17-11-2017 20-11-2018

Година по-късно: Раната от трагедията с Емилиано Сала още кърви

Мъртва съм, а уж живея, казва майката на футболиста в деня на годишнината от ужаса

13:07 | 21 януари 2020 | Редактор : Венислав Кирилов 3 4679 Снимка: Getty Images

На 21 януари преди година една новина превзе водещите заглавия. В онзи момент трансферният прозорец в света на футбола отново бе в своя разгар. И всички фенове очакваха сделките на големите клубове.

Още по темата

Далеч от най-шумните трансфери остана този между два от скромните отбори във френския и английския елит. Сделка, която вълнуваше малцина, докато се случва, но впоследствие се превърна в новина №1. И в една ужасна трагедия.

На 21 януари Емилиано Сала, аржентинският нападател, излетя от Франция към Великобритания, но загина в Ламанша. Частният самолет, с който играчът пътуваше от Нант към Кардиф се разби, отнемайки както неговия, така и живота на пилота Дейвид Ибътсън.

Първоначално самолетът бе обявен за изчезнал. Никой не знаеше къде е и какво се е случило, радарите го бяха изпуснали от мрежите си. Разбира се, всеки предполагаше и очакваше най-лошите възможни новини, но тежките метеорологични условия правеха търсенето изключително трудно.

Наложи се хора от футболните среди, предимно аржентинци и бивши съотборници на Сала да събират пари, с които търсенето бе подновено. Едва на 3 февруари останките от самолета бяха открити на дъното на Ламанша. Открито бе и тяло, а благодарение на пръстов отпечатък, на 7 февруари бе обявено, че това е Емилиано Сала.

И минималните надежди угаснаха, а смъртта на 28-годишния играч бе факт. Тя обаче бе настъпила доста по-рано, още на 21 януари - денят, в който самолетът е паднал във водите.

Само два дни преди това в едно малко аржентинско градче - Прогресо, улиците бяха претъпкани. Двехилядното население, заедно с гости от съседните земеделски градчета, празнуваха традиционния за региона летен празник "Фиеста дел Куесо". Щури забавления, типични за горещата кръв на тези хора.

Никой обаче не подозираше, че седмици по-късно тези улици отново ще са пълни с хора, но тихи. Никой не си е помислил, че хиляди ще пристигнат, за да изпратят техния обичан и най-известен син - Емилиано Сала. Момчето, което беше гордостта на Прогресо.

Погребението му бе отразено в целия свят така, както и медиите следиха драмата около издирването, намирането и идентифицирането на футболиста. Така, както тезите, версиите, подробностите, не спряха да водят световните новини няколко седмици в края на януари 2019-а.

Година по-късно репортер на ВВС пристигна в Прогресо, за да се срещне с майката на Емилиано - Мерседес. Нейните думи събуждат спомените за онези емоционални дни от миналата зима.

"Хората наоколо ме крепят, наистина отношението им е единственото щастие, което получавам в тези тежки месеци - споделя майката Мерседес. - Седях на същата тази маса, когато той беше на 15 и ми каза, че не мечтае за нищо друго, осве нда стане футболист. В този момент осъзнах, че трябва да го пусна, защото в Прогресо нямаше как да се развие.

Напусна дома млад, но Емилиано никога не прекъсна връзката си с мен, брат си и сестра си. Звънеше всеки ден, понякога по два или три пъти. Отиде във Франция на 22, а аз често ходех на гости, оставах там за цял месец.

Виждах колко е отдаден. Научи френски перфектно, разбираше се със всички. След тренировка, винаги отиваше във фитнеса с личния си треньор, работеше допълнително, за да се развива, а това се отплати.

Стигна до английската Висша лига, беше толкова развълнуван, че ще играе там. Но така и не успя да го направи.

Аз съм мъртва, въпреки, че уж живея...

Радвам се, че получавам всякакви съобщения на подкрепа. От Англия, Франция, Аржентина - явно хората не забравиха моя Емилиано".

Трагедията наистина грабна всички. Обсеби и феновете на Кардиф, които така и не успяха да го видят с техния екип. Те запяха песни в негова чест, пред стадиона пък непрестанно се палеха свещи, оставяха се шалове и екипи. Малък храм на поклонение към момчето, което трябваше да стане техен любимец.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Смъртта на усмихнатия Емилиано успя дори да разклати дори и Нийл Уорнък, треньор на Кардиф по това време. Суровият британец не успя да сдържи сълзите си при едно от поредните песни за Сала от трибуните. По-късно призна, че трагедията наистина го е измъчвала в продължение на много дълги нощи.

Днес той вече не води отбора, като вероятно повече няма да го видим във футбола. Преживял е много в играта, но последната година е била най-тежка.

За да е ужасът в семейството на Сала още по-жесток, три месеца след катастрофата на Емилиано, инфаркт получи и 58-годишният му баща.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Разбира се, на фона на трагедията, започнаха обвинения и нападки, както и спорове за милиони. Защо е пътувал с този самолет (който е със съмнителен лиценз и технически характеристики), кой го е наел, нужно ли е било да тръгне точно в този момент, а не да се чака сутринта.

Дори и последното гласово съобщение на Сала към негов приятел показва, че нещата изобщо не са изглеждали оптимистично на борда на малката и стара машина. Футболистът изразява притеснение от състоянието на самолета.

Година след трагедията споровете продължават, но те вече са и за пари. За тези 15 милиона паунда, които Нант трябваше да получи от Кардиф.

Клубът от уелската столица, който по това време бе част от английската Висша лига отказва да плати. Френският тим пък настоява за своето, и - вероятно - с право. Макар Сала да не направи нито една тренировка за Кардиф, той загина пътувайки към клуба, а между двата тима е имало договор за трансфера.

Казус, който се решава от Спортния арбитраж в Лозана, след като ФИФА нареди Кардиф да плати 1/3 от сумата.

Решението, което един ден ще има по въпроса, няма да промени по никакъв начин съдбата на Емилиано. Нито ще смекчи болката на Мерседес и семейството.

В Прогресо тази година летният празник далеч не бе толкова шумен и оживен. Защото датата вече има друго значение за градчето.