Денис Бергкамп беше гениален на футболния терен - по това две мнения няма.

Изумителна техника, решения като на гросмайстор и визия за играта, която изненадваше дори съотборниците му.

Легендата на Аякс и Арсенал днес е на 51 години и влезе в кариерата на треньор. Сега е без работа след няколко периода в родния му клуб от Амстердам - на юноши, младежи и първия отбор. Говори се, че е пред завръщане в Лондон, където да ръководи тим от Академията на Арсенал.

Пред BBC Денис, наречен някога Нелетящия холандец заради аерофобията му, изповядва философията си за футбола. А когато такъв човек говори, е добре да слушаме...

Ето избрано от думите на Бергкамп.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Треньорската му философия

"Като играч моята мантра бе: Тренировките създават съвършенството. И като треньор опитвам да го прилагам. Грешка би било да търся следващия Денис Бергкамп. Не бива да опитваш да видиш в децата и младите играчи себе си.

Естествено, хора като Кройф и Венгер, повлияха много на това как гледам на футбола.

Днес, когато работя с играчи, виждам предизвикателствата - един ти се сърди, че е резерва, друг не е съгласен с тактиката... Това харесвам най-много в работата на треньора - тези предизвикателства.

От напускането на Аякс преди близо 3 години нямам постоянен ангажимент. Но и не търся такъв активно, не се натискам.

Искам да се върна на тренировъчното игрище, но не на всяка цена и в какъвто и да е клуб. Не искам да съм треньор на мъжки отбор. Искам да имам време за семейството си, а и обожавам работата с младите играчи, с децата най-вече."

За Аякс

"Системата работи и то добре. Първият тим и цялата юношеска структура са много близки. Треньорите действат заедно, успоредно. Базата е много солидна и нищо в успехите на отбора не ме изненадва. Аякс винаги е бил велик клуб, а работата му с млади играчи е просто знаменита."

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

За играча Бергкамп

"Мислих си, че нямам нужда от треньора, за да разреша проблема. Правих нещата, както ги виждам. Бях пълен професионалист и уважавах много треньорите си, спазвах идеите им и философията им. Но конкретния проблем на терена решавах сам. Никой никога не ме накара да променям играта си, което приемам като комплимент за мен.

Още като бях почти дете, Кройф изискваше страшно много от мен в Аякс. Изключително много! Но това е било от голяма важност, осъзнах го години по-късно. В Аякс има следното разбиране - един играч е изграден от четири "части": тактическа, техническа, физическа и ментална. Ако искаш да си професионален играч, трябва да имаш и четирите на високо ниво. Иначе не си за там.

Това е кройфистката идея, приложена в Аякс. Благодарение на нея аз възмъжах бързо. Веднъж ме пратиха във втория тим, за да провокират реакцията ми, да видят какъв ще е отговорът. Да видят менталната страна. Кройф измисляше какви ли не трикове. Ако млад играч често спореше със съдиите и това вредеше на играта му, той караше останалите да го фаулират често в тренировките и подминаваше нарушенията. Искаше да го види как ще се справи в такава обстановка.

Технически съм се усъвършенствал, като ритах топката в стената стотици, хиляди пъти поред. Риташ я, тя се връща, поемаш, контролираш, пак я пращаш там. И така... На асфалт, на сгурия, на трева... Няма значение. Такова беше моето поколение. Днес децата не играят на улицата."

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

За футбола като цяло - сега и в бъдеще

"Не играя от 14 години, а за този период футболът много се промени. Всичко е окрупнено - парите, отразяването, медиите... Играта е по-бърза на терена, също така. Но някои неща са си същите. Гледаш отбори като Ливърпул и Манчестър Сити, виждаш съвсем ясна философия, последователно преследвана, и успешна. Другите се равняват по тях в момента.

Статистиките... ОК, те са някакъв начин да се оцени даден играч или отбор. Но не са всичко. Тези за физическите параметри - кой тича най-много, например, са полезни. Но при някои играчи статистиките далеч не показват истинската стойност.

Давам двама за пример - Роберто Фирмино от Ливърпул и Давид Силва (досега в Сити, вече в Реал Сосиедад). Първият наглед вкарва недостатъчно и асистира малко като статистика, но като го гледаш на живо, разбираш каква е играта му и колко е важен. Вторият - пасовете му изцяло промениха играта на Сити в последните години.

Виж, при Кевин де Бройне статистиките са потресаващи и напълно отговарят на класата. Гледах го за първи път, когато бях треньор на Аякс, а той игра срещу нас за Волфсбург в една контрола. Виждаше всичко и навсякъде по терена, просто бе господар на положението. Изключителен.

ФИФА трябва да направи нещо за случващото се с трансферите. Например - правило тип "6 плюс 5", където петима от играчите ти на терена трябва да са твой продукт, или поне от твоята националност. Иначе нещата излизат от контрол.

Стига с това харчене на колосални пари. Аякс не го прави, надявам се и Арсенал да върви по този път. Трябва да си изобретателен и да работиш здраво, но феновете ще видят прогрес и ще бъдат търпеливи, ако се поеме по този път."

Снимка: Getty Images/Guliver Photos