ли не е видял във футбола с тези пътешествия. Когато е национален треньор на Чили, там управлява Салвадор Алиенде. Отборът е на път да се класира на Мондиал 1974, но се появява Пиночет и превратът променя всичко.
Гутендорф напуска страната преди решаващите мачове срещу СССР, като гостите не идват за реванша в знак на протест срещу случващото се Сантяго. Чили отива на Мондиал, но без германеца.
Години по-късно Руди разбира, че една стена с дупки при ъглите на нарисувана футболна врата, която е наредил да се изработи за тренировки, е станала място за разстрел при събитията на стадиона в Сантяго при Пиночет.
В книгата си описва това откритие като "една от големите травми на живота ми".
Гутендорф си отиде като рекордьор с едно уникално постижение. Такова, което никога няма да бъде подобрено, бъдете сигурни.
Той е треньор на цели 55 отбора за кариерата му, продължила 49 години. Руди работи в 32 страни на всички континенти - това е ненадминато и не се вижда как някой някога ще го стори отново. Вписан е в Книгата на "Гинес", разбира се. Най-великият футболен околосветски пътешественик.
Най-елитните първенства са испанското (Валядолид), германското (Дуисбург, Хамбургер, Шалке, Щутгарт, Магдебург), японското и швейцарското.
В Хамбургер му се случва "преврат" - друга голяма негова травма.
Месец по-рано тимът е спечелил КНК, а първата работа на Гутендорф е да привлече английската суперзвезда Кевин Кийгън от Ливърпул, който пък току-що е станал европейски шампион (1977 г.). В отбора има бунт срещу самоуверения дребосък от Англия, никой не го харесва. да бъде воден този самонадеян дребосък.
"Играчите ме предадоха - разкрива Руди. - Не понасяха Кийгън, когото аз бях привлякъл. Капитанът лично дойде да ми го каже. В първия мач от сезона паднахме с 2:5 от по-слаб от нас отбор. Футболистите ме саботираха. След три месеца бях уволнен.".
В края на 70-те се озовава в Австралия и среща втората си съпруга - местна. Тя му се сърди и до днес, както шеговито обясняваше приживе, задето изпусна класирането за Мондиал 1982. В последните два мача през септември 1981 г. Австралия трябва да спечели гостуванията на Индонезия и Китайско Тайпе, но се проваля с реми и загуба от футболните джуджета. И пропуска световното.
Две куриозни случки съпътстват престоя му в Непал.
На Азиатските игри през 80-те му предлагат 500 000 долара, които да раздели с отбора и загуби точно с 0:8. Представител на петролен шейх идва в хотела на непалците с парите. Руди го гони и свиква пресконференция, за да раздуха случая пред медиите. После отборът му пада... с 1:9. Но поне не продава мача.
В решаващ мач срещу Индия за класиране на същото първенство, над стадиона се излива порой. Публиката е напуснала трибуните още в първите минути, а теренът е блато. Съдията иска да спре мача на почивката.
Но германецът го подкупва с бутилка уиски на полувремето, защото вижда, че обувките на играчите му с по-подходящи за блатото-терен, а и те са по-добри от съперника. Реферът спокойно приема бутилката, и си извежда тимовете на терена. Непал бие с безценно 1:0! Гутендорф описва и това в книгата си, като гордо отбелязва колко далновидно е постъпил.
Гутендорф бе посланик на Мондиал 2006 в родината му, където е много популярен. Два документални филма разказаха на германците за този околосветски пътешественик, който отвори дома си за зритерите. А там е пълно със снимки и армагани от Катманду, Андите, Африка, Австралия.
Няма континент, на който Руди да не е стъпил. И да не го помнят като "Папа" - таткото. Папа Руди.
ФИФА му даде Златна значка за заслуги към играта, Бекенбауер, Кройф и Пеле се снимаха с него гордо на Мондиала в Германия. А след него, когато Юрген Клинсман подаде оставка, в. "Билд" обяви национална анкета кой да е треньор на Бундестима.
Цели 73 процента искаха Руди, докато Йоги Льов събра към 20%. Тогава треньорът-пътешественик бе на 80 години! За щастие на германския футбол, федерацията избра Льов, който по-късно заведе отбора до световната титла в Бразилия 2014.
Пише в автобиографията си, че иска да издъхне в "най-красивото място на планетата, което е виждал" - Фиджи. А той е виждал доста...
Отиде си в родния Кобленц месец, след като навърши 93, в неделя.
Футболът загуби един от най-големите си колорити и легенди, макар и не обсипан с глобалната популярност на Марадона, Пеле или Меси.
И рекордьор, който завинаги ще бъде надминат.